ГОРДОСТ ЗА НЕВРОКОПСКО: БИВШ КМЕТ НА БРЕЗНИЦА СЪС ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН НАУЧЕН ТРИУМФ, ДОЦ. Д-Р ИСА ХАДЖИАЛИ ЗАЩИТИ НАЙ-ВИСОКАТА НАУЧНАТА СТЕПЕН В БЪЛГАРИЯ
От китното село Брезница до върховете на българската наука, пътят на доц. д-р Иса Иса Хаджиали е доказателство, че амбицията, последователността и отдадеността на знанието могат да доведат до изключителни академични постижения. Бившият кмет на Брезница вече е носител на научната степен „доктор на науките“, най-високата научна степен в България.
Със значимо научно постижение и заслужено академично признание се отличи доц. д-р Иса Иса Хаджиали, родом от село Брезница. Той защити дисертационен труд за придобиване на научната степен „доктор на науките“, като представи задълбочено изследване, посветено на едно от най-важните предизвикателства пред съвременното образование, а именно как учениците да не просто усвояват знания, а да се научат да ги прилагат в реалния живот.
Темата на неговия дисертационен труд е „Рефлексивно базиран модел на неформално образование по биология (прогимназиален образователен етап)“. Разработката изследва възможностите чрез летни академии по биология да се развива природонаучната грамотност при ученици на възраст 13 и 14 години.
Постижението на доц. д-р Хаджиали е повод за удовлетворение и гордост, защото зад него стоят сериозна научна работа, професионална последователност и стремеж към развитие на образованието. Неговото изследване поставя акцент върху необходимостта съвременните ученици да бъдат не просто добре информирани, а самостоятелно мислещи личности, способни да анализират, да търсят доказателства и да правят аргументирани заключения.
„Изучаването на биология не трябва да се ограничава единствено до усвояването на твърди фактологични знания. Много по-важно е учениците да се научат да ги прилагат в реални житейски ситуации, да анализират информация, да формулират аргументирани заключения и да осмислят собствения си процес на учене“, споделя доц. д-р Иса Хаджиали.
НОВ ПОГЛЕД КЪМ ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЙТО ПРЕВРЪЩА УЧЕНИЦИТЕ В ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ
В разработения от него научен модел природонаучната грамотност включва четири взаимно свързани измерения, когнитивно-епистемно, функционално, социално и рефлексивно. Особено внимание е отделено на способността на учениците да осмислят какво са научили, как са достигнали до съответните знания и по какъв начин могат да ги приложат в различни житейски ситуации.
Това е съществен момент в съвременното образование, защото успехът на един ученик не трябва да се измерва единствено с количеството информация, която е запомнил. Много по-важно е дали може да използва наученото, да мисли критично, да анализира факти и да стига самостоятелно до обосновани решения.
„Доброто образование не се измерва само с това колко знания притежава ученикът, а и с умението му да ги използва, да мисли критично и да учи осъзнато“, посочва ученият.
Според Хаджиали неформалното образование представлява организиран образователен процес извън рамките на традиционната училищна система, при който учениците придобиват знания и умения чрез практически дейности, експерименти и активно участие. Неговата цел не е да замества училищното обучение, а да го допълва и надгражда, като предоставя на децата възможност да проверяват наученото в реална среда.
Сред примерите за подобни занимания са изследване на растителното разнообразие в гора или парк, наблюдение на насекоми, проучване на качеството на водата в реки и езера, създаване на хербарии и участие в различни екологични инициативи.
При този подход учениците не са просто слушатели, които възприемат готова информация, а активни участници в познавателния процес.
„Те не са просто слушатели, а изследователи, наблюдават, сравняват, формулират хипотези, събират информация и формулират изводи“, обяснява доц. д-р Хаджиали.
ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ НАЙ-ДОБРАТА КЛАСНА СТАЯ
Особено значение в научната концепция на Хаджиали има непосредственият контакт на децата с природата. Той дава възможност знанията от учебниците да бъдат свързани със собствения им практически опит, което прави обучението по-разбираемо, интересно и полезно.
Практическите дейности развиват любознателността, критическото мислене и уменията за наблюдение, анализиране на данни и извеждане на обосновани заключения. Освен образователните ползи те създават и емоционална връзка с природата, която е от съществено значение за изграждането на отговорно отношение към нейното опазване.
В този процес важна роля имат както учителите, така и родителите. Преподавателите могат да стимулират изследователския интерес чрез експерименти, практически задачи, работа по проекти и посещения на природни и научни обекти.
Родителите също могат да бъдат активни участници в развитието на детското любопитство, като организират разходки сред природата, насърчават наблюдението на растения и животни и включват децата в ежедневни занимания, които провокират въпроси и търсене на отговори.
Хаджиали обръща внимание на един изключително важен момент, възрастните не е необходимо да знаят отговорите на всички въпроси, които децата задават. Понякога най-добрият начин да ги насърчат е да ги поканят сами да открият истината.
„Не е необходимо възрастните да знаят отговорите на всички въпроси. Понякога е достатъчно да кажат: „Нека да проверим заедно“. Именно така децата разбират, че науката не е просто съвкупност от факти в учебника, а непрекъснат процес на задаване на въпроси, търсене на доказателства и откриване на нови знания“, отбелязва той.
НАУЧНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ ПОКАЗВА ПО-ВИСОКИ РЕЗУЛТАТИ ПРИ ПРАКТИЧЕСКОТО ОБУЧЕНИЕ
Една от най-съществените части на дисертационния труд са резултатите от проведения педагогически експеримент. Те показват по-високи постижения при учениците, участвали в разработените от доц. д-р Иса Хаджиали програми за неформално образование, в сравнение с учениците, изучавали биология в традиционна образователна среда.
Положителните разлики са установени както при изучаването на темите за биосферата, така и при материала, свързан с човешкия организъм.
Резултатите подкрепят основната теза на изследването, че практическото приложение на знанията, активното участие и възможността учениците сами да изследват, наблюдават и откриват са важни фактори за по-ефективното усвояване на учебното съдържание.
Според Хаджиали практическата полезност на учебния материал, състезателният дух и съвместното учене в група действат мотивиращо и повишават ангажираността на учениците. От друга страна, липсата на ясно определени учебни цели може да доведе до понижаване на мотивацията.
Така научният труд не се ограничава до теоретични постановки, а предлага практически приложим модел, подкрепен от резултатите на проведено изследване. Това придава допълнителна стойност на разработката и показва възможностите на неформалното образование да бъде реален инструмент за подобряване на качеството на обучението.
НЕВРОКОПСКИЯТ КРАЙ РАЗПОЛАГА С ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПРИРОДОНАУЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Особено интересен и значим е акцентът на доц. д-р Иса Хаджиали върху възможностите за прилагане на разработения модел в по-малките населени места. Според него неформалното образование има отлични перспективи за развитие и извън големите градове, а районът на общините Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча предлага изключително подходящи природни условия за подобни инициативи.
Планинските и горските екосистеми, реките, водоемите и защитените природни територии представляват естествена образователна среда, която може да бъде използвана за практически занятия, наблюдения, експерименти и изследователски дейности.
Това е възможност природното богатство на региона да се превърне в ценен образователен ресурс, който да помага на децата да опознават света около себе си и да изграждат знания чрез непосредствен контакт с природата.
Още по-важното е, че за реализирането на подобни инициативи не са задължителни големи финансови средства или специализирана материална база. Необходими са мотивирани учители, добра организация и желание за сътрудничество между различните институции и организации.
„За реализирането на подобни инициативи не са необходими непременно големи финансови средства или специализирана материална база. На първо място са необходими мотивирани учители, добра организация и желание за партньорство“, казва Хаджиали.
Като възможни партньори на училищата той посочва общините, читалищата, природозащитните организации, местните музеи и други образователни институции.
Подобно партньорство би могло да създаде условия за организиране на летни академии по биология, природонаучни занимания, екологични проекти и различни практически образователни инициативи, които да дадат на децата възможност да учат чрез преживяване и лично участие.
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И РЕГИОНЪТ ИМАТ СВОЕТО ДОСТОЙНО МЯСТО В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЧНА ИСТОРИЯ
В заключителната част на разговора доц. д-р Иса Хаджиали обръща внимание и на академичните традиции на Гоце Делчев и региона. Той припомня имената на изтъкнати учени и университетски преподаватели, сред които проф. Емил Мингов, проф. Георги Бакалов и проф. Георги Ангушев, личности, които са оставили своя отпечатък в българската наука и академичния живот.
Припомнянето на тези имена е още едно основание да се говори за научния потенциал на региона и за хората, които със своите знания, труд и професионални постижения допринасят за неговия авторитет.
Защитата на научната степен „доктор на науките“ от доц. д-р Иса Иса Хаджиали е значимо лично академично постижение, но и повод да бъде откроена ролята на образованието, науката и стремежа към развитие.
Неговият научен труд поставя важен въпрос за бъдещето на младите поколения, как да възпитаваме деца, които не просто запомнят информация, а умеят да разбират света, да го изследват, да търсят истината и да използват знанията си за решаването на реални проблеми.
Това е послание с особена стойност в съвременното общество, в което информацията е достъпна повече от всякога, но умението да бъде анализирана и използвана правилно е истински ценно. А постижението на бившия кмет на Брезница е още едно доказателство, че родният край може да бъде свързан с личности, които оставят следа далеч отвъд пределите на своето населено място.
В края на своето изложение доц. д-р Иса Хаджиали отправя послание, което обобщава философията на неговия научен труд и отношението му към образованието:
„Нека не учим децата само да знаят повече, а да умеят да разбират света около тях, да го изследват и да го променят към по-добро“.
Думи, които носят смисъла на едно съвременно разбиране за образованието и напомнят, че най-голямата инвестиция в бъдещето е изграждането на знаещи, мислещи, любознателни и отговорни личности.
Поздравления за доц. д-р Иса Иса Хаджиали за високото научно постижение! Нека неговият успех бъде вдъхновение за младите хора от региона да следват мечтите си, да търсят знанието и да вярват, че големите върхове са достижими!















