Стената на мълчанието: Как един колос никне в Кресненското дефиле под носа на държавата
Октомврийското слънце гали склоновете над Кресна, превръщайки есенния пейзаж в златен килим, осеян с багрите на прехода. Долу, в прегръдката на Струма, животът тече с онзи привичен ритъм, който сякаш е застинал във времето. Но под тази идилична повърхност, далеч от погледите на обикновените хора, се заражда история, чиито корени се спускат дълбоко в пластовете на местната администрация, бизнеса и тишината, която често обгръща „малките“ проекти с „големи“ последствия. Една история за 1.20-метрова подпорна стена, която се оказва параван за инвестиция с мащаби, способни да преобърнат крехкото равновесие на едно дефиле, защитено от закона и природата.
На 26 октомври 2026 година, докато светът е зает с глобални тревоги и местни предизборни страсти, Регионалната инспекция по околна среда и води – Благоевград, хвърля едно дискретно съобщение в своето публично пространство. В него става дума за ново инвестиционно предложение в местността „Подината“ – Кресна. Сухо, формално, на пръв поглед незначително. Възложител е дружеството „А И ЕМ – 2008“ ООД, а предметът на предложението – изграждане на подпорна стена с височина до 1.20 метра в имот с идентификатор 14492.24.85. Кой би обърнал внимание на подобна новина? Кой би се усъмнил в нуждата от една скромна подпорна стена, целяща да укрепи терен, да предпази от свличания, да регулира повърхностни води? Ето тук се крие същинският сюжет, истинската драма, която се разиграва между редовете на административните документи и зад завесата на привидната законност. Защото тази стена не е просто стена. Тя е входна врата, първият видим елемент от много по-голям и амбициозен план, който отдавна е в ход, но умело е поддържан в сянка.
Имотът, около който се завърта цялото действие, не е случаен парцел земя. Неговите 6990 квадратни метра отдавна са придобили ново предназначение – „за електроенергийното производство“. За него вече съществува действащ Подробен устройствен план за „Фотоволтаична електроцентрала до 1 MW“. Ето къде скромната стена получава своя истински контекст. Тя е част от една по-голяма конструкция, детайл от пъзел, който вече е подреден, но чиято завършена картина умело се прикрива. За да няма съмнения относно сериозността на намеренията, Главният архитект на Кресна още на 14 август 2026 година е издал виза за проектиране с номер СК-98. Всичко изглежда в строг порядък, по реда на Закона, стъпка по стъпка, но винаги с онзи минималистичен подход, който избягва привличането на ненужно внимание.
Но нека се върнем още по-назад във времето, за да разплетем нишката докрай. Началото на тази история е някъде през 2021 година, когато имотът, сега предназначен за производство на ток, е бил обикновена земеделска земя – нива, девета категория. Тоест, земя с най-ниска продуктивност, която по презумпция е лесна за преобразуване. Общинският съвет на Кресна, с акт, който днес изглежда като предвестник на сегашните събития, е разрешил изработването на ПУП, с който да бъде променено предназначението на тази нива за фотоволтаична централа. В документацията от онзи период като собственик фигурира „А и ЕМ“ ООД, придобило имота чрез нотариален акт за покупко-продажба. Това е важен детайл, защото показва ранната, стратегическа визия на инвеститора, който далеч преди сегашната суматоха около подпорната стена, е заложил основите на своя проект.
Процедурата продължава своята тиха еволюция. През 2023 година вече е достигнато до етап, в който се намесва РИОСВ. Тогава е издадено решение № БД-ЕО-37/2023 г., след което ПУП-ът е официално одобрен със Заповед №817 от 6 юни 2023 г. на кмета на Кресна. Всички тези стъпки са извършени в синхрон с административните изисквания, всяка резолюция е поставена, всеки подпис е положен. Но същественият въпрос остава – доколко тези процедури са били публични в същината си, доколко широката общественост е била наясно с мащаба на задаващата се промяна в местността „Подината“?
Сега, през август 2026 г., дружеството подава ново уведомление. Иска подпорна стена по северната граница на същия имот, с дренаж и отвеждане на повърхностните води. И тук идва един от най-ключовите моменти в цялата схема. РИОСВ, институцията, която по закон е призвана да бди над опазването на околната среда, приема, че това предложение не подлежи на задължителна ОВОС, нито на преценка за необходимост от ОВОС. Писмото на инспекцията е от 23 октомври и е публикувано на 26 октомври. На пръв поглед, това е рутинно решение, произтичащо от скромните параметри на „подпорната стена“. Но в контекста на цялата предистория, на вече одобрения ПУП за фотоволтаична централа до 1 MW, решението придобива съвсем друг смисъл. То елиминира общественото обсъждане, премахва възможността за експертна оценка на кумулативното въздействие на целия проект върху околната среда. Сякаш централата вече е минало свършен факт, а стената е просто технически детайл, който не изисква допълнителен анализ. Тази последователност от събития поражда сериозни въпроси относно прозрачността и контрола в процесите на инвестиционно планиране, особено когато става дума за защитени територии като Кресненското дефиле.
Ето защо „подпорната стена“ сама по себе си не е новина, но тя е катализатор за разкриване на много по-голяма история. Тя показва, че около вече одобрения частен фотоволтаичен проект има активно движение през 2026 година, че машината работи, макар и на ниски обороти. От официалния документ обаче не следва автоматично, че самата централа вече се строи. Това е следващата стъпка в едно задълбочено разследване – да се провери на място, да се търсят доказателства за строителна дейност, да се съпостави с издадени разрешителни за строеж.
Именно тук се отваря широкият фронт за работа на един разследващ журналист. Необходимо е да се извади цялото досие на имот 14492.24.85 от Агенцията по кадастър, да се проследят всички промени в статута му. Кой стои зад „А И ЕМ – 2008“ ООД? Кои са реалните собственици, какви са техните връзки, участия в други дружества? Кога и за колко е купена земята през 2021 година – това ще разкрие финансовата обосновка и потенциални спекулативни елементи. Решенията на Общинския съвет, заповедта на кмета от 2023 г., визата от август 2026 г. – всички тези документи трябва да бъдат проучени в детайли, за да се търсят евентуални пропуски, несъответствия или бързи действия, заобикалящи нормалните процедури. Най-важното – има ли издадено разрешение за строеж? Има ли сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е критичен елемент за функционирането на всяка фотоволтаична централа? Проучването на съседните имоти е от съществено значение. Дали става дума за самостоятелна централа до 1 MW, която поради своя капацитет често попада под праговете за задължителна ОВОС, или за част от по-голям инвестиционен масив, разделен изкуствено на по-малки проекти, за да се избегнат по-строгите екологични оценки? Това е често срещана практика, която изисква особено внимателно проучване и кръстосване на данни.
Проверката на официалния сайт на Община Кресна, макар и на пръв поглед да не разкрива ново инвестиционно намерение от последната седмица, което да е по-силно от тази следа, е важна. Там се намира документация за други инфраструктурни проекти, капиталови разходи и стари процедури, които могат да предложат контекст, да разкрият връзки между различни инвеститори или да покажат общата посока на развитие на общината. Възможно е зад „скромните“ 1 MW да стоят много по-амбициозни планове, разгърнати чрез различни дружества и по различни имоти.
Историята с „Подината“ не е просто местен казус, тя е микрокосмос на по-големи процеси. Тя отразява напрежението между икономическия интерес и опазването на природата, между бързия инвестиционен климат и нуждата от строг контрол. Тя повдига въпроси за ролята на държавните институции и местната администрация в защита на обществения интерес, особено когато става дума за екологично чувствителни зони. Защото Кресненското дефиле не е просто пейзаж, то е дом за редки видове, защитена територия, която принадлежи на всички нас. И всяка подпорна стена, всяка фотоволтаична централа, колкото и малка да изглежда на хартия, има потенциала да промени завинаги това наследство. Да разкрием цялата истина за „Подината“ не е просто журналистическа задача, това е граждански дълг. И само чрез задълбочено, безкомпромисно разследване можем да разчупим стената на мълчанието и да хвърлим светлина върху сенките, които се спускат над Кресненското дефиле.
