Хирург от Солун пробяга 517 км покрай българо-гръцката граница по стъпките на линията „Метаксас“

Какво може да обедини стотици километри сурови, почти непроходими планински маршрути в Северна Гърция, простиращи се от крепостта Нимфея при прохода Маказа в Източните Родопи до живописното село Ано Пороя (Горни Порой) в подножието на планината Беласица в префектура Серес, с десетки междинни спирки из стръмните релефи на Ксанти и Драма? Отговорът на този въпрос се крие във впечатляващото 517-километрово изпитание, което един общ и военен хирург от Солун внимателно планира и пробяга в рамките на 15 дни. Неговото начинание далеч надхвърля границите на обикновеното спортно постижение, превръщайки се в своеобразен поход на паметта по стъпките на историческата укрепителна линия „Метаксас“, разположена непосредствено по протежение на българо-гръцката граница. Чрез своето екстремно бягане медикът си поставя за цел да отдаде почит на хилядите войници, които през април 1941 година защитават тези гранични укрепления в хода на Втората световна война. За читателите в България и особено в Югозападния регион тези места са добре познати географски и исторически ориентири, тъй като веригата от бункери и подземни тунели следи билата на Родопите, Славянка и Беласица, гледайки директно към българската територия.

Човекът зад тази необикновена мисия е д-р Стергиос Арапоглу, който практикува хирургия в солунската болница „Хипократ“ вече двадесет и пет години. Неговият самотен маратон започва на 3 октомври точно в 7:00 часа сутринта от крепостта Нимфея – най-източната точка от отбранителната система „Метаксас“, намираща се само на няколко километра южно от българския граничен пункт Маказа. След две седмици на непрекъснато тичане през планински хребети и дълбоки дефилета, на 18 октомври лекарят успешно достига крайната си точка – картечно гнездо №9, разположено високо над село Ано Пороя в област Серес. По протежение на целия този изтощителен маршрут през северногръцките префектури Родопи, Ксанти, Драма и Серес хирургът преминава през общо двадесет и една крепости, фортове и бетонни картечни позиции. Макар че през годините д-р Арапоглу е осъществявал значително по-дълги като километраж експедиции, пред гръцката национална информационна агенция АМНА той категорично определя това трасе като най-трудния и суров маршрут, който някога е преодолявал. Налага му се многократно да изкачва и спуска остри планински върхове до напълно недостъпни за превозни средства места, често в условията на рязко влошаващо се есенно време, гъсти мъгли и проливни дъждове. Тези гранични зони днес са до голяма степен обезлюдени, забравени и опасни, а по време на дългите часове в планината единствените спътници на бегача са дивите животни, сред които глигани, вълци и кафяви мечки.

Както във всички свои предишни мащабни начинания, така и сега д-р Арапоглу бяга напълно сам по планинските пътеки, разчитайки единствено на собствените си сили и желязна дисциплина. Логистична подкрепа му оказва негов близък приятел, който го придружава с автомобил в участъците, където съществува асфалтова или черна пътна мрежа. Когато обаче маршрутът се откъсва от пътищата и поема високо по граничните била, двамата мъже се разделят и си определят среща от другата страна на планината, в точката на следващото спускане. Всяка вечер, след като изпълни стриктно разчетената си дневна норма от километри и денивелация, солунският хирург прекарва нощта в малки провинциални хотели и къщи за гости, резервирани много преди старта на пробега, за да може на следващата сутрин отново да застане на трасето. Този успех обаче не е въпрос на импровизация или просто начертана линия върху географската карта. Преди да тръгне, д-р Арапоглу изучава маршрута многократно и провежда детайлно теренно разузнаване, посещавайки лично ключовите участъци, за да се запознае отблизо със спецификата на релефа. По думите му той предварително е разработил готови сценарии за действие при всякакви непредвидени ситуации – както по отношение на реакциите на собственото му тяло при свръхнатоварване, така и при екстремни метеорологични обрати в планината.

Самата идея за пробягването на този специфичен исторически маршрут се ражда още през 2022 година, докато главният хирург планира друга своя голяма спортна кампания и пътьом посещава емблематичната крепост Рупел, намираща се в Рупелското дефиле в непосредствена близост до българското село Кулата и град Петрич. Именно там лекарят се среща с командира на крепостта, подполковник Николаос Гирбацис, като разговорът между двамата се превръща в отправна точка за проекта, реализиран тази есен. Офицерът споделя с него, че в момента пише своята докторска дисертация, посветена на укрепителната линия „Метаксас“, в рамките на която буквално обикаля планините, за да търси и преоткрива забравените в горите картечни гнезда, да ги картографира и на практика да възстанови оригиналните инженерни планове на крепостите, голяма част от които са били изгубени през десетилетията. Силно впечатлен от мащаба на това научно и теренно изследване, Стергиос Арапоглу решава, че трудът на военния историк може да бъде показан на обществото по един нестандартен и въздействащ начин – като се проектира непрекъснат пешеходен маршрут, който да свърже отделните крепости и бункери във въображаема отбранителна линия, и тя да бъде измината от край до край с тичане.

За солунския медик това далеч не е първият случай, в който едно екстремно спортно изпитание се превръща в трибуна за отправяне на социално и историческо послание. Още през 2012 година, когато официално спира да се състезава в организирани маратони и ултрамаратони за време, той започва да чертае свои собствени индивидуални маршрути с дължина от стотици и дори хиляди километри, използвайки бягането като инструмент за събуждане на обществената памет. Така през 2018 година той прекосява целия континентален дял на Гърция – от най-северната точка при село Орменио (Черномен) край Свиленград и река Марица до най-южната точка на полуостров Пелопонес при нос Тенарон, пробягвайки 1519 километра само за 23 дни. Пет години по-късно, през 2023 година, д-р Арапоглу осъществява още по-мащабен проект, изминавайки внушителните 3064 километра от Еврос до остров Крит, като по пътя си преминава през точно 65 паметника и мемориала на Холокоста, за да почете паметта на жертвите на нацистките зверства през Втората световна война и да постави отново на дневен ред въпроса за историческата отговорност.

В тазгодишното си начинание по линията „Метаксас“ лекарят влага особено дълбока лична емоция. Той разглежда тази отбранителна система като най-мащабния военно-технически и укрепителен строителен проект на двадесети век в Гърция, изграден изцяло по гръцки инженерни проекти и с труда на местни работници в навечерието на войната. Преди всичко останало обаче вниманието на хирурга е насочено към обикновените хора, призовани да защитават подземните галерии и бетонните куполи. Това са млади войници, мобилизирани от всички краища на страната, много от които за първи път попадат в суровите планини край гръцко-българската граница и дори не знаят точното си географско местоположение. На 6 април 1941 година именно тези гарнизони се оказват лице в лице с мощта на германския Вермахт, който хвърля срещу укрепленията своята авиация, тежка артилерия и елитни планински и пехотни дивизии в опит да пробие отбраната и да навлезе към Солун и Егейско море. За да даде водеща роля на тези забравени защитници, преди старта на маратона д-р Арапоглу прекарва дълги дни в архивите на Дирекцията за история на армията, където издирва поименните списъци на всички загинали и безследно изчезнали войници, систематизирайки ги според конкретната крепост, в която са служили.

Благодарение на тази архивна подготовка, маршрутът през планините на Родопите, Ксанти, Драма и Серес се превръща в поредица от тържествени възпоменания. Достигайки до всяка от двадесетте и една крепости, още задъхан от стръмното изкачване, бегачът спира и записва кратко видео, в което разказва накратко историята на съоръжението – кога е построено, каква тактическа задача е изпълнявало, какъв е бил численият състав на гарнизона му и как са се развили бойните действия около него. Веднага след това, застанал сред руините на планинските върхове и хребети, лекарят прочита на глас имената на всички убити и изчезнали на това място войници, провеждайки своеобразна почетна вечерна проверка. Тези видеоклипове се публикуват почти в реално време в социалните мрежи, а движението му по трасето се предава непрекъснато на живо в интернет чрез две независими GPS устройства. Широкият обществен отзвук от тази дигитална хроника кара десетки жители от близките планински села и малки градове да следят напредъка му и да излизат по пътищата и площадите, за да посрещнат бегача, превръщайки самотното му тичане в колективно пътуване през историческата памет.

Сред стотиците имена, открити във военните архиви, най-силно вълнение у хирурга предизвиква трагичната съдба на безследно изчезналите бойци. В повечето случаи това са войниците, които са охранявали най-предните наблюдателни постове и полевите окопи пред самите подземни крепости, поемайки първия унищожителен удар на германската атака точно в 5:15 часа сутринта на 6 април 1941 година. Подложени на масиран обстрел с право мерене от германските 88-милиметрови оръдия и бомбардировки от пикиращи самолети, много от тези мъже буквално изчезват с първите експлозии, без да остане никаква следа от тях. Те не оставят след себе си гроб или паметен знак, пред който техните родители, съпруги и деца да могат да запалят свещ, и в продължение на осемдесет и пет години остават единствено като сухи имена в пожълтелите архивни папки. Според д-р Арапоглу именно това дългогодишно мълчание и фактът, че битката за крепостите все още е слабо застъпена в официалните учебници по история, придават особена морална тежест на неговата инициатива да произнесе имената им отново сред тишината на граничните планини.

Въпреки огромното физическо изтощение и общественото внимание към неговата личност, д-р Стергиос Арапоглу категорично отказва да приема ролята на герой в това начинание. Както и при предишните си експедиции, той осъществява 517-километровия пробег без никакви спонсори и рекламодатели, покривайки всички разходи за подготовка, екипировка и логистика изцяло с лични средства, за да не допусне комерсиални интереси да хвърлят сянка върху историческата кауза. За него истинските главни герои са падналите войници, изчезналите по фронтовата линия и техните семейства, носили болката от загубата през целия си живот. Според житейската философия на солунския хирург подобно екстремно изпитание изисква съчетанието на пет основни елемента: железен характер, който да не се пречупва пред трудностите, непоколебима вяра във визията, смела душа пред лицето на страха, издръжливо сърце за физическото натоварване и дълбоки познания за всеки детайл от пътя – но всичко това придобива истинска стойност само тогава, когато бъде предадено на обществото по чист, човешки и разбираем начин.