ЕКОКАТАСТРОФА В РОДОПИТЕ: Райски кът изчезва пред очите ни, инвазивни риби заплашват уникални защитени видове!

Едно от емблематичните Смолянски езера постепенно губи водите си, а тревожни сигнали за нерегламентирано зарибяване поставят под въпрос бъдещето на изключително ценна природна екосистема. Експерти настояват за спешно сътрудничество между науката, институциите и местната власт.

Бистрото езеро край Смолян, част от емблематичната система на Смолянските езера, е изправено пред сериозна екологична промяна. През последните години водоемът почти напълно пресъхва през летните месеци, а някогашното му водно огледало постепенно отстъпва място на растителност и сухо езерно дъно. След обилните валежи от началото на ноември обаче в езерото отново се е появила водна площ, която напомня за някогашния му облик.

Възстановяването на водата засега не означава, че проблемът е решен. Напротив, състоянието на Бистрото езеро поставя важни въпроси за бъдещето на цялата природна система, за въздействието на климатичните промени и за необходимостта от по-целенасочени мерки за опазване на тези чувствителни местообитания.

Основните причини за пресъхването са естественото обрастване на езерата с растителност и климатичните промени, свързани с продължителни периоди на засушаване през последните години. Това обясни пред БТА Михаела Йорданова, биолог и представител на сдружение „Диви Родопи“.

Според главен асистент Мариета Станачкова от катедра „Екология и опазване на околната среда“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ климатичният фактор е водещ за изчезването на Бистрото езеро. Тя обръща внимание и на проблемите в съседното Тревисто езеро, където е установено присъствие на неместни видове риби, способни да застрашат редки и защитени растителни видове.

От езеро до пешеходен маршрут, тревожната промяна на Бистрото

През последните няколко години Бистрото езеро почти напълно губи водата си през летните периоди. На практика дъното му се превръща в част от пешеходните маршрути в района на Тревистото езеро. Едва след обилните ноемврийски валежи отново се оформя водна площ, която връща част от познатия облик на водоема.

Според Михаела Йорданова Смолянските езера представляват система от свлачищни езера, чието състояние през различните исторически периоди се е променяло. Динамиката на количеството вода и видовият състав на растителността са били повлияни от множество природни фактори.

Сегашното състояние е резултат от естествени процеси, свързани с промяната на растителния състав в самите езера. Наблюдава се постепенно затваряне на водното огледало, от една страна, заради развитието на растителността, а от друга, вследствие на допълнителното въздействие на климатичните промени.

Йорданова подчертава, че Смолянските езера се променят като част от естествената адаптация на техните екосистеми. В определени моменти подобни чувствителни местообитания достигат своеобразен максимум в биологичното разнообразие по отношение на отделните компоненти, флора и фауна. В различните периоди това разнообразие може да намалява или да променя своя характер.

Биологът цитира и резултати от палеоботанически изследвания, според които Смолянските езера са изключително динамична природна система. Тяхното развитие през вековете е зависело както от присъствието на хора в региона, така и от климатичните условия и настъпващите промени в тях.

Тревистото езеро крие природно богатство, което може да бъде унищожено

Още по-сериозен е въпросът за опазването на Тревистото езеро, водоем с изключително ценно биологично разнообразие. То е дом на редки и защитени растителни видове, сред които насекомоядното растение кръглолистна росянка, различни видове орхидеи и водна детелина.

Част от защитените растения в Тревистото езеро са ендемити, уточнява главен асистент Мариета Станачкова. Това означава, че тяхното разпространение е ограничено до определени географски райони, което прави опазването на естествените им местообитания особено важно.

Именно тук обаче се появява нова заплаха, наличието на чужди за региона видове риби.

Сред установените видове е белият амур, риба, която се храни с висша водна растителност. Според експертите присъствието ѝ може да доведе до унищожаване на редки и защитени растения, които изграждат специфичната екологична среда на Тревистото езеро.

Мариета Станачкова допуска, че неместните риби вероятно са попаднали във водоема вследствие на нерегламентирано зарибяване от любители риболовци.

Предупреждението на Михаела Йорданова е категорично, установеното зарибяване с инвазивен вид като белия амур може да се отрази изключително тежко върху състоянието на растителните видове.

Въвеждането на инвазивен вид в толкова специфична среда, каквато представляват торфените езера, може да има пагубни последствия. Според Йорданова единственият възможен начин белият амур да попадне в Тревистото езеро е чрез човешка намеса.

Така природната система се оказва изправена пред двоен натиск, климатичните промени и продължителните засушавания от една страна, а от друга, човешката дейност, която може да наруши деликатния баланс на местните екосистеми.

Институциите проверяват, но липсват специални режими за водните екосистеми

Тревистото и Мътното езеро са част от природната забележителност „Смолянски езера“. Въпреки защитения им статут обаче за тази природна забележителност няма предвидени специални режими, насочени конкретно към опазването и управлението на водните екосистеми.

Това заявява пред БТА Екатерина Гаджева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян.

По думите ѝ зарибяването на Тревистото езеро не е обект на контрол, докато действащите специални режими за природната забележителност са свързани с горите.

От екоинспекцията е извършена и проверка по сигнал за евентуално отклоняване на води от Смолянските езера. Твърденията обаче не са потвърдени от проверяващите.

Експертите напомнят, че за природните забележителности като категория защитени територии са недопустими действия, които водят до промяна на флората и фауната, включително въвеждането на инвазивни видове.

Това поставя въпроса не само за контрола върху човешката намеса, но и за ефективността на съществуващите механизми за опазване на природните богатства.

Трябва ли човекът да се намеси, преди езерото да изчезне напълно?

Един от най-сложните въпроси остава доколко е необходима човешка намеса, за да бъде предотвратено пълното изчезване на Бистрото езеро.

Михаела Йорданова посочва, че има наблюдения върху практики в Германия, където при подобни торфищни системи се прилагат ограничени и внимателно контролирани човешки намеси.

В определени защитени местности се работи върху малки площи, но задължително след предварителна оценка на състоянието на местообитанието и изготвяне на конкретни предписания за начина и степента на необходимата намеса.

Според биолога решенията за подобни специфични природни местообитания не трябва да се вземат едностранно. Необходим е интердисциплинарен екип, в който да участват еколози, специалисти по качеството на водите, хидроинженери и други експерти.

На същата позиция е и главен асистент Мариета Станачкова, която настоява за по-тясно сътрудничество между научната общност, местната власт и отговорните институции.

Целта трябва да бъде създаването на работещ механизъм за наблюдение, управление и опазване на Смолянските езера, така че процесите, които протичат в тях, да бъдат следени и при необходимост да се предприемат адекватни мерки.

Природата се променя, но отговорността за опазването ѝ е наша

Случаят с Бистрото езеро показва колко сложни могат да бъдат процесите в една чувствителна природна система. Пресъхването му не може да бъде обяснено единствено с липсата на валежи, нито пък естественото обрастване трябва автоматично да се разглежда като признак за унищожаване на екосистемата.

Климатичните промени, естествената сукцесия на растителността, човешката намеса и възможното навлизане на инвазивни видове са фактори, които трябва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.

Появата на вода в Бистрото езеро след ноемврийските валежи е положителен природен сигнал, но не отменя необходимостта от дългосрочно наблюдение и експертна оценка.

А Тревистото езеро напомня, че понякога най-голямата опасност за природата не идва само от климатичните промени, а и от действия, които нарушават естествения баланс на местообитанията.

Смолянските езера са природно богатство, чието опазване изисква не просто наблюдение, а последователна политика, научна експертиза и реална координация между институциите.

Защото въпросът вече не е само колко вода ще остане в Бистрото езеро след следващото лято, а дали ще успеем да съхраним уникалната природна система, преди промените в нея да станат необратими.