Месечна прогноза за ноември: температурни колебания, нахлувания на студен въздух и възможност за първи по-сериозни зимни прояви

Ноември е месецът, в който есента постепенно отстъпва място на зимата, а атмосферната циркулация над Европа става все по-важна за времето на Балканите. През този период разположението на полярния вихър, измененията в стратосферната температура и промените в полето на геопотенциалната височина могат да дадат ценни насоки за развитието на атмосферните процеси през следващите седмици.

Анализът на последните прогностични карти на ECMWF за нивото от 10 hPa показва съществено затопляне в части от Арктика, съчетано с понижения на температурата над други райони от полярните ширини. Тази конфигурация подсказва, че полярният вихър може да бъде подложен на значителни деформации, като студените ядра и областите с по-високи геопотенциални височини се преразпределят около Северния полюс.

Какво означава това за България и възможно ли е през ноември да наблюдаваме по-осезаеми застудявания, дъждовни периоди и първи снеговалежи в низините?

Какво показват анализите на полярния вихър?
На представените карти се вижда ясно изразена температурна аномалия над части от Арктика, особено в районите на Северна Америка и Гренландия. В същото време над части от Евразия се наблюдават различни по характер температурни отклонения, а полето на геопотенциалната височина показва сложна конфигурация на стратосферната циркулация.

В началото на разглеждания период полярният вихър изглежда силно деформиран, с температурни контрасти между отделните му части. В следващите прогностични срокове се очертава развитие на по-изразени температурни аномалии в Арктика и промяна в положението на основните стратосферни центрове.

Подобна картина може да бъде свързана с промени в силата и организацията на полярния вихър. Когато стратосферната циркулация се променя, това понякога предхожда изменения и в тропосферните процеси, които определят времето над Европа. Връзката обаче не е непосредствена и не е гарантирано, че всяка стратосферна аномалия ще доведе до конкретно застудяване на Балканите.

Важно е да се уточни, че показаните карти са за нивото от 10 hPa и представят температурни аномалии спрямо климатичната норма за периода 1991–2020 г., както и геопотенциални височини. Те не са директна прогноза за температурите на два метра над България. За подобна оценка са необходими допълнителни анализи на тропосферната циркулация, приземното налягане, температурите на 850 hPa и ансамбловите прогнози.

Въпреки това картите дават основание да разгледаме няколко възможни сценария за развитието на времето през ноември – месец, в който краткотрайните затопляния често се редуват с нахлувания на по-студен въздух.

Първо десетдневие: Променливо време и възможност за първи по-сериозни застудявания
През първите десет дни на ноември времето в България вероятно ще се определя от редуването на периоди с относително по-топъл въздух и преминаването на атмосферни смущения. При подходящо разположение на циклоните над Централна и Източна Европа страната ни може да попада в периферията на студени въздушни маси, които постепенно ще понижават температурите.

В началото на периода са възможни дни с повече облачност, мъгли в равнините и ниските части на страната и валежи от дъжд при преминаването на атмосферни фронтове. В часовете около изгрев температурите постепенно ще стават по-ниски, особено в котловините на Западна България, Предбалкана и високите полета.

При нахлуване на по-хладен въздух от северозапад или север ще се създават условия за по-съществено понижение на дневните температури. В планинските райони над определена височина валежите могат да преминават в сняг, особено при по-интензивни валежни процеси.

За низините на страната обаче не може предварително да се прогнозира устойчив снеговалеж само въз основа на стратосферните карти. За подобен сценарий ще бъде необходимо съчетание от достатъчно студен въздух в ниските слоеве на атмосферата и активен валежен процес.

През този период ще има значение и посоката на вятъра. Северозападните нахлувания обикновено водят до по-бързо понижение на температурите, докато южният пренос може временно да върне по-меко време, особено в Източна България и районите южно от Стара планина.

Какво да очакваме: променлива облачност, периодични валежи, по-хладни утрини и вероятност за първи снеговалежи във високите планински части. По-сериозно застудяване остава възможен, но все още несигурен сценарий.

Второ десетдневие: По-голяма динамика и възможни температурни контрасти
Втората десетдневка на ноември може да се окаже по-динамична, ако промените в полярния вихър се съчетаят с подходяща конфигурация на атмосферното налягане над Северния Атлантик и Европа.

При развитие на област с високо налягане в северните ширини и понижение на налягането над Източна или Югоизточна Европа може да се отвори път за нахлуване на по-студен въздух към Балканския полуостров. Подобна циркулация би увеличила вероятността от по-съществено застудяване у нас.

При този сценарий дневните температури могат осезаемо да се понижат, а нощните стойности в местата с ясно небе и слаб вятър да се доближат до нулата или да паднат под нея. Най-голям потенциал за ранни отрицателни температури ще има в котловините, високите полета и районите с продължителни нощни изяснявания.

Ако студеният въздух съвпадне с преминаването на средиземноморски циклон, валежите могат да бъдат по-значителни. При достатъчно ниски температури снеговалежи ще са възможни не само във високите планини, но и в по-ниските части на Западна и Северна България. Дали сняг ще достига до равнините, ще зависи от конкретната траектория на циклона, интензивността на валежите и температурния профил в цялата тропосфера.

Съществува и алтернативен сценарий. Ако западният пренос над Европа остане добре организиран, България може да бъде засегната от по-мек въздух от югозапад. В такъв случай периодите с дъжд и вятър ще се редуват с краткотрайни застудявания, без да се формира продължителен зимен режим.

Именно тази възможност за различни сценарии е причината прогнозата за средата на месеца да бъде разглеждана с повишено внимание. Стратосферните аномалии могат да подпомогнат оценката на общата циркулация, но не определят самостоятелно дали над България ще се установи студено и снежно време.

Какво да очакваме: повишена вероятност за по-осезаеми температурни колебания, преминаване на атмосферни фронтове и условия за сняг в планините. При подходяща синоптична обстановка са възможни и първи снеговалежи в отделни ниски райони.

Трето десетдневие: Постепенно преминаване към зимен характер на времето
В края на ноември климатичните условия все по-често позволяват формирането на зимни процеси, особено при нахлуване на континентален въздух от североизток или на студени въздушни маси от север.

Ако полярният вихър остане деформиран и това бъде последвано от подходящи промени в тропосферната циркулация, е възможно да се увеличат шансовете за студени нахлувания към Европа. За България особено важни ще бъдат разположението на антициклоните над Северна и Източна Европа и развитието на циклони над Средиземноморието.

При съчетание на студен въздух от север или североизток и активен средиземноморски циклон времето у нас може да придобие отчетливо зимен характер. В такива ситуации валежите от дъжд могат да преминават в сняг, а в планинските райони да се формира по-трайна снежна покривка.

Рискът от поледици също не бива да се пренебрегва при определени синоптични ситуации, особено ако след застудяване започнат валежи от дъжд при отрицателни температури в приземния слой. Подобен сценарий обаче може да бъде оценен надеждно едва в по-краткосрочните прогнози.

Не е изключено и временно затопляне. При засилване на южния пренос температурите могат отново да се повишат, особено в Южна България и районите, защитени от северните ветрове. Така в края на месеца е възможно да наблюдаваме редуване на по-меко есенно време и краткотрайни зимни епизоди.

В планините вероятността за снеговалежи ще бъде по-голяма в сравнение с началото на месеца, а условията за задържане на снежна покривка ще се подобряват с понижаването на температурите. В равнинните райони устойчивата снежна покривка ще зависи от конкретното развитие на атмосферните процеси и не може да бъде обещана на този етап.

Какво да очакваме: по-голяма вероятност за зимни прояви, студени утрини и снеговалежи в планините. При подходяща циркулация са възможни и по-съществени застудявания в низините, но няма достатъчно основание те да се приемат като сигурен сценарий за цялата страна.

Ще донесе ли полярният вихър истинска зима в България?
Полярният вихър е важен фактор за сезонната прогноза, но влиянието му върху времето в България е косвено. Промените в стратосферата могат да бъдат свързани с последващи изменения в тропосферната циркулация, но между тези процеси няма проста и постоянна зависимост.

За да се оцени вероятността от сериозно застудяване у нас, трябва да се проследят не само температурните аномалии на 10 hPa, но и силата на западните ветрове в стратосферата, възможните стратосферни затопляния, разпределението на геопотенциалните височини в тропосферата и развитието на атмосферните блокирания над Европа.

Особено важен е въпросът дали евентуалните промени в полярния вихър ще се разпространят надолу към тропосферата. Дори при значително стратосферно затопляне въздействието върху времето в Европа може да бъде различно по сила, продължителност и географски обхват.

Затова месечната прогноза за ноември трябва да се разглежда като оценка на възможните тенденции, а не като точна прогноза за конкретни дати, температури и количества валежи.