АВТОГОЛ ЗА ГОНЕЩИТЕ ВЛАДИКАТА СЕРАФИМ: Размахваният документ от Зограф крие таен протокол и дерегистрация от гръцката полиция!

КАНОНИЧЕН ШАХМАТ: Как „индулгенцията“ от Атон всъщност разобличи гонителите на митрополит Серафим

Истината в Църквата никога не се е нуждаела от адвокати, но лъжата винаги търси трибуна. След като от ефира на „Топ Преса“ осветлихме фактите около напрежението, породено след неделната проповед на Неврокопския митрополит Серафим, стана ясно едно – с благочестиво мълчание и потулване на манипулациите няма да се получи. Когато срещу един каноничен архиерей с безупречен морал се води координирана кампания, полуистините трябва да бъдат разсечени до кокал.

Ето я фактологията: владиката предупреди паството си за статута на йеросхимонах Димитрий (Присовски), посочвайки, че напускането му от Зографския манастир не е нито мисия, нито духовен подвиг, а дисциплинарна мярка. В отговор защитниците на Димитрий от групата „Христоносци“ триумфално развяха в интернет „Отпустително писмо“ № 192 от 27 декември 2017 г., подписано от покойния игумен схиархимандрит Амвросий. Според тях този лист хартия доказвал, че митрополит Серафим говори неистини, понеже вътре пише, че срещу монаха няма заведено църковно-наказателно дело и той не е под запрещение.

Какъв наивен триумф на църковната неграмотност! Хората, които размахват този документ като индулгенция срещу Неврокопския владика, или не разбират византийската дипломация на Света гора, или съзнателно мамят миряните. Нека прочетем този документ не с очите на уличния популизъм, а през желязната логика на канона.

Първо: в православното монашество схимонах не напуска Атон по свое хрумване – той е дал обет да умре в манастира на своето покаяние. Самият факт, че само два дни след Рождество Христово се е наложило Манастирският събор на Зограф извънредно да гласува Протокол № 12/1 от 27.12.2017 г. за освобождаването на Васил-Димитриос Василев, е извънредно събитие. Покойният дядо Амвросий беше светец на милостта – в духа на църковната икономия (снизхождение) той е издал „чисто“ писмо без формално съдебно дело, за да не унищожи духовника и да му остави врата за покаяние в света. Но къде е самият Протокол № 12/1? Защо „Христоносци“ не публикуват дебатите и мотивите на зографските старци от това заседание? Митрополит Серафим, като архиерей от Светия Синод с пряка връзка със Света гора, много добре знае какво пише в този протокол. За един светогорски монах самото отстраняване от братството по решение на Събора вече е тежка дисциплинарна санкция, точно както каза владиката.

Второ: погледнете бланката горе вдясно! Там е ксерокопирана и подпечатана от полицията в Карея гръцката служебна лична карта на монаха (№ AI 379974 от 13.12.2014 г.). Такава карта се дава само докато си част от братството на Атон. Отпечатването ѝ върху отпустителното писмо е административният печат на неговото окончателно дерегистриране и изваждане от юрисдикцията на Света гора.

Трето: писмото е „отворено“ – без конкретен адресат. Когато един клирик се мести по нормален ред, писмото се праща директно до епископа, който го е поискал. Формулировката „във всяка православна юрисдикция“ на дипломатически език означава само едно: манастирът си измива ръцете, прекратява всякаква отговорност за това лице и му казва да си търси място другаде.

И тук идва каноничният шахмат за критиците на дядо Серафим. В документа пише, че Димитрий има разрешение да премине на служение в юрисдикция, „в която бъде приет“. В Православната църква няма „свободно практикуващи“ гастрольори! Отпустителното писмо е само билет за чакалнята – то е абсолютно нищожно без втория документ: акт за канонично приемане от правящ митрополит.

Господа защитници, след като показвате как Васил Василев е излязъл от Зограф през декември 2017 г., покажете документа, с който е ПРИЕТ в някоя епархия на БПЦ през последните девет години! Няма такъв, нали? А клирик с отпустително писмо в джоба, неприет от никой епископ, се намира в каноничен вакуум. Той няма право да проповядва, да води духовни чада и да създава паралелни общности.

Митрополит Серафим не води лична война. Като духовен баща и страж на канона в Гоце Делчев и цялата Неврокопска епархия, той направи единственото достойно нещо – удари камбаната срещу духовното партизанство. Защото там, където свършва послушанието към епископа, започва разколът. А документът от Зограф не само не оневинява самочинството, а му издава най-тежката присъда!