Тревога за Черно море! Десетки жертви и екологична катастрофа

Черно море се превръща в един от най-опасните райони за гражданското корабоплаване, предупреждават от „Грийнпийс“ – България. Според организацията зачестилите атаки срещу търговски кораби застрашават човешки животи, икономиката и околната среда, а последствията могат да засегнат пряко и България.

Военната ескалация в Черно море създава все по-сериозни рискове за гражданското корабоплаване и крайбрежните държави. За това алармират от „Грийнпийс“ – България, като настояват за спешни действия от страна на българските институции.

Според организацията атаките срещу търговски кораби, включително плавателни съдове, превозващи украинско зърно, заплашват не само безопасността на екипажите, но и международните доставки на храни.

От „Грийнпийс“ посочват, че към 26 октомври броят на атакуваните кораби е достигнал осем, а загиналите и безследно изчезналите са повече от 30 души. И предупреждават, че Черно море се превръща в „най-смъртоносния район за гражданско корабоплаване в света“.

Според „Грийнпийс“ атаките с дронове срещу граждански плавателни съдове разширяват опасностите от войната в Украйна към българското и румънското крайбрежие.

Организацията обвинява Русия за ескалацията и настоява българското правителство да заеме ясна позиция.

От „Грийнпийс“ отправят три основни искания към българските институции.

Първото е правителството да даде ясна публична оценка за ситуацията, причините за ескалацията и възможните мерки за гарантиране на сигурността.

„Не бива да се допуска банализирането на военната агресия до българските брегове. Не бива жертвите и терорът срещу цивилни кораби за превоз на зърно да се нормализира с мълчание“, заявяват от организацията.

Според тях България трябва да работи активно със своите съседи и партньори, за да бъдат ограничени рисковете за гражданското корабоплаване.

Опасност от разливи и тежко замърсяване

Второто предупреждение е свързано с възможността военен инцидент да предизвика екологична катастрофа.

Особено сериозни според „Грийнпийс“ са рисковете около съоръженията за добив и транспорт на горива, както и при корабите, превозващи опасни товари.

Организацията посочва съобщения за инциденти в близост до газовата инфраструктура на проекта Neptun Deep в румънската икономическа зона на Черно море.

Според природозащитниците пожар, нефтен разлив или изпускане на опасни химикали могат да имат тежки и дълготрайни последствия за Черно море. Заради особеностите на морския басейн възстановяването след мащабно замърсяване би могло да отнеме десетилетия, предупреждават от организацията.

Искат план за действие при екологична катастрофа

„Грийнпийс“ настоява правителството да представи актуален анализ на рисковете и ясни процедури за реакция при тежък морски инцидент.

Според организацията е необходимо да има готовност за бързи и координирани действия със съседните държави. Тя призовава и за активно информиране на обществото относно възможните опасности и мерките за защита на крайбрежните общности.

Третото искане: Промяна в енергийната политика

Природозащитната организация свързва рисковете в Черно море и с необходимостта от преосмисляне на българската енергийна политика. Според нея зависимостта от изкопаеми горива и големи централизирани енергийни съоръжения създава допълнителна уязвимост при военни конфликти.

От „Грийнпийс“ призовават за по-бързо развитие на възобновяемите енергийни източници, по-голяма енергийна независимост и улеснен достъп на домакинствата до собствено производство на електроенергия.

Организацията настоява и за облекчаване на процедурите за създаване на енергийни кооперативи.

Какво означава това за България?

Според „Грийнпийс“ продължаващата военна ескалация застрашава няколко ключови области – безопасността на морския транспорт, крайбрежната икономика, поминъка на местните общности и състоянието на морската екосистема.

Най-сериозното предупреждение е, че един тежък инцидент с кораб или енергийно съоръжение може да има последствия, които да преминат отвъд границите на държавата, в чиито води е станал.

Затова природозащитниците настояват България да не изчаква възникването на екологична катастрофа, а да предприеме превантивни мерки и да засили сътрудничеството със съседните страни