Днес Българската православна църква и милиони вярващи у нас и по света почитат паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец

Почитаме Св. Йоан Рилски, покровителят на народа ни! 

Днес българският дух се прекланя пред своя най-висок стълб на вярата и най-обичан небесен закрилник.

Житие на светеца: От земното уединение до небесната прослава

Роден около 876 г. в с. Скрино край край р. Струма, във времена на разцвет на Първото българско царство, Йоан от малък носи в сърцето си копнеж по духовен живот. След като губи родителите си, той раздава имуществото си на бедните и постъпва в манастир. Жаждата за пълно уединение обаче го отвежда в дивите и непристъпни тогава недра на Рила планина.

Там, в продължение на десетилетия, светецът живее в суров аскетизъм първо в хралупа на дърво, а по-късно в тясна каменна пещера. Житието му описва как той прекарва дните и нощите си в денонощен пост, тежък труд и горещи молитви за спасението на целия български род. Според преданията, дори великият цар Петър I изминава огромното разстояние от столицата Преслав до Рила, за да се срещне с него. Отшелникът обаче отказва срещата от смирение, като само се покланя на царя отдалеч и приема от него плодове, но не и златото, което владетелят му предлага.

Преди кончината си през 946 г., около него вече са се събрали множество последователи. Йоан поставя основите на Рилската света обител, най-значимото духовно и културно средище на България, и оставя своя прочут Завет. В него той призовава към съхраняване на чистата вяра, братска любов, бягство от сребролюбието и мъдро единство.

Чудеса и всенародни поверия

Свети Йоан е наречен „Чудотворец“ още приживе заради безбройните изцеления и чудеса, които се приписват на неговите молитви. Според легендите, когато диви зверове и разбойници го нападали, той ги укротявал с блага дума, а природата го хранела с чудодейно поникнал див грах. В същото време скалата пред пещерата му и до днес се смята за свещено място, като се вярва, че изречената там с чисто сърце молитва има силата да лекува и най-тежките телесни и душевни страдания. С това е свързано и друго популярно народно поверие, според което хилядите поклонници, опитващи се да преминат през тесния процеп в пещерата на светеца в Рила, ще успеят само ако са чисти хора или такива, на които греховете вече са простени.
В българския фолклор 19 октомври бележи и прехода към зимните месеци. На този ден традицията повелява на трапезата да присъства питка, мед и ястия с пилешко месо. Денят се чества официално и като Празник на българския лекар, тъй като светецът е приеман за изцелител на болните, както и като празник на българските миньори и будители.

Свети Йоан Рилски Чудотворец не е просто историческа личност от златните векове на средновековна България; той е живата съвест на нашия народ. Във времена на разделение и духовна нищета, неговият пример за себеотрицание, смирение и безгранична обич към ближния е по-актуален от всякога. Днес, докато се прекланяме пред неговия лик и палим свещ за здраве, ние не просто почитаме покровителя на народа ни, ние подновяваме завета си да пазим искрите на човечността, вярата и българския дух чисти и несломими.

Честит и благословен празник на всички вярващи и на празнуващите имен ден!

Start typing and press Enter to search