ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД ЖЕСТОКОТО УБИЙСТВО НА СЕСТРИТЕ БЕЛНЕЙСКИ: Доживотна присъда за Лазар Колев, но въпросите около престъплението остават

Двадесет години след жестокото убийство на Росица и Христина Белнейски случаят продължава да напомня за една от най-мрачните глави в българската криминална история. Лазар Колев получи доживотен затвор без право на замяна, но съдебната присъда не заличи болката на едно семейство, нито сложи край на всички въпроси около трагедията.

Има престъпления, които не остават затворени между кориците на едно съдебно дело. Те се превръщат в белег върху съвестта на цялото общество. Има трагедии, които не избледняват с годините, защото зад тях стоят човешки съдби, отнети животи и родители, които никога повече няма да видят децата си да прекрачват прага на дома.

Такъв е случаят с Росица и Христина Белнейски.

Две млади момичета, чиито имена България научи при обстоятелства, които разтърсиха страната. Жестокото им убийство през януари 2006 г. се превърна в един от най-тежките и широко отразявани криминални случаи в новата история на България. Разследването, съдебният процес и очакването за справедливост продължиха години, а болката на родителите Фани и Стоимен Белнейски остана неизмерима.

Днес, през 2026 г., когато от трагедията са изминали две десетилетия, историята отново заслужава да бъде припомнена не като поредната криминална хроника, а като болезнен пример за жестокостта на престъплението и дългия път до съдебното възмездие.

Доживотен затвор без право на замяна

Пет години след убийството на сестрите Белнейски Пазарджишкият окръжен съд призна Лазар Колев за виновен за извършването на тежките престъпления. Наказанието беше най-тежкото, предвидено в българското законодателство, доживотен затвор без право на замяна.

Според обвинението, прието от съда, на 28 януари 2006 г. Колев е изнасилил и убил Росица Белнейска в района на Пазарджик. След това е изнасилил, блудствал и убил по-малката ѝ сестра Христина в местността „Грамадите“ край Брацигово.

Съдебният състав определи отделни наказания за всяко от извършените престъпления. За изнасилването на двете момичета Колев получи по 15 години затвор, за блудството с Христина, 20 години лишаване от свобода, а за двете убийства, доживотен затвор без право на замяна.

Съгласно българското законодателство при съвкупност от престъпления се определя най-тежкото наказание, което в случая е доживотният затвор без право на замяна.

Съдът прие, че изнасилванията са извършени със сила и против волята на жертвите, а убийствата са осъществени по особено мъчителен и жесток начин. Според съдебните мотиви убийството на Христина е извършено с цел да бъдат прикрити останалите престъпления, включително убийството на по-голямата ѝ сестра и изнасилването на двете момичета.

Присъдата трябваше да бъде изтърпяна при специален режим.

След произнасянето на решението Лазар Колев беше изведен от съдебната зала от служителите на съдебната охрана. Той не направи никакъв коментар пред медиите.

Доказателствата, които доведоха до осъдителната присъда

Съдебният състав изложи основните аргументи, върху които стъпи решението за виновността на Колев. Според магистратите съпричастността му към жестоките престъпления е доказана по несъмнен начин чрез съвкупността от събраните доказателства.

Председателят на съдебния състав Ивета Парпулова посочи, че изводите на съда се основават на всички веществени доказателствени средства, разпитите на свидетели, специалните разузнавателни средства и експертизите, изготвени в хода на процеса.

Особено значение съдът отдаде на показанията на съкилийника на Колев, Владимир Славов.

В мотивите беше посочено още, че подсъдимият е направил опит да изгради алиби за фаталната нощ, което впоследствие е използвал пред полицията. Според съда поведението му в дните след престъплението също е било нелогично и неадекватно, за което свидетелстват разпитаните по делото лица.

Обясненията на Колев, дадени в заключителния етап на процеса, са били напълно опровергани от доказателствата, събрани по делото, посочи председателят на съдебния състав.

Това не беше просто съдебно решение, основано на едно доказателство или на едно свидетелско твърдение. Магистратите подчертаха, че обвинението се подкрепя от цялостната доказателствена картина, изградена в продължение на години работа по случая.

„Вярвах, че ще има правосъдие“, думите на една майка, която загуби двете си деца

Сред най-разтърсващите моменти след произнасянето на присъдата бяха думите на майката на момичетата, Фани Белнейска.

Разплакана, минути след като чу решението на съда, тя заяви:

„Вярвах, че нещата ще се доведат докрай и ще има правосъдие. Всички останали не вярваха, че ще дойде този ден.“

Това бяха думи, зад които стояха пет години очакване, несигурност и мъчително настояване истината да бъде установена.

На въпрос какво ще каже на гроба на двете си деца, Фани Белнейска отговори, че ще им сподели нещо много лично, което идва от сърцето ѝ, но отказа да разкрие какво точно.

Майката беше попитана и дали ще продължи да търси втория човек, за когото се предполага, че е съпричастен към престъплението. Тя заяви, че има хора, които вършат работата си много добре, и изрази надежда, че те ще стигнат до успех.

Бащата Стоимен Белнейски отказа да коментира присъдата пред журналистите. Той само припомни, че семейството вече многократно е изразявало позицията си.

Зад всички юридически формулировки, съдебни доказателства и присъди остана една проста и жестока действителност, две деца никога нямаше да се върнат у дома.

Прокуратурата поиска най-тежкото наказание

Прокурор Димитрия Ганчева заяви, че е удовлетворена от постановената присъда. Тя припомни, че именно доживотен затвор без право на замяна е било наказанието, което е поискала от съда.

Ганчева подчерта, че не е имала съмнение във виновността на Лазар Колев още от момента, в който материалите по делото са постъпили при нея.

Прокурорът обаче категорично посочи, че осъдителната присъда не е резултат единствено от нейните лични усилия. По думите ѝ решението е плод на дългогодишната работа на огромен екип от специалисти, разследващи, експерти и представители на институциите. Самата тя е била изразител на тази работа пред съда.

Димитрия Ганчева съобщи и за продължаващо разследване срещу неизвестен извършител във връзка с изнасилването на Христина Белнейска.

Именно този детайл показва защо дори постановяването на най-тежката присъда не означава непременно, че всички въпроси около престъплението са получили окончателен отговор.

400 000 лева обезщетение и над 95 000 лева съдебни разноски

Освен доживотната присъда съдът постанови Лазар Колев да заплати на родителите на двете момичета, Фани и Стоимен Белнейски, общо 400 000 лева по предявения граждански иск.

Колев беше осъден да покрие и направените от държавата разноски по делото, възлизащи на над 95 000 лева.

Разбира се, нито една сума не може да измери загубата на двама родители, погребали децата си. Обезщетението е част от съдебното решение, но не е и не може да бъде равностойност на отнетия човешки живот.

Съдът потвърди и наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Присъдата, както и определението относно мярката за неотклонение, можеха да бъдат обжалвани или протестирани в 15-дневен срок пред Пловдивския апелативен съд.

Решението беше подписано от всички членове на съдебния състав, без нито един съдия с особено мнение.

Съдебният процес, който трябваше да даде отговори

Процесът за убийството на Росица и Христина Белнейски започна през февруари на годината, в която беше постановена присъдата.

В съдебните заседания, проведени между 7 и 16 февруари, бяха разпитани десетки свидетели. Съдът изслуша и становищата на специалистите, изготвили различните експертизи по случая.

Това беше заключителният етап на един продължителен процес, в който доказателствата, свидетелските показания и експертните заключения трябваше да бъдат съпоставени, за да се установи наказателната отговорност на подсъдимия.

Днес, през 2026 г., когато са изминали двадесет години от убийството, тези факти остават част от историята на едно дело, което разтърси България и постави болезнени въпроси за работата на институциите, разследването на тежките престъпления и доверието в правосъдието.

Двадесет години по-късно болката остава, а правосъдието не трябва да забравя

Доживотният затвор без право на замяна беше най-тежкото наказание, което съдът можеше да наложи на Лазар Колев. За родителите Фани и Стоимен Белнейски обаче никакво съдебно решение не можеше да върне Росица и Христина.

Двадесет години след онзи януари 2006 г. имената на двете сестри продължават да носят тежестта на една от най-жестоките криминални трагедии в съвременната българска история.

Има съдебни решения, които слагат край на едно наказателно производство. Има и престъпления, които остават завинаги в обществената памет. Случаят „Белнейски“ е именно такъв.

Защото зад всяка присъда стоят човешки животи, а зад всяко престъпление, което разтърсва обществото, остава задължението на институциите да търсят цялата истина.

Доживотният затвор не може да върне две отнети съдби. Не може да заличи преживяното от едно семейство. Не може да върне времето назад.

Но може да бъде категоричен знак, че най-тежките престъпления не трябва да остават без наказание.

Росица и Христина Белнейски не бива да бъдат просто имена в архивите на криминалната хроника. Те бяха две момичета, две дъщери и две човешки съдби, прекъснати по жесток начин.

И двадесет години по-късно България не бива да забравя.