СМЕТНАТА ПАЛАТА НАХЛУ В ТЕАТЪРА В БЛАГОЕВГРАД: ЛЪСНАХА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ В СЪМНИТЕЛНИ ХАРЧОВЕ И ДРАСТИЧНО СКАЧАЩИ ТАКСИ!ДОКУМЕНТИ

Гръмотевичен одит на Сметната палата освети финансовите потайности и спорното управление на публични средства в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград, превръщайки емблематичния за Пиринския край храм на Мелпомена в арена на тежък скандал. Докладът на върховния контролен орган за финансовите 2023 и 2024 години, с чиито констатации и цифри разполага медията „Топ Преса“, изважда на показ стряскащи счетоводни движения, главозамайващи разходни пера, лавинообразно трупане на ангажименти и въпиещо несъответствие между генерираните собствени приходи и безогледното пилеене на държавни субсидии. Докато зрителите в Благоевград броят левовете си за билет и очакват духовно обогатяване, зад кулисите на институцията очевидно се вихри безконтролно харчене на народна пара, гарнирано със съмнително поскъпващи външни услуги и покупки на техника на космически цени.

Официалните данни разкриват истинско счетоводно торнадо около бюджета на театъра само в рамките на текущия отчетен период. За 2024 година общата сума на поетите финансови ангажименти от ръководството на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ достига колосалните 540 591 лева. Това е сума, която за мащабите на регионална културна институция в Югозапада звучи като истински бюджетен каприз. От тези над половин милион лева, реалната реализация към момента на одита е фиксирана на 460 823 лева. На пръв поглед цифрата може да изглежда като обикновено изпълнение на текущи договори, но истинският шок идва в колоната с неизчистените, висящи ангажименти, които заковават счетоводната таблица на стряскащите 79 768 лева. Това е близо осемдесет хиляден финансов баласт, който виси със страшна сила върху гърба на държавния бюджет и повдига въпроса по какъв механизъм, с какво покритие и с чие одобрение се трупат задължения, чието разплащане тепърва ще изсмуква държавни субсидии.

Контрастът между главозамайващите разходи и реалните резултати от дейността на трупата става направо убийствен, когато се погледнат постъпленията от най-естествения за един театър източник на препитание – продажбата на билети. Докато разходните пера се разпростират за стотици хиляди, официално отчетените приходи от продадени билети за цялата 2023 година възлизат на смехотворните 105 789 лева. Тази унизително скромна сума разкрива тоталния провал на мениджмънта да превърне благоевградската сцена в устойчива и печеливша културна марка, способна да генерира солидни собствени активи. Вместо да пълни залите с взискателна публика и да компенсира публичните вливания със собствени обороти, институцията се оказва превърната в гигантска черна дупка за обществени пари, където държавната дотация се поглъща в лакоми разходни процедури, без насреща да стои реципрочен търговски или касов успех.

Истинският взрив обаче настъпва при разглеждането на конкретните счетоводни пера, в които одитът на Сметната палата е засякъл покупки и плащания, граничещи с откровена разточителност. В графата за материално-техническо обезпечаване червената лампичка светва с пълна сила заради придобиването на едва 3 броя сценични прожектора, за които от касата на благоевградския театър са броени фантастичните 35 713 лева. Обикновената математика показва, че средната стойност на едно-единствено осветително тяло приближава абсурдните 12 000 лева. На фона на мизерните възнаграждения на техническия персонал в региона, на скъсаните седалки в редица културни домове и на хроничния недостиг на средства за нови постановки, пръскането на почти 36 бона за три осветителни тела представлява пир по време на чума. Това налага светкавичен публичен отговор по какви спецификации са поръчани тези „златни“ прожектори, кои фирми са участвали в наддаването, имало ли е реален пазарен паритет и дали техническите параметри на закупената апаратура кореспондират с реалната ѝ цена в свободния търговски оборот.

Не по-малко скандални са разкритията около парите за сигурност и охрана, където изскача поредната необяснима управленска схема. Според одитния доклад месечната абонаментна такса за физическа охрана на драматичния театър е претърпяла шокиращ скок – от 2 659 лева тя изведнъж набъбва на 3 240 лева на месец. Без каквото и да било логично обяснение за драстично увеличен периметър, за наемане на допълнителна жива сила или за поява на нова, извънредна заплаха пред културната институция, цената за опазване на сградата скача със стотици левове месечно. В рамките на една календарна година тази разлика източва солидна петцифрена сума от бюджета, отивайки право в джобовете на охранителната структура, без обществото да има каквато и да е яснота защо парите за пазачи растат, докато приходната част от билети продължава да буксува.

Финансовите лабиринти в културния институт в Благоевград не могат да бъдат разглеждани изолирано от общия контекст на разтърсилите страната скандали в театралните среди. През последните месеци именно културните институции в страната попаднаха под прожекторите на държавното обвинение заради зловредни практики с фиктивни назначения, преливане на средства към определени търговски дружества и безогледно помпане на държавния делегиран бюджет. Когато в една такава институция се натъкнеш на стотици хиляди левове поети задължения, на десетки хиляди левове за три броя лампи и на рязко поскъпващи договори за външни услуги, съмнението за системно източване на ресурс става неизбежно. Културният елит на Благоевград и редовите актьори, които десетилетия наред крепят авторитета на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, имат правото да знаят дали институцията им не се използва като разпределителна станция за тлъсти комисиони под прикритието на висшето изкуство.

Въпреки че във финалните бележки на одитните доклади за 2023 и 2024 година контролният орган дипломатично отбелязва, че констатираните суми сами по себе си не представляват пряко доказателство за криминална злоупотреба, сухите счетоводни факти говорят сами за себе си. Те описват механизъм на работа, при който публичният ресурс се харчи с лека ръка, без оглед на финансовата дисциплина, без стремеж към реална възвръщаемост и в пълно пренебрежение към принципите на икономичност и ефикасност. Защо ръководството поема ангажименти за половин милион лева, когато знае, че за цяла година залите генерират едва малко над 100 000 лева от продажба на билети? Кой се е подписал под скандалния договор за прожекторите за 35 713 лева и коя е привилегированата фирма доставчик? И на какво основание охраната на театъра поскъпва до 3 240 лева на месец в момент, в който държавата непрекъснато говори за орязване на излишните харчове?

Всички тези неудобни въпроси вече чукат на вратата на директора и счетоводния отдел на театъра в Благоевград. Обществото в Пиринско отказва да приеме обяснения за „специфика на творческия процес“, когато става въпрос за харченето на стотици хиляди левове от джоба на българския данъкоплатец. Културата не може и не бива да служи за параван на съмнителни сделки, неизгодни договори и безотговорно разхищение. След излизането на този съкрушителен доклад на Сметната палата топката е в полето на Министерството на културата, Агенцията за държавна финансова инспекция и компетентните органи, които са длъжни да влязат в сградата на театъра, да проверят всеки отделен първичен документ и да потърсят персонална отговорност за финансовия хаос.

„Топ Преса“ ще продължи да следи казуса с безкомпромисна прецизност, като настоява за пълна прозрачност, публикуване на договорите за доставка на техниката и незабавно ревизиране на разходите за външни услуги. Времето на тишината зад кулисите свърши – фактите са на масата и те крещят за възмездие и категоричен ред в управлението на благоевградския театър.

ЕТО И ДОКУМЕНТА НА КОЙТО СЕ ПОЗОВАВА РАЗСЛЕДВАНЕТО НИGFO_MK_Otricatelno_122025

„Топ Преса“ от години поставя публично въпросите за управлението на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград. Публикувахме разследвания, посочвахме съмнителни практики и настоявахме за институционален контрол. Уви, предупрежденията ни не получиха необходимото внимание.

В разследването „18 милиона без проект“ поставихме въпроса за планираното финансиране на театъра. Последваха публикации за липсващата документация в Министерството на културата и скритите факти от проверката на АДФИ.

Днес констатациите на Сметната палата потвърждават, че проблемите в отчетността са реални. Одиторите установяват нарушения при отчитането на договори за продажба на билети, техническо оборудване и охрана. Това не доказва престъпление, но поставя сериозни въпроси за управленския и финансовия контрол.

Кой е допуснал нарушенията? Кой носи отговорност? Защо институциите не са осигурили ефективен контрол?

„Топ Преса“ продължава разследването и ще настоява за конкретни отговори.