Голямата изненада край Петрич: Писана булка „гелина“ от Рибново омагьоса фестивала на хляба

Петият национален фолклорен фестивал „Когато хлябът имаше душа“ превърна петричкото село Генерал Тодоров в истинска столица на българския фолклор, занаятите и традициите. Организиран от местното читалище „Яне Сандански 1946“, съборът отново събра на едно място танцови състави, самодейци и майстори на традиционната кулинария от Петричко, Гоцеделчевско, Граово, Тракия и съседна Северна Македония.

Площадът на селото ухаеше на прясно изпечен хляб, домашни баници, мекици и бабини рецепти, които припомниха на присъстващите за времената, когато хлябът наистина беше свят и имаше душа. В танцовата и музикалната програма със свои изпълнения се включи и гостуваща ученическа група от Северна Македония, доказателство, че фолклорът не познава граници.

Голямата изненада: Излизането на рибновската „гелина“

Голямата сензация и безспорен акцент на тазгодишното издание бе появата на истинска рибновска булка – наричана от местните „гелина“, представена от самодейния състав към читалище „Изгрев“ – село Рибново. Появата ѝ предизвика истински фурор и спонтанни аплодисменти сред публиката, която имаше възможността да се докосне отблизо до един от най-уникалните и запазени сватбени ритуали не само в България, но и в целия свят.

Самодейците от Рибново пресъздадоха част от древния обичай, пренасяйки присъстващите в магичния свят на родопските традиционни сватби.

Живата магия на Рибново: Коя е „гелината“ и изкуството на „гелосването“

Сватбената традиция в село Рибново е световноизвестен феномен, съхранен от общността на българите мюсюлмани (помаци) в Западните Родопи. В центъра на този вековен обичай е гелината – традиционно украсената и „писана“ булка, за която всяко момиче в селото мечтае още от детството си.

Наименованието идва от местния диалект (от думата gelin – булка), а най-впечатляващият момент от превръщането на девойката в гелина е уникалното описване на лицето ѝ, известно като „гелосване“:

Бялото платно на чистата любов: Лицето на гелината се намазва с дебел слой бял крем (в миналото с естествена мазнина и пудра), който символизира чистота, невинност и ново начало.

Блясъкът на живота: Върху бялата основа с изключителна прецизност се залепят десетки цветни пайети, мъниста и блестящи елементи. Всяка фигура има свой символичен смисъл – за здраве, плодородие, късмет и защита от „лоши очи“.

Символиката на цветовете: Устните и веждите се подчертават ярко, а върху челото и бузите се рисуват специфични флорални или геометрични мотиви.

Затворените очи: По време на целия ритуал и докато трае процесията, гелината остава с плътно затворени очи. Тя не трябва да гледа никого, а се води хваната за ръка от майка си или свекърва си. Това символизира прехода от нейния момински живот към новия ѝ статус на съпруга – тя „не вижда“ миналото си и пристъпва с вяра в бъдещето.

Огледалото: В ръцете си гелината държи малко огледало, обърнато към нея. Според преданията то служи както за отблъскване на злите сили, така и за да може младоженката да види своето отражение за първи път едва когато младоженецът я отведе у дома и лично измие лицето ѝ.

Традиционната сватба в Рибново продължава цели два дни, а приготвянето на чеиза (показван пред цялото село на специални дървени скелета) е събитие, за което семейството на момичето се подготвя още от раждането ѝ.

Традиция, която вдъхновява и обединява

Представянето на рибновския сватбен обичай на фестивала „Когато хлябът имаше душа“ за пореден път доказа, че българското културно наследство е изключително богато, пъстро и живо.

Организаторите от НЧ „Яне Сандански 1946“ – с. Генерал Тодоров изразиха своята дълбока благодарност към гостите от с. Рибново за майсторството и автентичността, с които са пренесли духа на Родопите в Петричкия край. Петото издание на фестивала си тръгва с обещанието за още по-богата програма догодина, за да продължи да пази жива паметта за нашите корени.