Турци избиват 110 боляри, за да завладеят България

Малката армия на Иван Шишман се отбранявала упорито

Тутракан паднал чак при втората обсада

Дълги години на хората бе вменено, че България е паднала леко под турска власт. Говореше се за липса на съпротива, на решителни сражения, едва ли не за доброволно приемане на чуждото иго. Новооткрити документи и осмислянето на османските хроники създават съвсем друга картина. Войните на Иван Шишман са пример за проявено мъжество.

Разполагайки с ограничени сили, той, деспот Иванко и влашкият воевода Мирчо Стари единствени на Балканите не пратили войски в турската армия по васалните си задължения. Последната съпротива на Иван Шишман реално продължила почти десетилетие, а страната била разорена. Българският писател Владислав Граматик пише: “Войската се нахвърли пак буйно и безбожно, като всеки ден и по всяко време извършваше чести опустошения и кръвопролития. Никой не можеше да се противопостави по никакъв начин на страшния им пристъп. В бойните сражения навсякъде те превъзхождаха всички”.

Малката армия на Иван Шишман се отбранявала упорито. Тя отстъпвала педя по педя родната земя. Открити в Букурещ писма-чернови на царския писар сочат, че даже след жестокия Никополски мир от 1393 г. владетелят опитал да окаже съпротива, завършила накрая със смъртта му. Нашествениците особено се озлобявали от защитата на отделни крепости, спиращи техния победен ход. Заради бунта във Венчан те изклали цялото население. Тутракан паднал чак при втората обсада, а някои данни говорят, че това станало едва след като изгорили нивите в околността. Свищов се предал след пълното изчерпване на хранителните припаси, а Варна устояла на първата обсада. В крепостта Косово били заробени всички жени и деца от околността, което най-сетне принудило бранителите да се предадат.

Мехмед Нешри не таи любов към християните, но предава гордите думи на управителя на Косово: “Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!” Тези думи сякаш повтарят благословиите към загиналите във войните, отразени в Бориловия синодик от края на ХIV в. Там се обявява вечна памет “на протокилийника Приязд и воеводата Балдьо, които бяха убити за вярата на своя господар…” И по-нататък: “На Семир, Йончо, Добромир, Иваниш и на всички, които заедно с тях проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра…” А севаст Огнян накарал да изсекат на една скала в крепостта Боженишки Урвич край Ботевград надпис за бъдещите поколения: “Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз държах вярата на цар Шишман.”

Героичната съпротива на цар Иван Шишман се илюстрира с един исторически епизод, в който той не участвал пряко. Става дума за екзекуцията на 110 търновски първенци през 1394 г. по нареждане на османския началник на крепостта. Драмата станала в един от най-знаменателните храмове на старата българска столица – църквата “Св. Равноапостоли Петър и Павел”. Известно е, че след превземането на Търновград на 17 юли 1393 г. патриарх Евтимий останал в града, но бил изгонен от патриаршеския манастир “Възнесение Господне” на Царевец и намерил убежище в древния посветен на апостолите храм в Асеновия квартал. Той бил построен при цар Калоян (1197-1207) от съпругата му Анна-Мария и вече била духовен център на царството по времето на унията с Рим.

Прекрасната главна църква на “Св. Равноапостоли Петър и Павел”, в която са избити 110 видни търновски боляри.

Данните за поведението на патриарха в тези трудни времена научаваме от прочутото “Похвално слово за св. Евтимий” на големия български писател Григорий Цамблак. Той бил единственият, който можел да представлява българската общност пред иноверската власт. Въпреки жестоките погроми, Евтимий не изпаднал в малодушие, а поискал среща с “варварския цар”, султан Баязид, на която му напомнил за обещанията да се сложи край на насилието. Противно на очакванията, агарянинът внимателно „… изслушал молещия се за народа” и обещал да прекрати убийствата, защото, по думите на Григорий Цамблак, „… варварската ярост се срамувала от добродетелите на такива мъже”.

И точно тук идва епизодът с избиването на 110-те търновски боляри. По същото време Иван Шишман се е намирал в последните си градове край Никопол на Дунав и трескаво се опитвал да събере остатъците от армията. Липсват преки данни, но едва ли трябва да се съмняваме, че Евтимий е бил в течение на желанието на търновските боляри да подкрепят царя в Никопол. Именно за това турският началник на града събрал в църквата търновските първенци под някакъв благовиден предлог, а после наредил да бъдат безжалостно избити. Патриарх Евтимий не само не се изплашил от настъпилото клане, но без колебание обвинил управителя в коварство и престъпления. Това вбесило турчина, който се опитал да унижи в очите на българите светия старец. Когато не успял, заповядал на палача да посече патриарха, но неговата ръка се вцепенила “пред мъжеството на този велик човек” Тогава Евтимий бил заточен някъде в Родопите или Беломорието, а Търновската патриаршия паднала в ранг до митрополия.

През последните години заедно с проф. Хитко Вачев имахме честта и привилегията да разкриваме големия манастир около храма “Св. Равноапостоли Петър и Павел”. След превземането на Търновград патриарх Евтимий пренесъл там от други храмове в старата столица мощите на светци, събирани векове от българските царе. Доказателство се оказва откритата от нашия екип втора манастирска църква, посветена на св. Иван Рилски, където се пазели мощите на най-великия български светец до пренасянето им в Рилската обител през 1469 г.

Но край апостолската църква в Асеновия квартал ние намерихме нещо наистина забележително. Става дума за един от най-големите и богати некрополи на български аристократи от ХIII-ХIV в. Пред изумените ни погледи бавно се показа блясъка на Второто българско царство, тъй като да получи покой тленното тяло на покойника в двора на този манастир се е смятало за особено престижно. От земята излязоха стотици прекрасни бижутерски произведения от злато и сребро – пръстени, обеци, копчета, различни брошки. Някои от тях, като една златна обеца от ХIV в. с двуглави орли, символа на държавната власт в средновековна България, определено насочват към особи, произхождащи от царския род на Шишмановци.

Тези находки ни дадоха идеята в двора на храма да бъде издигнат паметник на 110-те убити от турците боляри. Под възпоменателната плоча бяха положени извадените при разкопките кости, а днешният търновски митрополит Григорий отслужи заупокойна служба. Може би някои от погребаните наистина са били сред убитите от враговете първенци. Във всеки случай със сигурност сред тях е имало близки родственици на мъчениците от клането през 1394 г.

Автор: Проф. Николай Овчаров