ЧУДО В СОЛУН! ХИЛЯДИ ЩУРМУВАТ МОЩИТЕ НА СВЕТИ ДИМИТЪР, а цяла ГЪРЦИЯ РАЗпечатва БЪЧВИТЕ С МЛАДО ВИНО И ВАРИ ТЕЖКИ КУРБАНИ ЗА здраве в ЗИМАТА

Когато на 26 октомври първите слънчеви лъчи пробият утринната мъгла над Термическия залив, Солун не се събужда с обичайния шум на кафенетата и автомобилните клаксони, а със земетръсния грохот на двадесет и един артилерийски салюта край морския бряг. Този военен тътен разтърсва въздуха и дава знак на милиони православни вярващи, че в южната ни съседка е настъпил един от най-мистичните, пищни и двулики празници в календара. Димитровден в Гърция далеч не е просто ден за почерпка на именниците, нито обикновена църковна дата, която минава и заминава с една сутрешна служба. Специалното проучване на Топ Преса в днешните гръцки източници и хроники показва мащабна картина, в която се сблъскват екстазът на вярата, желязната стъпка на държавния церемониал, димът на старите тракийски курбани и опияняващият аромат на младото есенно вино. В сърцето на тази балканска мистерия стои Солун, където днес улиците около прочутата базилика на Свети Димитър са буквално непроходими от човешкото море, стекло се да изпроси здраве, закрила и чудо от своя небесен покровител.

За да разбере човек защо гърците изпадат в такова духовно опиянение на този ден, трябва да се върне само двадесет и четири часа назад, в навечерието на празника. Още на 25 октомври древните солунски булеварди се превърнаха в арена на гигантско литийно шествие, което спира дъха със своя размах и тържественост. Под звуците на духовите оркестри на общината, полицията и въоръжените сили, хиляди богомолци вървяха рамо до рамо след мощите и иконата на Свети Димитър Мироточиви. Тази година обаче духовният заряд беше удвоен от присъствието на една изключителна светиня, донесена специално за празника от далечния цикладски остров Аморгос – чудотворната икона на Богородица Хозовиотиса, която векове наред пази своя манастир, вграден като лястовиче гнездо в отвесните морски скали. Преди свещената процесия да потегли из града, под сводовете на храма „Свети Димитър“ цели четиринадесет митрополити отслужиха тържествена архиерейска служба, превръщайки базиликата в истински център на православието.

На самия 26 октомври напрежението и тържествеността достигат своя абсолютен връх. Още в осем часа сутринта край емблематичната Бяла кула се издига огромното гръцко знаме, а три часа по-късно камбаните оповестяват началото на официалния благодарствен молебен. Литургията се води лично от архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним, а в първите редици на храма, сред гъстия облак от тамян и блясъка на полилеите, застават президентът на републиката Константинос Тасулас, премиерът Кириакос Мицотакис, министри, генерали и целият политически елит на страната. Причината за тази безпрецедентна държавна мобилизация се крие във факта, че за Солун Димитровден е двоен триумф. Освен ден на великомъченика, това е и историческата дата, на която през паметната 1912 година, в разгара на Балканската война, градът е освободен от османско владичество и преминава под гръцки контрол. В народното съзнание на солунчани двете събития са неразривно слети в едно цяло. За тях Свети Димитър не е далечен образ от житията, а техният „полиухос“ – живият градоначалник, воин и личен пазител на града, който векове наред е бдял над крепостните стени и е донесъл свободата точно на своя празник. Този дух се пренася и във вечерните часове, когато точно в деветнадесет часа аулата на престижния Аристотелов университет се изпълва с академичния и държавния елит, а университетският хор открива тържествата за освобождението и предстоящия национален празник на 28 октомври с величествения тропар на светеца.

Тук обаче изниква една изключително любопитна подробност от живота в южната ни съседка, която често убягва на чужденците и туристите. Докато Солун празнува с размаха на истинска столица и всички училища и учреждения там са затворени в един дълъг празничен маратон, в останалата част на Гърция 26 октомври всъщност не е общонационален почивен ден. В Атина и десетки други градове животът тече в нормален работен ритъм, освен в онези конкретни общини, които също са избрали великомъченика за свой закрилник. Такава е например атинската община Агиос Димитриос, където от миналата година датата вече е обявена за официален местен празник и днес държавните служби и класните стаи пустеят. На други места, като богатия квартал Кифисия, властите са въвели още по-хитра формула – местна, но незадължителна почивка за частния бизнес, оставяйки търговците сами да решат дали да спуснат ролетките, или да работят. На пръв поглед това административно разделение може да изглежда странно, но то показва колко дълбоко е вкоренена местната традиция в Гърция, където всеки град и всяко село ревниво пази своя светец, своите камбани и своя собствен празничен закон.

Отвъд военните паради, червените килими и държавните речи в Солун, в дълбоката гръцка провинция се разгръща съвсем друга, много по-древна и мистична картина на Димитровден. За старото гръцко село, точно както и в българската народна памет, този ден бележи желязната граница между два свята – края на топлото време и суровото начало на зимата. В цяла Гърция и до днес се предава от уста на уста вековната поговорка, че от Свети Димитър идва зимата, а от Свети Георги се връща лятото. Двамата светци воини стоят като небесни стражи в двата края на стопанската година, но гръцкият бит е превърнал тази метафора в конкретен домашен ритуал, запазен дори в най-модерните градски апартаменти. Старите гъркини казват „С конник постиламе, с конник прибираме“ и точно на 26 октомври вадят тежките зимни килими и черги, за да облекат домовете си за студените месеци, които ще останат постлани чак до пролетния празник на другия конник, Свети Георги. Този домашен преход е съпроводен с особено трескаво оживление, защото в гръцката традиция именният ден е много по-важен и почитан от рождения ден. Днес всеки Димитрис и всяка Димитра отварят широко вратите на дома си, без да изпращат покани, тъй като неписаният закон повелява приятели, роднини, съседи и колеги сами да дойдат, да поднесат благопожелания и да бъдат нагостени богато.

Но какво всъщност слагат гърците на тази прочута димитровденска трапеза и какви тайни крият техните стари рецептурници? Разследването на Топ Преса сред етнографските архиви и кулинарните хроники на южната ни съседка разкрива, че за разлика от Великден, на Димитровден няма едно-единствено задължително национално блюдо, което да се готви под индиго във всяка къща. Понеже тази година празникът се пада в понеделник, църковният канон не налага пост и масите се огъват от месни деликатеси, риба, млечни продукти и сезонни дарове. Докато модерните домакини в големите градове въртят тави с печено агнешко, сочно телешко с домашна паста хилопитес, хрупкави баници със сирене тиропита и ароматни сладкиши с орехи и есенни ябълки, в Северна Гърция и Беломорска Тракия се пази един много по-суров и автентичен обичай. Там, в земеделските и животновъдните общности, сърцето на празника е курбанът. Още от ранни зори в църковните дворове и на селските мегдани се палят огромни огньове под тежки медни казани. В тях бавно къкри месото на жертвеното животно – агне, яре или теле, обречено на светеца за здраве на стадата и плодородие на земята. Когато свещеникът благослови димящата гозба, тя се раздава на всички присъстващи, превръщайки цялото село в едно голямо братство около общата трапеза, след което започва прочутото гръцко панигири с музика, вино и танци до среднощ.

Още по-малко известна у нас е магията на димитровденските обредни хлябове, които гърците наричат с общото име „зимомата“. Тъй като празникът настъпва точно когато есенната сеитба приключва и зърното вече е положено в земята, хлябът придобива свещена сила. В различните краища на страната жените стават преди изгрев, за да замесят специални тестени изделия, ухаещи на пресен зехтин, сусам и див анасон. Най-жива е тази традиция на остров Крит, където за 26 октомври се пекат така наречените „димитрокулура“ – богато украсени обредни гевречета и кравайчета, които се раздават на съседи и минувачи за благословия и берекет през задаващата се зима.

Всички тези тежки меса, курбани и топли хлябове обаче са само подготовка за истинския господар на димитровденската трапеза в Гърция, а именно младото вино. В лозарските райони на страната 26 октомври се чака със затаен дъх, защото гроздоберът отдавна е минал, бурната ферментация в избите е утихнала и точно на Свети Димитър идва тържественият час да се отворят бъчвите и да се вкуси новата реколта. В старите гръцки хроники са описани невероятни сцени как стопанинът слиза в зимника със свещ в ръка, източва първата кана с рубинена течност и събира цялата махала на дегустация с мезета и песни. Именно от този вековен ритуал се е родило и прочутото гръцко пожелание „Кала красиа“, което буквално означава „Добри вина“. В наши дни тази крилата фраза има двоен живот – на Димитровден тя звучи като най-искрена благословия при чукането с чаши за здраве и берекет, но в ежедневния уличен жаргон гърците я използват и с тънка балканска ирония, когато искат да кажат на някого „Хайде де, много здраве, чакай от умрял писмо“.

Когато човек сглоби всички тези парчета от пъзела – от оръдейните залпове и чудотворните мощи в Солун, през тракийските казани с курбан и критските хлебчета, та чак до отворените бъчви с младо вино и постланите зимни килими, пред очите му изплува истинската душа на гръцкия Димитровден. Това е празник, който отказва да бъде затворен в музеите или сведен до суха туристическа брошура. От величествените площади на Алмирос в Тесалия, където днес се вият традиционни хора след военния парад, до най-малкия параклис в планините на Северна Гърция, 26 октомври доказва, че на Балканите вярата, историята и земният човешки живот са вплетени в един неразрушим възел. Докато милиони гърци днес вдигат чаши с младо вино за здравето на своите именници и молят Свети Димитър да преведе домовете им невредими през зимните бури, старият солунски воин отново язди своя кон над Егея, напомняйки, че традициите са живи само тогава, когато се преживяват с цялото сърце.