ВЕКОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ, 100 ГОДИНИ ЗНАНИЕ И ЕДНА НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА В БЪДЕЩЕТО! Вълкосел отпразнува вековния юбилей на своето училище, история за поколения, които превърнаха знанието в съдба, а мечтите в успех! ВИДЕО

От първата училищна стая с две помещения до съвременния STEM център, от първия учител Любомир Врабчански до стотиците успели възпитаници, вековната история на СУ „Христо Ботев“ е много повече от история на една образователна институция. Тя е история на едно село, което никога не е преставало да вярва, че най-голямото богатство на един народ са образованите му деца.

Има места, чиято история не се измерва единствено с годините. Има села, в които паметта на поколенията се пази не само в домовете, старите фотографии и разказите на възрастните, а в класните стаи, училищните коридори и имената на хората, оставили следа в живота на цяла общност. Такова място е Вълкосел. А неговото училище, СУ „Христо Ботев“, вече цял век е един от най-значимите символи на духовността, просветата и стремежа към по-добро бъдеще.

Днес, когато училището отбелязва своята забележителна 100-годишнина, Вълкосел не просто празнува един юбилей. То отдава почит на всички онези, които през изминалия век са отваряли училищните врати, преподавали са първите уроци, палили са искрата на любознателността и са изпращали своите възпитаници към големия свят с най-ценното, знанието.

И зад тази история стоят хиляди човешки съдби.

ОТ ЕДНА МАЛКА УЧИЛИЩНА СТАЯ ДО ВЕКОВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ТРАДИЦИЯНачалото е поставено през 1925–1926 година. В онези години образованието във Вълкосел тепърва проправя своя път, а условията са далеч от днешните представи за училищна среда. Първоначално учебните занятия се провеждат в малка къща с две стаи. Няма модерни кабинети, компютри, интерактивни дъски или технологични възможности. Има обаче нещо много по-силно, воля, убеденост и осъзнаване, че без образование няма истинско развитие.

Името, с което започва тази история, е Любомир Врабчански, първият учител, поставил основите на училищното дело в селото. Според историческите сведения неговото пристигане не било посрещнато безпроблемно. Първоначално срещнал недоверие от страна на местните първенци, но не се отказал от мисията си. Завърнал се, за да продължи започнатото, а заедно с него в ранните просветни години се включила и сестра му Мария Врабчанска.

Така, с постоянство и лична отдаденост, започва една история, която ще продължи цял век.

През учебната 1926/1927 година в училището се обучават 93 ученици. Това число днес може да изглежда скромно, но за онова време е свидетелство за огромното значение, което местната общност започва да отдава на образованието.

Зад тези 93 деца стоят 93 семейства, 93 надежди и 93 възможности животът на следващото поколение да бъде различен.

КОГАТО УЧИЛИЩЕТО СЕ ПРЕВРЪЩА В СЪРЦЕТО НА ЦЯЛАТА ОБЩНОСТ

През следващите десетилетия училището постепенно се утвърждава като център не само на образованието, но и на културния и обществения живот във Вълкосел.

Особено важен период е учебната 1937/1938 година. Тогава вече се използват четири учебни стаи, а учениците получават нови чинове. Развитието не се ограничава само до класните занятия. Организират се курсове за ограмотяване на възрастни, вечеринки, културни прояви и лекции за местното население.

Сред хората, допринесли за тези процеси, е Димитър Вълчев, кметски съветник и председател на училищното настоятелство.

Това е период, в който училището изпълнява една от най-важните си исторически мисии, да бъде просветителски център за всички поколения. Защото истинското образование не приключва с последния училищен звънец. То променя цели семейства, общности и съдби.

През 1943 година започва изграждането на ново четирикласно училище. В строителството се включват местни хора, а според историческите сведения важна роля има и капитан Бандарски от граничната застава в Туховища.

Така общността отново доказва, че когато има обща цел, може да постигне много повече, отколкото изглежда възможно.

НОВИ СГРАДИ, НОВИ ПОКОЛЕНИЯ, НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Следвоенните десетилетия носят нови промени. През 1971 година се взема решение за изграждането на по-голяма училищна сграда, а през есента на 1973 година учениците посрещат учебната година в нова триетажна сграда.

През 1990 година е пристроен още един етаж.

През 1996 година училището преминава към средно образование, важна крачка, която разширява възможностите на младите хора от Вълкосел и околните населени места.

Следват и подобрения в материалната база. През 2004 година е подменена отоплителната система, а през 2005 година са извършени дейности по външното саниране и подмяната на дограмата.

Зад всяка от тези промени стои едно и също желание, децата да получат по-добри условия, по-съвременна подготовка и повече възможности да разгърнат потенциала си.

През 2016 година училището отбелязва своята 90-годишнина с тържество, събрало поколения ученици, учители и гости. Снимките от този празник днес са част от паметта на институцията и напомнят, че училищната история е жива само когато се пази и предава нататък.

ВЪЛКОСЕЛ, СЕЛО, КОЕТО ИЗПРАЩА ДЕЦАТА СИ КЪМ СВЕТА, НО НЕ ЗАБРАВЯ ОТКЪДЕ СА ТРЪГНАЛИ

Може би най-голямото доказателство за смисъла на един век образование не са стените на училището, нито броят на класните стаи. То са хората, които са преминали през тях.

Вълкосел има с какво да се гордее.

От неговите училищни чинове са тръгнали поколения млади хора, намерили своето място в медицината, инженерството, архитектурата, науката и редица други професионални области.

Особено впечатляващо е присъствието на възпитаници на селото в медицинската професия. Днес около 120 лекари от Вълкосел практикуват в България и чужбина. Почти няма болница в страната, в която да не работи лекар, родом от селото, факт, който сам по себе си говори за мащаба на образователната традиция и амбицията на местните семейства.

Това не е просто статистика. Това са хора, които ежедневно се грижат за човешкото здраве, спасяват животи, работят в медицински екипи и носят името на родното си място далеч извън пределите на родния край.

А зад тях стоят учители, които някога са написали първата буква в тетрадките им, обяснили са първата математическа задача и са им помогнали да повярват, че мечтите нямат географски граници.

СТОГОДИШНИНАТА, ПРАЗНИК НА ПАМЕТТА, НО И НА БЪДЕЩЕТО

Днес СУ „Христо Ботев“ продължава своята мисия в съвременна образователна среда.

Към юбилейната година училището обучава 267 ученици, а педагогическият състав наброява 37 души. В него се обучават и деца от съседното село Боголин, за които са осигурени транспорт и храна.

Развиват се направления в природните науки, математиката и информатиката. Училището предлага професионална подготовка по „Икономическа информатика“, а учениците имат възможност да изграждат умения, необходими за реализацията им в съвременния свят.

Особено внимание заслужава STEM центърът, с който училището разполага от декември 2025 година. Чрез него обучението по природни науки, математика и информатика получава ново измерение, с повече практически задачи, експерименти и междупредметни връзки.

Постиженията също говорят сами за себе си. През 2025 година от 34 зрелостници 14 избират втора матура по математика, като постигат среден успех 4,96. Така училището се нарежда на 26-о място в страната сред училищата с повече от 10 зрелостници на този изпит.

Това е резултат, който заслужава внимание и признание.

Училището участва и в образователни инициативи като „Успех за теб“ и националната програма „Заедно в изкуствата и спорта“, като подкрепя както академичното развитие на учениците, така и техните творчески и спортни интереси.

Защото вековната традиция няма смисъл, ако не гледа напред.

Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ, ПРИЗНАНИЕ ЗА ЕДНА ДЪЛГОГОДИШНА МИСИЯ И НОВ ЖЕСТ КЪМ МЛАДИТЕ ХОРА НА ВЪЛКОСЕЛ

След като вчера официално получи отличието „Почетен гражданин на община Сатовча“, днес д-р Милен Врабевски беше специален гост на тържествата по повод 100-годишния юбилей на училището в село Вълкосел.

По случай забележителната годишнина д-р Врабевски направи дарение от 13 компютъра за икономическата паралелка на училището, с което ще допринесе за по-добрите възможности за обучение и практическа подготовка на учениците.

Този жест има особена символика именно в ден, посветен на знанието. Защото най-добрият начин да почетеш историята на едно училище е да инвестираш в неговото бъдеще. Тринадесетте компютъра не са просто техника. Те са нови възможности за обучение, практически умения и по-добра подготовка на младите хора за професиите на утрешния ден.

Дейността на фондацията и д-р Врабевски в региона има дългогодишна история. В продължение на години фондацията организира безплатни кандидатстудентски курсове, благодарение на които десетки млади хора получават възможност да продължат образованието си във висши учебни заведения.

Резултатът е впечатляващ, около 120 лекари от Вълкосел днес практикуват в България и чужбина. Почти няма болница в страната, в която да не работи лекар, родом от селото. Сред възпитаниците на региона са още множество инженери, архитекти и специалисти в различни професионални области.

Подкрепата за образованието на младите хора включва участие в образователни семинари на фондацията, стипендии за талантливи деца и редовни посещения в Европейския парламент в Брюксел. Поредната такава група заминава тази неделя, за да се запознае отблизо с работата на европейските институции.

По време на срещата д-р Врабевски подчерта, че ангажиментът му към региона остава неизменен и че винаги е на разположение на децата и младите хора от Родопите. Присъствието му на стогодишния юбилей и дарението за училището са още един знак, че подкрепата за образованието не трябва да бъде еднократен жест, а последователна мисия.

100 ГОДИНИ УЧИТЕЛИ, КОИТО ОСТАВЯТ СЛЕДА

Нито една училищна история не може да бъде разказана пълноценно, без да бъде отдадено заслуженото на хората, които стоят пред дъската.

През десетилетията през училището във Вълкосел са преминали десетки поколения преподаватели. Според историческите сведения на институцията общо 210 учители са работили в него през годините.

Сред имената, свързани с ръководството на училището, са Любомир Врабчански, Васил Пашов, Димитър Тончев, Васил Еврийски, Иван Панчев, Петър Гелемеров, Иван Чачев, Шукри Бизьоков, Румен Барзев, Камен Шикиров, Северин Яхов, Митко Джуков, Кирил Узунов, Божик Джаников, Митко Джуков, Красимир Даутев, Инсафа Мустафа и Росица Джукова.

Особено дълго управление в по-новата история има Митко Джуков, който според публикувани сведения е ръководил училището в продължение на 35 години и се пенсионира през 2020 година.

Днес начело на училището е директорът Росица Джукова, заедно с екип от педагогически специалисти и служители, които продължават традицията.

Но зад всяко име в подобна история има още десетки други, учители, възпитатели, служители, родители и хора от местната общност, които са помогнали училището да бъде това, което е днес.

Именно затова стогодишнината е празник не само на настоящия екип, а на всички, които някога са били част от неговия живот.

ЕДИН ВЕК, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОБЕРЕ В ЕДНА СГРАДА

Сто години са време, през което светът се променя до неузнаваемост.

Децата, които някога са пишели с молив в малките училищни стаи, днес са родители, баби и дядовци. Някои от техните наследници са лекари, други инженери, архитекти, учители и предприемачи. Едни са останали във Вълкосел, други са поели към София, Пловдив, чужбина и различни точки на света.

Но училището остава.

Остава като спомен за първия учебен ден, за първата двойка и първата шестица, за строгия, но справедлив учител, за приятелствата, които продължават цял живот, за празниците и училищните тържества.

Остава като мястото, от което започва пътят.

И може би именно това е най-голямото постижение на СУ „Христо Ботев“, не просто че е оцеляло през един век, а че през целия този век е продължило да дава на младите хора увереността, че могат да бъдат повече, да постигнат повече и да променят света около себе си.

Днес Вълкосел празнува своите 100 години училищна история. Празнува първия учител, първите ученици, поколенията преподаватели, успелите възпитаници и всички онези, които са съхранили светлината на знанието.

Защото училището не е просто сграда. То е памет, принадлежност и надежда.

А когато едно село успее в продължение на сто години да пази тази надежда жива, неговият юбилей вече не е само местен празник. Той е повод за гордост за целия Гоцеделчевски регион.

Честит 100-годишен юбилей, СУ „Христо Ботев“, Вълкосел!

Нека следващият век бъде също толкова богат на знания, човечност, достойни учители и успели деца!