40 МИЛИОНА ЕВРО НА КИЛОМЕТЪР! Златният капан на АМ „Струма“: Как кабинетът „Желязков“ и кабинетът „Гюров“ заложиха 108-милионната бомба, която държавата не може да спре!

Близо 40 милиона евро за километър магистрала! Пътната агенция е възложила строителството без конкурс, Институтът за пътна безопасност сезира антикорупционната комисия и Европейската прокуратура, а регионалният министър обяснява защо договорът не може да бъде прекратен. Кой определи цената, кой даде зелена светлина и защо държавата се оказва обвързана с договор за близо 108 милиона евро?

Случаят с изграждането на поредния участък от автомагистрала „Струма“ поставя сериозни въпроси за начина, по който се разходват публичните средства, за контрола върху инфраструктурните проекти и за отговорността на управляващите. Става дума за договор на стойност близо 108 милиона евро за едва 2 километра и 700 метра магистрала край Симитли- сума, която предизвиква остри реакции сред експерти и поставя под съмнение съответствието на цената с пазарните нива.

Договорът е подписан от пътната агенция в началото на октомври, а стойността му е определяна от специалисти като рекордна. Изчисленията показват, че за всеки километър от трасето са предвидени близо 40 милиона евро. Въпреки настояванията за нова обществена поръчка, регионалният министър заявява, че прекратяването на вече подписания договор не е реалистична възможност.

108 МИЛИОНА ЕВРО ЗА 2,7 КИЛОМЕТРА-ЦЕНАТА, КОЯТО ПРЕДИЗВИКА ВЪПРОСИ

108 милиона евро са предвидени за изграждането на 2 километра и 700 метра от автомагистрала „Струма“ в района на Симитли. Това прави приблизително 40 милиона евро на километър – стойност, която експерти определят като изключително висока.

Финансирането е осигурено от Брюксел, а пътната агенция е възложила строителството на консорциума „АМ Струма 3.1“ без провеждане на конкурс.

Именно цената и начинът на възлагане се превръщат в основа на сериозните въпроси, отправени към институциите.

Институтът за пътна безопасност вече е сезирал Комисията за противодействие на корупцията и Европейската прокуратура. От организацията подозират съществено разминаване между договорената стойност и пазарните цени за подобен тип строителство.

„И при положение, че пазарните проучвания, които са направени, се предоставят оферти, които са с до 50 – 60%, да кажем, по-евтини от окончателното решение“, казва Георги Гълъбов от Института за пътна безопасност.

Това твърдение поставя съвсем конкретен въпрос: как се стига до окончателна цена от близо 108 милиона евро, след като според представените от Института пазарни проучвания са били налице оферти, които са с до 50–60% по-ниски?

Въпросът вече е поставен пред компетентните институции, които следва да проверят обстоятелствата около възлагането и ценообразуването.

КАБИНЕТЪТ „ЖЕЛЯЗКОВ“ ОПРЕДЕЛИЛ ЦЕНАТА, КАБИНЕТЪТ „ГЮРОВ“ ЗАДВИЖИЛ ПОДПИСВАНЕТО

Вместо категоричен отговор защо се стига до подобна стойност, публичният дебат бързо се превръща в спор за политическата и административната отговорност.

Регионалният министър Иван Шишков посочва, че процедурата е стартирана от ръководства на пътната агенция, назначени от предишните два кабинета, и разграничава отговорностите между правителствата.

„Цената е определена от кабинета „Желязков“, второ, договорът е стартирал за подписване на 30 април от кабинета „Гюров““, заявява Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството.

Това изявление очертава два отделни момента в развитието на процедурата, определянето на цената и последвалите действия по подписването на договора.

Но има и още един съществен въпрос: след като стойността е била определена по-рано, имало ли е реална възможност тя да бъде преразгледана, преди процедурата да приключи с подписването на договора?

„АКО БЯХМЕ ГО СПРЕЛИ, ЩЯХА ДА НИ СЪДЯТ“. ЗАЩО ДЪРЖАВАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТКАЖЕ?

Обяснението на Иван Шишков за невъзможността договорът да бъде прекратен се основава на риска от съдебен спор, загуба на средства и допълнително забавяне на проекта.

„Ако го бяхме спрели, защото вече щяха да ни съдят, означава да ни съди фирмата. Ако това нещо отиде в съда и ако две години водим дела, най-вероятно ще загубим едни пари. Ще загубим време. След това ще правим обществена поръчка и накрая със сигурност в един момент ще бъде по-висока цената, от която ще направим възлагането, и ще загубим две години“, коментира още Шишков.

Така аргументът на регионалния министър е, че прекратяването на договора може да доведе до съдебни претенции, финансови загуби и ново забавяне на строителството.

Този аргумент обаче не премахва основния въпрос, който стои пред обществото: защо изобщо се стига до договор за близо 108 милиона евро за участък от едва 2,7 километра и може ли да бъде установено дали цената отговаря на реалните пазарни условия?

МЪЛЧАНИЕ ОТ ЕДНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ, ОБЯСНЕНИЯ ОТ НЕГОВИЯ НАСЛЕДНИК

Важна част от историята е свързана с ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ през различните управленски периоди.

Инж. Йордан Вълчев, който е управлявал пътната агенция по времето на кабинета „Желязков“, не е отговорил на въпросите по темата.

Негов наследник при кабинета „Гюров“ е инж. Тодор Анастасов. Той коментира решението процедурата да не бъде прекратена, като прави разграничение между продължаването на започналия процес и конкретната договорена цена.

„Когато ние сме взимали това решение да не се прекратява процедурата, е било, че трябва да се продължи. Вече самите конкретни параметри за цена на договора… Да, то е започнато преди това, но не означава, че трябва да бъде на тази цена, на която сега е направена поръчката“, казва инж. Тодор Анастасов.

Това изказване поставя още един важен акцент: решението една процедура да продължи не означава непременно, че всички нейни конкретни финансови параметри трябва да останат извън обсега на критичната оценка.

ПРОЦЕДУРА ОТ 2015 ГОДИНА, ДОГОВОР ЗА 108 МИЛИОНА ЕВРО И ВЪПРОСИ БЕЗ ОКОНЧАТЕЛЕН ОТГОВОР

Историята на процедурата за строителството на участъка започва още през 2015 година. Години по-късно тя достига до договор за близо 108 милиона евро, чието изпълнение вече се оказва в центъра на обществен и институционален спор.

От едната страна са въпросите за цената, пазарните проучвания и възлагането без конкурс. От другата – аргументите за правните последици при евентуално прекратяване на договора и риска от съдебни дела и забавяне.

Между кабинетите „Желязков“ и „Гюров“ се очертава разделение на отговорностите: според регионалния министър цената е определена при първия, а подписването на договора е стартирало при втория. Бившият ръководител на пътната агенция не е отговорил на поставените въпроси, докато неговият наследник признава, че решението процедурата да продължи не означава автоматично одобрение на конкретната цена.

Междувременно Институтът за пътна безопасност вече е сезирал Комисията за противодействие на корупцията и Европейската прокуратура.

Големият въпрос остава: кой и на какво основание е определил цена от близо 40 милиона евро за километър от АМ „Струма“, имало ли е реална възможност държавата да постигне по-изгодни условия и защо обществото трябва да приема като неизбежен договор, чиито финансови параметри вече предизвикват толкова сериозни въпроси?

108 милиона евро за 2,7 километра. Процедура, започнала през 2015 година. Цена, определена при един кабинет. Подписване, задвижено при друг. И институции, които вече са сезирани.

Това не е просто спор за поредния инфраструктурен обект. Това е въпрос за прозрачността на обществените разходи, за контрола върху европейското финансиране и за отговорността на всяко управленско звено, участвало в процеса.