СЕНКИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА: ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ, ПОЛИТИЧЕСКИ БИОГРАФИИ И СЕМЕЙНИ НПО КРЪГОВЕ ВЛЯЗОХА В УЧИЛИЩАТА НА БЛАГОЕВГРАД

Ноемврийският вятър в Благоевград носи онзи специфичен прашен мирис на закъсняла есен, преминаващ през пешеходната зона към коритото на река Бистрица. Градът живее в ритъма на своите студенти, на тихите кафенета около Ларгото и на обичайната провинциална примиреност пред местната власт. Тук големите политически ветрове рядко идват като открита буря; те проникват подмолно, облечени в безупречни европейски термини, маскирани зад лъскави брошури и кадифени обещания за светло гражданско бъдеще. В началото на ноември едно на пръв поглед рутинно прессъобщение започна да обикаля училищните коридори и социалните мрежи. Нагласено с прецизна грижа за модерния слух, то обявяваше първата младежка работилница за демокрация, предназначена за петнадесет до деветнадесетгодишни гимназисти. Предлагаше се безплатно учене чрез преживяване, дискусии върху киберсигурността, разпознаване на фалшиви новини и тайнствената фигура на гражданския инфлуенсър. Дори самото заглавие на събитието излъчваше онази пастьоризирана благопристойност, с която неправителственият сектор в България десетилетия наред оправдава своето безкрайно съществуване. Когато обаче погледът се отдели от захаросаната фасада на благородните намерения и се зарови в студените редове на търговските регистри, в изборните протоколи от отминали десетилетия и във финансовите потоци на европейските субсидии, картината губи своята невинност. На повърхността изплува познатият механизъм на затворен провинциален кръг, в който публични пари, политически амбиции от близкото минало и семейни медийни контакти се сливат в едно, за да получат директен, неконтролиран достъп до умовете на подрастващите.

Всяко разследване на съвременната българска проектна реалност неизбежно започва от юридическия скелет на събитията. През май 2025 година, в тиха благоевградска кантора на улица „Андрей Ляпчев“, три жени полагат подписите си под учредителните документи на фондация „Аз, гражданинът“. По силата на закона това е независима организация с нестопанска цел за обществена полза, регистрирана под ЕИК 208306111. На хартия нейният хоризонт е безбрежен: борба с дезинформацията, правна култура, дигитални пространства за диалог с институциите. В действителност фондацията е пеленаче в гражданския сектор. Тя няма зад гърба си години на доброволческа работа, няма разпознаваема история на терен, нито доказан публичен авторитет, извоюван с реални битки в полза на гражданите на Благоевград. Въпреки това, едва няколко месеца след своето официално раждане, тази млада организация успява да направи скок, за който десетки работещи организации могат само да мечтаят. Тя получава одобрение за финансиране по мащабния проект ПАКТ, чиято финансова тежест надхвърля четири милиона и двеста хиляди евро европейски ресурс, разпределян под зоркия поглед на фондация „Работилница за граждански инициативи“ и фондация „Институт Отворено общество – София“. В рамките на целевия фонд „Код успех“, разполагащ със собствен резерв от близо половин милион евро, на новоучредената благоевградска фондация се открива възможност да усвои до петнадесет хиляди евро за своя пилотен проект. В провинциалната икономика на югозападния град това не са просто пари; това е солиден ресурс, който позволява на една новосъздадена структура да влезе с взлом в местния обществен живот, обезпечена с международен авторитет и европейска значка на ревера.

Истинският въпрос никога не се изчерпва със сумата, а с хората, които държат правото на подпис и определят съдържанието на посланията. Начело на фондация „Аз, гражданинът“ застава д-р Росинка Проданова-Капчина. Нейната биография е неразривно свързана с регионалната журналистика – десетилетия зад микрофона на Българското национално радио в Благоевград, а от 2019 година и официален регионален кореспондент на националния Информационен портал за неправителствените организации. Това е фигура, която познава механизмите на публичното слово, знае как се изгражда медиен образ и притежава безупречни контакти в неправителствения сектор. В нейния управителен съвет обаче се появява друго ключово име – адвокат Красимира Костадинова Тагарева. И тъкмо тук конструкцията на безпристрастното гражданско образование започва да се пропуква под тежестта на фактите. В официалното обявление на работилницата за демокрация адвокат Тагарева не стои в сянката на административния орган на фондацията. Тя е анонсирана като водещ лектор, като авторитетът, който ще застане пред децата, за да ги въведе в тънкостите на държавното устройство и да им обясни защо изборите не са само за възрастни.

Когато човек потърси професионалния и обществен път на адвокат Тагарева извън юридическата колегия, пред очите му се разкрива дълга, последователна и добре документирана политическа кариера. Това не е страничен наблюдател на изборния процес, а ветеран от партийните листи. Още през 2003 година нейното име фигурира сред кандидатите за общински съветници от Национално движение Симеон Втори в Благоевград. Шест години по-късно, през 2009 година, тя вече атакува голямата политика като кандидат за народен представител от същата жълта формация. През 2011 година политическата ѝ траектория я отвежда в редиците на местната коалиция „ЕКИП“, където отново се бори за гласовете на благоевградчани за общинския съвет, за да се завърне през 2014 година като кандидат-депутат в листите на царската партия. Четири поредни кампании, четири опита за влизане във властта през партийни платформи. Законът в България не забранява на бивши политици да създават фондации или да говорят за граждански права. Но когато член на управителния орган на организация, получаваща публично финансиране, съвместява административната власт с платена или неплатена лекторска роля, и когато същият този човек с ясно изразен партиен печат в миналото застава пред ученици на петнадесет години, за да ги учи как работи вотът, моралната и професионална граница е грубо прекрачена.

Всяка класна стая в страната е защитена територия. Член 11 от Закона за предучилищното и училищното образование изрично постулира принципа на деполитизация в образователната система, забранявайки налагането на идеологически и партийни доктрини сред децата. В случая с благоевградската работилница авторите на инициативата се позовават на широка подкрепа: общинският младежки център отваря вратите си, центърът за личностно и творческо развитие партнира, а ръководствата на средните училища в града са призовани да насърчат участието на своите възпитаници. Но кой в Регионалното управление на образованието в Благоевград си направи труда да прегледа лекторския състав? Има ли съгласувана учебна програма, която да гарантира, че децата няма да бъдат подложени на фино, скрито внушение? И най-вече, поискано ли е писменото информирано съгласие на родителите на тези непълнолетни младежи, преди те да бъдат въведени в дискусии за това кой управлява вота и как се събират подписи за петиции? Защото зад звучния неологизъм „граждански инфлуенсър“ често се крие чисто и просто вербуване на млада, лесно податлива енергия за каузи, чиито действителни вдъхновители остават зад завесата.

Затвореността на този благоевградски експеримент става още по-видима, когато се анализират останалите обучители, поканени да оформят светогледа на местните гимназисти. До управителя на фондацията и нейния политически оцветен адвокат застават Георги Генчев и Ралица Николова. Техният институционален дом е Информационният портал за неправителствените организации в България – същата онази платформа, за която управителката на фондация „Аз, гражданинът“ работи като дългогодишен кореспондент. Схемата се затваря с математическа прецизност: хората, които управляват информационните канали на сектора, стават партньори и лектори в проект, иницииран от техния собствен кореспондент, под шапката на финансиране, идващо от техните общи партньорски мрежи в столицата. Това е класическа симбиоза, в която парите и експертизата се въртят в тесен, предварително затворен кръг от познати лица, докато публиката – в случая невинни ученици от местните езикови и професионални гимназии – служи единствено като задължителен отчетен показател за изпълнение на проектния план.

Медийното присъствие в екипа на работилницата също заслужава хладен журналистически разрез. Наред с академичния авторитет на преподавател от Югозападния университет „Неофит Рилски“, сред обучителите гордо блести името на Антон Чавдаров, кореспондент и репортер на Нова телевизия за Югозападна България. Привличането на действащ репортер от национална медия е класически ход за легитимация. Той носи тежест, създава илюзия за обективност и гарантира спокойствие, че ако около проекта се появят неудобни въпроси, местната гилдия ще запази благосклонно мълчание. Но тук изниква етичен конфликт, дълбок колкото самото журналистическо верую. Може ли регионален репортер на водеща национална телевизия да бъде едновременно ангажиран в обучителния състав на неправителствена организация, черпеща ресурс от европейски програми, и в същото време да остане независим глас, когато утре трябва да информира обществото за начина, по който местната власт и гражданският сектор управляват публичните пари в Благоевград? Къде свършва журналистическото задължение към истината и къде започва участието в хонорувани или приятелски образователни платформи?

Най-смущаващият аспект на цялото това начинание обаче се крие в дългосрочните цели на проекта, разписани до октомври 2027 година. Организаторите не крият амбицията си: те не просто искат да проведат два обучителни дни, а да изградят „ядро от младежи доброволци“, които да създават съдържание под тяхно менторство, както и да създадат дигитално пространство – онлайн платформа за „легитимни искания към властта“. В превод на реален език това означава изграждане на политически и обществен инструмент, захранван с енергията, ентусиазма и доверието на млади хора, които тепърва оформят своите възгледи за света. Кой ще бъде собственикът на тази платформа? Кой ще контролира масивите от лични данни, телефонните номера и профилите на благоевградските ученици, които ще се записват в дигиталния регистър на исканията? Когато проектът приключи през 2027 година и европейското финансиране секне, в чии ръце ще остане тази структурирана, обучена и готова за действие младежка мрежа? Дали тя няма да се окаже най-ценният капитал за следващи местни или парламентарни избори, готов за употреба под благовидния предлог на „спонтанно гражданско недоволство“?

Всички тези въпроси изискват незабавни, ясни и документирани отговори от институциите, които стоят зад това събитие. Фондация „Работилница за граждански инициативи“ носи пряка отговорност за това как разпределя европейския ресурс на програма ПАКТ и длъжна ли е била да провери дали в управителните органи на кандидатите има лица с пряка политическа биография, които впоследствие се явяват бенефициенти на собствените си проекти. Община Благоевград и ръководството на Младежкия център дължат обяснение на гражданите на каква цена и при какви условия отдават общинската инфраструктура за събития, в които се преплитат партийни сенки и непрозрачни образователни амбиции. А директорите на гимназиите в града трябва ясно да заявят дали са се превърнали в безкритични дистрибутори на проектни реклами, или все още изпълняват ролята си на пазители на училището като независима институция, недосегаема за външни влияния.

Демокрацията в България страда от много болести, но най-коварната сред тях е цинизмът, с който нейните свещени понятия биват приватизирани за лична или групова употреба. Когато думите за свобода, за граждански контрол и борба с лъжата се произнасят от хора, които дълбоко в себе си носят навиците на партийните централи и проектното оцеляване, резултатът не е будно гражданско общество. Резултатът е разочарование. Младите хора на Благоевград заслужават да знаят истината за демокрацията – такава, каквато е, с всички нейни институционални трудности, исторически битки и сложни компромиси. Те обаче не заслужават да бъдат превръщани в статисти в чужд проектен отчет, нито в новобранци за нечии бъдещи политически амбиции, докато някой друг отмята квадратчета в европейските формуляри и прибира хонорара за поредната успешна гражданска инициатива.