БЪЛГАРСКОТО БЕЛОМОРИЕ РАЗТРЕСЕ АТИНА: ДЕПУТАТИ ИСКАТ СМЕТКА ЗА УЧИЛИЩАТА НИ, А ЗАД СТРАХА СЕ КРИЯТ МИЛИОНИ В ИМОТИ И ЗЕМЯ

Винаги съм твърдяла, че истинските драми на Балканите никога не започват с гръм и трясък, а тихо, почти интимно, на ръба между битовата суета и големите исторически комплекси. И този път не прави изключение. Докато в София политическата класа традиционно е заета със собственото си оцеляване и преразпределение на сенчести влияния, само на два часа и половина път с кола на юг се разиграва сюжет, който заслужава далеч по-проницателен поглед от обичайното ваканционно лекомислие. На пръв поглед новината изглеждаше съвсем делнична, почти провинциална. В Офринио, едно малко крайбрежно селище в община Пангео, което допреди десетилетие оживяваше едва за месец и половина през август, отваря врати безплатен курс по български език за двайсетина деца. Инициативата е на местно сдружение, а интересът сред родителите е съвсем естествен. Само че на 15 октомври тази безобидна наглед класна стая буквално взриви кулоарите на гръцкия парламент в Атина, извади на повърхността призраците на стари балкански фобии и освети една тектонична промяна, която ние в Топ Преса следим от години с изострено журналистическо любопитство.

За да разберем защо Атина изведнъж изтръпна, трябва да свалим пластовете на евтиния политически патос и да погледнем голата фактология. Офринио не е самотно явление, нито е инцидентен експеримент, родил се от днес за утре. То е просто деветата точка на една търпеливо изграждана образователна структура в Северна Гърция, която съществува официално още от есента на 2017 година. Началото е положено в Кавала с Българското неделно училище „Свети Иван Рилски“, ръководено от д-р Станка Колева и подкрепяно от Дружество „България“. Още през 2018 година тази структура влиза в официалния регистър на българското Министерство на образованието по силата на правителственото Постановление номер деветдесет. След това стъпка по стъпка се появяват филиали и учебни групи в Неа Перамос, Драма, Като Неврокопи, Серес, Комотини, Неа Врасна и Аспровалта, която междувременно дори прерасна в самостоятелно училище. Към средата на този октомври в тази мрежа вече се обучават точно 238 деца. И тук идва първият психологически парадокс: гръцкият политически елит се събуди за този процес едва когато цифрата набъбна, а българското присъствие по крайбрежието престана да бъде просто колоритна маса от летовници с хладилни чанти и се превърна в плътна, уседнала реалност.

Разбира се, десните националистически формации в южната ни съседка не закъсняха да монетизират страха. Парламентарният въпрос номер 302, внесен официално от депутата от „Гръцко решение“ Константинос Хитас и адресиран право към министъра на образованието София Захараки, е класически образец на политическа интрига, опакована като загриженост за суверенитета. Хитас размахва плашилото на държавно организирано проникване, пита на какво правно основание действат тези структури, има ли подписана двустранна спогодба между София и Атина, уведомени ли са регионалните инспекторати и кой контролира учебниците по история и география. Още по-крайни в истерията си се оказаха от консервативната партия НИКИ в Кавала, водени от Аспасия Курупаки и подкрепени от Панелинската федерация на македонските сдружения. Те отидоха толкова далеч, че забъркаха в един взривоопасен коктейл уроците по четене и писане с вековния спор за отнетите църковни реликви от манастира „Света Богородица Икосифиниса“, покупките на земеделска земя и демографската заплаха за Източна Македония и Тракия. За тях децата, сричащи буквите в Офринио, вече не са ученици, а преден отряд на геополитически заговор за тихо превземане на Егейския бряг.

Когато обаче разровиш документите и се вгледаш трезво в детайлите, виждаш колко куха и лицемерна е тази реторика. Първо, тези училища изобщо не заместват гръцкото светско образование. Децата посещават съвсем редовно местните държавни школа, а българският език, литература и история се изучават факултативно, извън редовните часове, точно както повеляват европейските конвенции за опазване на езиковата идентичност. Второ, същата тази гръцка държава, чиито националисти днес кършат пръсти в парламента, поддържа по силата на своя Закон 4415 от 2016 година колосална образователна машина зад граница: петдесет и седем училища, близо сто и петдесет езикови звена, стотици командировани учители и над четирийсет хиляди ученици по света. И забележете иронията — такива гръцки езикови структури необезпокоявано функционират в София, в Пловдив, в Сливен и в Стара Загора, без нито един български депутат да е съзрял в тях заговор за възстановяване на Византийската империя.

Истинският прелом в този сюжет обаче не е правен, а чисто човешки и психологически. Противно на удобната националистическа теза, че в Офринио се капсулира някакво агресивно българско гето, самите ръководители на дружеството отдавна признават една много по-деликатна и нюансирана истина. Огромната част от тези 238 възпитаници са плод на смесени бракове между българи и гърци. Семействата с двама български родители са видимо по-малко. Нещо повече, в класните стаи все по-често влизат и чистокръвни гръцки деца, чиито родители гледат на живота без балкански предразсъдъци и съвсем прагматично разбират, че живеят в общо икономическо пространство. За тях владеенето на езика на северния съсед е реален трамплин към следване по медицина или фармация в София и Пловдив, към работа в смесени търговски дружества, към кариера в туризма или в експлозивно развиващия се сектор на недвижимите имоти. Дори фактът, че училището в Кавала е изградило лицензиран изпитен център съвместно със Софийския университет за придобиване на европейски езиков сертификат, доказва, че става дума за модерна образователна интеграция, а не за фолклорна самодейност в селско читалище.

Но защо тогава нервите на местния гръцки елит не издържат точно сега? Отговорът, който ние в Топ Преса не се притесняваме да изречем на глас, се крие не в букварите, а в портфейлите. Училището в Офринио е само лакмусът, който освети истинския страх — страха от парите. Местните гръцки медии още през август признаха без заобикалки това, за което в Атина предпочитат да мълчат с дипломатическо лицемерие: плажът на Офринио, прочутата Тузла, се развива и диша с български левове. От средата на миналото десетилетие насам хиляди нашенци — бизнесмени, лекари, адвокати, но и съвсем обикновени семейства от Пиринския край, София и Пловдив — изкупиха десетки хиляди декари парцели, построиха нови квартали и изкупиха ваканционни апартаменти на цени, които местните жители в годините след тежката финансова криза просто не можеха да си позволят.

Това икономическо пренареждане роди завист, която постепенно прерасна в открита враждебност. През пролетта на тази година Панелинската федерация на хотелиерите избухна с официални обвинения, че само в района на Кавала функционират между две хиляди и петстотин и три хиляди нерегистрирани апартамента за краткосрочно настаняване, които работят извън гръцката данъчна система, като огромната част от тях се въртят от българи. Гръцкият туристически бранш се почувства ударен в собствения си дом, защото българските собственици посрещат български туристи, настаняват ги в свои имоти, пазаруват от свои доставчици и разплащанията често остават далеч от погледа на гръцката данъчна служба ААДЕ. Когато към този финансов сблъсък прибавите десетките учители, които всяка седмица пресичат граничните пунктове „Илинден“ и „Кулата“, пътувайки от Благоевград и Гоце Делчев, за да преподават на тези деца, картината придобива съвсем завършен вид. За местните националисти чашата просто преля. Първо дойдоха туристите, после дойдоха парите, след тях къщите, след къщите — постоянно заселените семейства, а накрая логично дойдоха и учебниците.

В цялата тази история има нещо дълбоко поучително за характера на балканската народопсихология. Гръцката държава охотно прибра милиардите евро, които българските граждани наляха в опустелите земи на Егейското крайбрежие след 2015 година, съживявайки цели общини като Пангео от летаргията на фалита. Но в момента, в който тези нови европейски заселници пожелаха децата им да не забравят буквите на Кирил и Методий, се задейства старият рефлекс на подозрението. Истината обаче е безпощадна към страховете на политически маргинали като Хитас и активистите на НИКИ. Границите в обединена Европа отдавна не се пазят с подозрителност и ретроградни парламентарни питания, а Офринио вече никога няма да бъде онова тихо, изолирано рибарско селце от миналия век. Българите там отдавна не са преходни летовници, които си тръгват в края на август. Те са съседи, инвеститори, данъкоплатци и родители. И колкото по-бързо в Атина разберат, че детските усмивки в неделните класни стаи са мост към бъдещето, а не реваншизъм от миналото, толкова по-малко измислени врагове ще им се привиждат по слънчевите брегове на Кавала. Ние в Топ Преса ще продължим да следим всяка стъпка на този процес, защото зад фасадата на този спор се кове новият облик на Балканите — свят, в който границите избледняват, а парите, езикът и човешките съдби вече никой не може да спре с министерски заповеди.