БИЗНЕСЪТ ОТВЪД ГРАНИЦАТА ПОД НАТИСК! 1860 ФИРМИ ХЛОПНАХА КЕПЕНЦИ КРАЙ ДРАМА, ГОЦЕДЕЛЧЕВСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ДЪРЖАТ ФРОНТА! ЕКСКЛУЗИВЕН АНАЛИЗ НА ТОП ПРЕСА

Само на 60 километра от Гоце Делчев гръцката икономика отчита тревожни показатели за оцеляването на малкия бизнес. Докато гръцкия регион Източна Македония и Тракия близо 2000 предприятия прекратяват дейност, Гоцеделчевско генерира стотици милиони евро приходи от продажби, привлича работна сила и запазва ролята си на един от важните икономически центрове в Югозападна България. Какво всъщност се случва от двете страни на границата и защо местните предприемачи имат основание за самочувствие?

Икономическата буря, която разтърсва бизнеса в съседна Гърция, поставя под сериозно изпитание предприемачите в един от най-близките до България гръцки региони, Източна Македония и Тракия. Само на около 60 километра от Гоце Делчев, в съседната Драма и околностите ѝ, статистиката показва тревожна картина. Хиляди предприятия продължават да работят, но немалка част от тях не успяват да издържат на икономическия натиск и прекратяват дейността си.

В същото време от българската страна на границата икономическата картина предлага интересен контраст. Гоцеделчевско, със своята производствена традиция, предприемаческа активност, търговия и силно присъствие на малкия и средния бизнес, продължава да бъде важен икономически център за целия район на Места.

Редакцията на „Топ Преса“ направи сравнителен анализ на базата на данни от Гръцката статистическа служба ELSTAT, гръцкия бизнес регистър GEMI, публикация на регионалното издание „Proinos Typos“, както и икономически показатели на Института за пазарна икономика и Националния статистически институт в България.

И цифрите заслужават внимание. Защото зад тях стоят не просто фирмени регистрации и счетоводни отчети, а работни места, семейни доходи, инвестиции и бъдещето на цели населени места.

ТРЕВОЖНАТА КАРТИНА В ГЪРЦИЯ, 1860 ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕКРАТЯВАТ ДЕЙНОСТ

Официалните данни на ELSTAT за 2024 година показват, че в гръцкия регион Източна Македония и Тракия са функционирали общо 38 815 предприятия. През същата година са регистрирани 2926 новосъздадени предприятия, но и 1860 закрити.

Това означава, че делът на закритите предприятия достига 4,8% спрямо броя на действащите в региона. Показателят е сред най-високите в цяла Гърция, като същата стойност е отчетена и в Централна и Западна Македония.

Ето как изглежда статистиката, която заслужава вниманието на всеки предприемач от двете страни на границата:

38 815 действащи предприятия в Източна Македония и Тракия.

2926 новосъздадени предприятия през 2024 година.

1860 предприятия, прекратили дейността си.

261 бързорастящи предприятия, известни в икономическата терминология като бизнес „газели“.

Последният показател е особено интересен. От всички действащи предприятия в региона едва 261 попадат в категорията на бързорастящите. Това показва, че създаването на фирма и постигането на устойчиво развитие са две съвсем различни неща.

Разбира се, статистиката не означава, че гръцката икономика в региона е пред колапс. Новосъздадените предприятия са повече от закритите, което показва положителен нетен баланс. Но високият дял на прекратяване на дейността и ограниченият брой бързорастящи компании са сигнали, които не могат да бъдат пренебрегнати.

Особено уязвими са малките предприятия, които разчитат на местно потребление, семейна заетост и ограничен финансов ресурс. При тях дори сравнително кратък период на понижени приходи, увеличени разходи или загуба на клиенти може да се окаже решаващ.

ДРАМА, ГРАДЪТ НА ДЪЛГОГОДИШНИТЕ ФИРМИ И ТРУДНОТО ОЦЕЛЯВАНЕ

Още по-интересни са данните за самия град Драма, публикувани от гръцкото издание „Proinos Typos“, което анализира информацията от годишния доклад на GEMI за 2025 година.

Според публикацията в Търговската камара на Драма са регистрирани общо 6891 предприятия. Преобладаващата част са еднолични предприятия, които представляват 76,9% от общия брой.

Но най-същественото е разпределението според продължителността на съществуване на бизнеса.

Данните показват следната картина:

525 предприятия, или 26,4%, са в категорията до две години.

347 предприятия, или 17,5%, са между три и пет години.

298 предприятия, или 15%, са между шест и десет години.

401 предприятия, или 20,2%, са между единадесет и деветнадесет години.

417 предприятия, или 21%, са с история над двадесет години.

Тук се вижда една много интересна особеност. Драма има стабилно ядро от дългогодишни предприятия, които са успели да преминат през различни икономически кризи и да се задържат на пазара повече от две десетилетия. Същевременно значителен брой предприятия попадат в най-кратката категория на съществуване.

Тези показатели не трябва да се бъркат с процент на фалит на новосъздадените фирми, но ясно показват колко голямо предизвикателство е изграждането на устойчив бизнес. И тук възниква въпросът, който е напълно актуален и за нашия край: колко лесно е да отвориш фирма и колко трудно е да я задържиш жива?

А СЕГА ДА ПОГЛЕДНЕМ КЪМ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, 453 МИЛИОНА ЕВРО ПРИХОДИ ОТ ПРОДАЖБИ!

Докато гръцката статистика поставя акцент върху прекратените предприятия, икономическите показатели за община Гоце Делчев разкриват съвсем различна и заслужаваща внимание картина.

Според данните на Института за пазарна икономика, публикувани в проекта „265 истории за икономика“, нефинансовите предприятия в община Гоце Делчев са реализирали нетни приходи от продажби в размер на 453 милиона евро през 2024 година.

Това не е малка цифра за община извън големите икономически центрове на България. Напротив, тя поставя Гоце Делчев на 60-о място сред общо 265 общини в страната по този показател.

Гоце Делчев не е просто административен център на няколко съседни общини. Той е място, в което се концентрира реална икономическа активност, произвеждат се стоки, предоставят се услуги, осъществява се търговия и се генерират значителни приходи.

Още по-интересен е показателят за износа. Според същия източник приходите от износ на нефинансовите предприятия възлизат на 2738,7 евро на човек от населението. По този показател общината заема 75-о място в България.

Това е важен знак, че местната икономика не живее единствено от парите, които се въртят в самия град и съседните населени места. Част от нейния продукт достига до външни пазари и носи приходи отвъд границите на региона.

Именно това е една от основните характеристики на по-устойчивата местна икономика. Когато едно предприятие произвежда за външен пазар, то не зависи само от броя на клиентите в собственото си населено място.

ГОЦЕДЕЛЧЕВСКИЯТ БИЗНЕС ИМА СВОЯ ТАЙНА, ПРОИЗВОДСТВОТО!

Едно от големите предимства на Гоце Делчев е, че местната икономика не се крепи единствено на търговията и услугите. През годините районът изгражда сериозни традиции в текстилната, шивашката и обувната промишленост, дървообработването, хранително вкусовата индустрия и производството на различни промишлени изделия.

Тези производства имат значение далеч отвъд стените на фабриките. Едно работещо предприятие създава верига от икономически отношения. То има нужда от доставчици, транспорт, счетоводни услуги, поддръжка, електроенергия, суровини и работна сила. Парите, които плаща за заплати и услуги, се връщат обратно в местната икономика чрез потреблението на домакинствата.

Точно затова производствената база е едно от най-големите предимства на Гоцеделчевско.

Местните предприятия имат и още един важен коз, който не бива да бъде подценяван, натрупания опит в работата с външни пазари. През годините немалко производители от района изграждат отношения с партньори и клиенти в Европа, което създава възможности за реализация на продукцията извън България.

Това не означава, че местният бизнес няма проблеми. Напротив, недостигът на квалифицирани работници, нарастващите разходи, конкуренцията и необходимостта от модернизация са сериозни предизвикателства. Но наличието на производствена основа дава възможност на района да развива икономика с по-широк хоризонт.

НЕ САМО ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, ЦЯЛАТА ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД ИМА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕЖЕСТ

За да разберем по-добре местната картина, трябва да погледнем и към област Благоевград.

Според Националния статистически институт през 2023 година в областта са осъществявали дейност 23 203 нефинансови предприятия. Това представлява увеличение с 2,8% спрямо предходната година.

Разпределението показва ясно каква е структурата на регионалната икономика.

21 834 са микропредприятията с до девет заети лица. Малките предприятия са 1194, средните са 156, а големите предприятия са 19.

Тези данни са важни, защото показват, че икономиката на Пиринския край се крепи предимно на малкия и средния бизнес. Това е познат модел за много европейски региони, но същевременно поставя сериозни изисквания към предприемачите.

Малките предприятия обикновено разполагат с по-ограничени финансови резерви и са по-чувствителни към промени в разходите и търсенето. От друга страна, те са по-гъвкави, могат по-бързо да променят дейността си и често са тясно свързани с местната общност.

НСИ отчита още, че нефинансовите предприятия в област Благоевград са реализирали общи нетни приходи от продажби в размер на 11,091 милиарда лева през 2023 година.

Общата печалба на предприятията достига 859 милиона лева. Около 75,2% от тях са приключили годината с печалба, 15,7% са отчели загуба, а 9,1% са завършили с нулев финансов резултат.

Това е сериозна икономическа база, която показва, че предприемачеството в Югозападна България има реален мащаб и значителен принос към регионалната икономика.

1585 ДУШИ ИДВАТ ВСЕКИ ДЕН НА РАБОТА В ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, ГРАДЪТ Е ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР ЗА ЦЕЛИЯ РАЙОН

Един от най-интересните показатели за ролята на Гоце Делчев е трудовата миграция.

Според данните от преброяването на населението през 2021 година 1585 души от други общини пътуват ежедневно до Гоце Делчев за работа. По този показател общината заема 42-о място в страната.

Това е повече от обикновена статистика. То показва, че градът има икономическа притегателна сила и осигурява възможности за заетост на хора, които живеят извън неговите административни граници.

Тук трябва да включим и общините Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, чиито жители са част от по-широкия трудов и потребителски пазар на района.

Гоце Делчев е естествен център за търговия, услуги, здравеопазване, образование и работа. Това е предимство, което не всяка малка община в България притежава.

Когато един град привлича работници от съседните населени места, това означава, че бизнесът му създава работни места отвъд собствената си демографска база. А когато тези хора получават доходите си в града и ги харчат в региона, ползата се разпространява върху цялата местна икономика.

ДАНЪЦИТЕ, ГРАНИЦАТА И ГОЛЯМАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МЕСТНИЯ БИЗНЕС

Сравнението с Гърция неизбежно поставя въпроса за бизнес средата в двете държави.

България запазва предимство с ниската си ставка на корпоративния данък от 10%. В Гърция стандартната ставка на корпоративния данък е 22%. Разликата е съществена и има значение при планирането на инвестиции и разпределението на печалбата.

Разбира се, данъчната ставка не е единственият фактор, който определя дали едно предприятие ще успее. Има значение цялостната тежест на осигуровките, административните процедури, цените на енергията, достъпът до финансиране, квалификацията на работната сила и пазарът, на който се продава продукцията.

Но по-ниският корпоративен данък е реално конкурентно предимство за България.

За Гоце Делчев съществува и още една възможност, която не трябва да бъде подценявана, близостта до гръцкия пазар.

На около 60 километра се намира Драма, а през граничния пункт Илинден, Ексохи се осъществява важна връзка между двете страни.

Това създава възможности за местните производители, търговци, транспортни компании, туристически оператори и предприятия в сферата на услугите.

Гръцкият потребител е потенциален клиент, а гръцкият предприемач може да бъде потенциален партньор. Същевременно българските предприятия могат да търсят доставчици, клиенти и нови бизнес контакти в съседния регион.

Истинската възможност е в активното използване на географската близост. И точно тук местните институции и бизнес организации имат работа за вършене.

ИМА ЛИ РИСК ГОЦЕДЕЛЧЕВСКИЯТ БИЗНЕС ДА ПОПАДНЕ В СЪЩИЯ КАПАН?

Положителните показатели не трябва да ни приспиват. Високите приходи от продажби не означават автоматично висока печалба, а наличието на много регистрирани предприятия не гарантира, че всички те са устойчиви.

Местният бизнес също се сблъсква с трудности. Недостигът на кадри е сред най-сериозните проблеми за производствените предприятия. Младите хора търсят реализация в по-големите градове или извън страната, а това поставя под натиск работодателите, които искат да разширяват производството си.

Друг проблем е необходимостта от инвестиции в нови технологии. Предприятията, които разчитат единствено на евтина работна ръка и традиционни производствени модели, трудно могат да запазят конкурентоспособността си в дългосрочен план.

Има значение и демографската ситуация. По-малкото население означава по-малък местен пазар, по-трудно намиране на работници и по-ограничен резерв от бъдещи предприемачи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ДОКАТО ДРАМА СЕ БОРИ ЗА БИЗНЕСА СИ, ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ИМА ОСНОВАНИЕ ДА ГЛЕДА НАПРЕД!

Какво показва сравнението между двете страни на границата?

В Гръцкия регион Източна Македония и Тракия през 2024 година са отчетени 1860 закрити предприятия. В Драма има значителен брой дългогодишни фирми, но и сериозни предизвикателства пред новия бизнес.

В същото време община Гоце Делчев генерира 453 милиона евро приходи от продажби, отчита измерим експортен потенциал и привлича работна сила от съседни общини. Област Благоевград пък разполага с над 23 хиляди действащи нефинансови предприятия и милиарди левове годишни приходи от продажби.

Това не е основание да обявяваме едната икономика за победител, а другата за губеща. Статистическите показатели са от различни териториални равнища и различни години, но дават достатъчно поводи за сериозен разговор за бъдещето на бизнеса в пограничните райони.

За Гоце Делчев обаче има една особено важна задача. Да запази производствените си традиции, да привлече нови инвеститори, да даде възможност на младите хора да работят и да се развиват тук, а не да търсят бъдещето си далеч от родния край.

Защото 453 милиона евро приходи не са просто статистическо постижение. Те са доказателство, че в един сравнително малък български град има икономическа енергия, предприемачески дух и потенциал за развитие.

И ако Драма е на 60 километра от нас, то икономическите възможности, които тази близост предлага, са още по-близо.

Гоце Делчев има своите проблеми, но има и нещо много ценно, работещ бизнес, производствена традиция и предприемачи, които продължават да инвестират в родния си край. А това е най-добрата основа за икономическото бъдеще на целия Гоцеделчевски регион.

Източници: ELSTAT, GEMI, гръцкото издание „Proinos Typos“, Институт за пазарна икономика (ИПИ), Национален статистически институт (НСИ), Българска агенция за инвестиции.