Срив на прага на зимата в Рила: БТС съсипа и емблематичната хижа „Мальовица”! Провал или умишлен саботаж на туризма ни?

Една от най-обичаните и награждавани хижи в България затваря врати в най-опасния сезон, докато чиновниците от Българския туристически съюз вдигат безпомощно ръце и се оправдават във Фейсбук.

Планинарската общност в България е в шок и ярост! В навечерието на зимен сезон, люлката на българския алпинизъм, емблематичната хижа „Мальовица“ в Рила, внезапно спира да функционира. Обекът, който само преди година бе коронясан като „Най-добра хижа, обслужвана с високопроходим автомобил или лифт“ за 2025 г., а стопанинът ѝ Николай Марков бе обявен за „Хижар за пример“, е оставен на произвола на съдбата.

От 2 ноември 2026 г. хижата е официално запечатана с приемо-предавателен протокол и вече няма да предлага организирано настаняване, нито топла храна за закъсалите в планината. Отворени остават само неотопляеми и неохраняеми помещения за подслон, мечешка услуга, която в суровите рилски условия може да се окаже капан за туристите.

Мазна доза чиновническо лицемерие

Докато планинарите се чудят как ще оцеляват през зимата без работещ обект в този ключов и лавиноопасен район, БТС публикува на официалната си страница „сълзлив“ пост с благодарности. Ръководството на съюза се скъса да хвали досегашните наематели Николай и Вени за „дългогодишния труд, гостоприемството и постоянните грижи“.

Въпросът, който взриви мрежата обаче е: След като стопаните са толкова перфектни, а хижата е номер едно в България, защо договорът се прекратява „по взаимно съгласие“ цели 7 години предсрочно? Какво точно принуди един доказан и успешен екип да събере багажа си и да избяга на прага на зимата от „златна“ дестинация като Мальовица?

Има и още един детайл от официалното съобщение на БТС, който заслужава особено внимание. Според организацията прекратяването е станало по писмено искане на Николай Марков, управител на „Трансгруп“ ЕООД. Тоест самият БТС изрично посочва, че инициативата за прекратяване е дошла от досегашния наемател. Но защо един екип, който според същата тази организация е положил толкова усилия за обновяването на хижата, за добрите условия и за гостоприемството, решава да прекрати договора си цели седем години преди неговото изтичане? Какви са обстоятелствата зад това решение? И защо досега не е представена по-подробна информация, която да разсее съмненията и въпросите на планинарската общност? https://www.facebook.com/photo/?fbid=1656831886232860&set=a.581355523780507

Още по-любопитно е, че БТС не просто благодари на досегашните стопани, а признава и тяхната роля в провеждането на курсове и обучения, оказваната подкрепа на участници и инструктори и дългогодишното сътрудничество с организацията. В официалната публикация Николай, Вени и екипът им са определени като хора със „заслужено място в историята на хижата“.

Тогава възниква логичният въпрос: след като БТС признава толкова категорично приноса на тези хора, какво се случва с отношенията между организацията и нейните успешни стопани? И защо обществеността научава за прекратяването на договора едва когато хижата вече е предадена и нормалната ѝ работа е преустановена?

Народният гняв изригна: „Не ви ли е срам, управляващи?“

Опитът на БТС да замаже очите на хората с административен пиар претърпя пълно фиаско. Вълна от недоволство и тежки коментари заля социалните мрежи, а хората директно обвиниха съюза в корупция, некомпетентност и умишлено съсипване на планинския туризъм.

Моника Календерова излезе с отворено писмо под публикацията на БТС, като заби нож в сърцето на чиновническото самодоволство:

„Можете ли да излезете с някакво становище защо според вас 100% от коментарите под повечето ви публикации и най-вече под тази е с отрицателно мнение за вас и вашата работа като институция? Можете ли да отговорите защо 99,9% от планинарската общност не ви харесва? Замисляли ли сте се какво куца във вашата работа като организация и как смятате да промените това? Очакваме с нетърпение вашия отговор.“

Вместо адекватно обяснение, отговорът на БТС звучи като признание за тотален провал: „Виждаме силното недоволство и приемаме сериозно конкретните въпроси… Разбираме, че само благодарности и обещание за конкурс не дават всички отговори, които очаквате.“

Още по-остра и директна беше Маргарита Александрова, която написа:

„Още една хижа престава да функционира по вина на БТС. Не ви ли е срам, управляващи? До кога ще съсипвате туризма?“

На този коментар администраторите на БТС изпуснаха нервите си и започнаха нагло да се оправдават и да прехвърлят топката: „Не е коректно да обвинявате БТС, че хижарите на дадена хижа се отказват 7 години преди да изтече договора им. Какво можем да направим? Все пак не знаем какви са причините.“

Забележете! Институцията, която стопанисва държавното и обществено богатство в планините ни, официално заявява, че „не знаела какви са причините“ най-добрите ѝ наематели да напуснат стратегически обект!

Това скандално признание веднага бе посечено от потребителката Боряна Христова с лаконичния и зловещ коментар за това докога БТС ще съсипва всичко:

„Докато им позволяваме.“

И тук идва още един важен момент от комуникацията на БТС. В отговора си към Моника Календерова организацията признава, че само благодарностите и обещанието за конкурс не са достатъчни. Думите за необходимостта доверието да бъде подкрепено с конкретни действия и информация за възстановяването на работата на хижата звучат добре, но планинарите имат нужда не от поредното признание, а от ясни срокове и реални резултати.

Защото доверието не се възстановява с публикации във Facebook. То се печели с работещи хижи, прозрачни процедури и отговорно управление.

Какво крие БТС и кой е следващият „наш човек“?

В планинарските среди вече упорито се говори, че досегашните стопани са били подложени на системен административен натиск или неизпълними условия, за да бъдат принудени да си тръгнат. Сценарият е до болка познат от мутренските години, работещ, разработен и печеливш обект се „изчиства“ в навечерието на нов конкурс, за да може да бъде лапнат от „правилния“ инвеститор, който няма нищо общо с планината, но има точните контакти в София.

Важно е да се отбележи, че към момента тези подозрения не са подкрепени с публично представени доказателства. Именно затова БТС трябва да отговори на въпросите, вместо да оставя пространство за спекулации. Пълната прозрачност около предстоящия конкурс е най-добрият начин да се разсеят съмненията за предварително определен кандидат, задкулисни договорки или непрозрачни критерии.

И тук идва най-същественият въпрос: как точно ще бъде избран следващият стопанин? Ще бъдат ли поставени на първо място професионалният опит, реалната грижа за туристите, инвестициите и доказаните възможности за поддържане на високопланински обект? Или отново ще надделеят административни решения, които могат да поставят под съмнение интересите на планинарската общност?

Докато БТС обещава да обяви конкурс „в най-кратки срокове“, хижа „Мальовица“ остава тъмна, студена и празна. Поредната перла в българската корона, съсипана от чиновническо безхаберие. Планината обаче няма да прости този завой, и ако през зимата се стигне до трагедия заради липсата на работеща база на Мальовица, кръвта ще тежи директно на ръцете на Българския туристически съюз!

Големият въпрос остава: кога „Мальовица“ отново ще посреща туристи?

От БТС уверяват, че ще положат усилия конкурсът за нов стопанин да бъде обявен във възможно най-кратки срокове. Не е посочена обаче конкретна дата за стартирането на процедурата, нито срок, в който хижата ще възстанови нормалното си обслужване.

До тогава туристите трябва да планират преходите си при съвсем различни условия. Няма организирано настаняване, няма хранене и няма обичайното обслужване, на което посетителите са разчитали през годините. Остават помещенията за подслон без обслужване, а отговорността за внимателното планиране на зимните маршрути става още по-голяма.

Не бива да се забравя и че става дума за район с изключително значение за българския алпинизъм, за планинските обучения и за туристическите маршрути в Рила. Работещата хижа не е просто удобство или място за почивка. Тя е част от инфраструктурата, от която зависят сигурността, организацията и възможностите за пребиваване в планината.

БТС дължи на туристическата общност конкретни отговори. Кога ще бъде обявен конкурсът? Какви ще бъдат условията за кандидатстване? Как ще се гарантира прозрачността на процедурата? И най-вече, какво ще направи организацията, за да не се превърне временното преустановяване на дейността в продължителен проблем за една от най-обичаните хижи в България?

Защото „Мальовица“ не принадлежи на чиновническите кабинети и не е поредният административен обект в нечий списък. Тя е част от историята на българската планина, от спомените на поколения туристи и от традициите на българския алпинизъм.

А планинарите имат право да знаят кой, как и с каква отговорност ще се грижи за нейното бъдеще.