Лекар и иподякон Ивайло Парев от МБАЛ „Д-р Асен Велев“-Разлог с престижно отличие от БЛС за лекарска всеотдайност, висок морал и вяра в името на човешкия живот

Младият лекар от Благоевград и Разлог съчетава призванието да спасява човешки животи с 11-годишното си служение като иподякон-две мисии, обединени от милосърдието, съпричастността и грижата за човека.

Престижно признание за професионална всеотдайност, висока нравственост и истинско човеколюбие получи д-р Ивайло Парев – специализант по анестезиология и реанимация в болницата в Благоевград и част от екипа на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ „Д-р Асен Велев“ – Разлог. Младият медик беше удостоен със специалната награда за лекарска всеотдайност, етика и медицински морал на Българския лекарски съюз (БЛС) – отличие, което поставя във фокуса не само професионалните качества на един лекар, но и неговата човечност, нравствена отговорност и безрезервна отдаденост на пациентите.

Наградата му беше връчена на официалната церемония „Лекар на годината 2026“, състояла се на 19 октомври 2026 г. в Националния исторически музей в София. Събитието придобива още по-особена значимост, тъй като се провежда в годината на 125-годишнината от създаването на Българския лекарски съюз – организация с ключова роля за утвърждаването на професионалните стандарти, етиката и авторитета на българската медицинска общност.

Отличие, носещо името на символ на лекарската саможертва

Признанието, присъдено на д-р Ивайло Парев, носи името на д-р Стефан Черкезов – личност, останала в историята като олицетворение на високия медицински морал, безкористната смелост и саможертвата в името на човешкия живот.

През 1963 г. д-р Стефан Черкезов спасява 47 души от горящ автобус, жертвайки собствения си живот. Неговият подвиг се превръща в един от най-силните символи на лекарското призвание – готовността да поставиш живота и благополучието на другия над собствената си сигурност.

Именно затова отличието има значение, надхвърлящо рамките на професионалното признание. То е израз на уважение към онези лекари, за които медицината не е просто професия, а морален ангажимент, ежедневна отговорност и служение на човека.

Получаването на награда, свързана с името на д-р Стефан Черкезов, е признание за ценностите, които стоят в основата на истинския лекарски авторитет – професионализъм, етика, състрадание и готовност да бъдеш до пациента в най-трудните моменти.

Между Благоевград и Разлог – професионален път, посветен на човешкия живот

Професионалният път на д-р Ивайло Парев е тясно свързан с Благоевград и Разлог. Като специализант по анестезиология и реанимация в болницата в Благоевград и член на екипа на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ „Д-р Асен Велев“ – Разлог, той работи в една от най-отговорните области на медицината.

Анестезиологията и интензивното лечение изискват задълбочени знания, висока концентрация, бързи и прецизни решения, устойчивост под напрежение и готовност за реакция във всеки момент. Това е специалност, в която професионалната подготовка върви ръка за ръка с огромна лична отговорност, защото понякога решаващите действия трябва да бъдат предприети за секунди.

Самият д-р Парев откровено говори за предизвикателствата на своята професия:

„Анестезиологията по целия свят е считана за една от най-емоционално и временно натоварващите специалности; едно, че обемът от информация, която трябва да знаеш и да ползваш практически, е много голям, друго, че ти жертваш личното си време, постоянно си на работа и се сблъскваш с едни от най-тежките случаи“, казва д-р Ивайло Парев.

Зад тези думи стои реалността на една професия, която изисква не само непрекъснато усъвършенстване, но и готовност за лични лишения. В подобна среда решаващи са не единствено медицинските знания и техническите умения, а и способността да запазиш самообладание, да вдъхваш доверие и да проявяваш човечност дори в най-напрегнатите ситуации.

За д-р Парев пациентът е в центъра на медицинската грижа. Неговото отношение към професията се разпознава и от колегите му, които говорят за него с уважение и признателност.

„Той е учител за нас“, споделят колегите му. Те подчертават, че е изцяло отдаден на професията си и че пациентите винаги са на първо място за него.

Това признание от хората, с които ежедневно споделя професионалните предизвикателства, е особено показателно. В медицината примерът се предава не само чрез знанията, но и чрез отношението към болния, отговорността към екипа и готовността да помогнеш, когато другият има най-голяма нужда от подкрепа.

11 години служение в храма – другото измерение на призванието

Историята на д-р Ивайло Парев има и друга, дълбоко човешка страна. Извън болничните отделения и напрегнатото ежедневие на медицинската професия той вече 11 години служи като иподякон в църквата „Свето Благовещение Богородично“ в Разлог.

Всяка неделя младият лекар съблича лекарската униформа и отива да помага в храма. Така, наред с професионалната си отговорност към физическото здраве на хората, той продължава да посвещава време и на духовния живот на общността.

В операционната се бори за живота, а в храма – за душата. Две различни места, две различни проявления на грижата, но една обща мисия – да помага на хората.

Това съчетание между медицината и духовното служение разкрива ценностна система, в която състраданието, смирението и милосърдието имат естествено място. То показва, че грижата за човека не се изчерпва с медицинската интервенция, а включва и подкрепата, разбирането, надеждата и човешкото присъствие.

За д-р Парев двете посоки на служение не са противоположни, а взаимно допълващи се.

„Двете неща са много взаимно допълващи се, едното лекува тялото, другото лекува душата… Има много хора, на които трябва да се помогне и в двете насоки…“, добавя д-р Ивайло Парев.

Тези думи разкриват разбиране за човека като цялостна личност, чиито потребности не се ограничават единствено до физическото състояние. В моменти на болка, страх и несигурност подкрепата може да приеме различни форми – от професионалната медицинска помощ до утешителната дума, духовната опора и съпричастността.

Добрата дума също е част от лечението

В работата на един лекар има нещо, което не може да бъде измерено единствено с медицински показатели – отношението към пациента. Начинът, по който се поднася информацията, спокойствието, което лекарят вдъхва, и готовността му да изслуша могат да имат съществено значение за преживяването на болния.

Д-р Ивайло Парев вярва, че добрата дума е част от терапията. В неговото разбиране медицинската грижа включва както компетентността и прецизността на специалиста, така и способността му да бъде човешка опора.

Вярата в Бога, от своя страна, може да бъде източник на надежда и вътрешна сила както за пациентите, така и за лекарите, които ежедневно се срещат с изпитанията на човешкото страдание. Тя не замества медицинските знания и лечение, а може да допълва духовната и емоционалната подкрепа в трудните моменти.

Тъкмо в това се откроява и по-дълбокият смисъл на личния избор на д-р Парев – да съчетава отговорността на лекаря с отдадеността на човек, който намира смисъл в служението на другите.

Признание за професионализъм, човечност и морал

Отличието на Българския лекарски съюз поставя д-р Ивайло Парев сред лекарите, чиято работа и отношение към хората заслужават специално обществено внимание. Наградата е повод за признателност към младите медицински специалисти, които изграждат своя професионален път с постоянство, отговорност и уважение към човешкия живот.

Неговият пример обединява няколко важни измерения на лекарското призвание – стремеж към знания и професионално развитие, всеотдайност към пациентите, уважение към колегите и съпричастност към хората извън болничната среда.

В свят, в който медицинските специалисти ежедневно работят под огромно напрежение, подобни истории напомнят, че зад всяка професионална роля стои човек с убеждения, ценности и лична мисия. А истинският авторитет се изгражда не само чрез постигнатото, но и чрез начина, по който се отнасяме към другите.

Историята на д-р Ивайло Парев е история за две форми на служение, които се срещат в една обща ценност – грижата за човека. В болницата той посвещава знанията и уменията си на опазването на живота. В храма отдава време и сили на духовната общност. И в двете пространства водещи остават съпричастността, отговорността и желанието да бъде полезен.

Престижната награда за лекарска всеотдайност, етика и медицински морал на БЛС е признание, което носи особена тежест, защото напомня за най-висшия смисъл на медицината – да служи на живота с професионализъм, достойнство и човечност.

А д-р Ивайло Парев продължава своя път между болницата и храма, воден от убеждението, че човек има нужда както от грижа за тялото, така и от подкрепа за душата. Защото понякога спасителното действие е медицинска намеса, друг път – добра дума, подадена ръка или надежда. А най-голямата сила на човешкото призвание е в готовността да бъдеш до другия, когато има най-голяма нужда от теб.