Нови разкрития за тежките болести, измъчвали цар Самуил
- октомври 17, 2026
Предстоят ДНК анализи, които могат да разкрият нови тайни за царското семейство и българският владетел
Предварителните изследвания на костите разкриват как е изглеждал българският владетел и от какво вероятно е страдал в последните години от живота си. Предстоят ДНК анализи в чужбина, които могат да дадат отговори и за останалите погребани в базиликата на остров „Св. Ахил“, предава bTV.
Тежки заболявания, болезнени изменения на гръбначния стълб и ставите и сериозна травма на лявата ръка. Това са част от подробностите, които учените установяват при предварителните изследвания на костните останки, свързвани с българския цар Самуил.
Владетелят вероятно е починал на възраст между 60 и 70 години, бил е висок около 173 сантиметра, а в последните години от живота си е страдал от заболявания, които значително са затруднявали движенията му.
Данните бяха представени от екипа български учени, работили по изследването на костите в Солун, преди останките да бъдат пренесени в България миналата събота.
Предстоят нови анализи с участието на международен екип, като цялостната научна работа може да продължи поне три години.
Какво разкриват костите на цар Самуил?
Изследванията са проведени в Музея на византийската култура в Солун, където специалистите са проучили скелетни материали от четири гробни съоръжения в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро.
Особено внимание е отделено на саркофаг „Гама“, чиито останки се свързват с цар Самуил.
Антропологичните наблюдения показват дегенеративни изменения, сред които спондилоза на гръбначния стълб, артрозни изменения на крайниците и възпалителни процеси около ставите.
Според доц. Виктория Русева тези заболявания вероятно са причинявали значителни болки и са затруднявали придвижването на владетеля. Това е особено любопитно на фона на историческите сведения, които представят Самуил като владетел, участвал лично във военните походи заедно със своята войска.
Тежка травма на лявата ръка
Една от най-интересните находки е свързана с увреждане на предмишницата.По костите са установени следи от травма, довела до образуването на т.нар. лъжлива става.
Това състояние възниква, когато счупена кост не зараства нормално и между костните фрагменти остава патологична подвижност.
Според антропологичните наблюдения травмата е причинила сериозно увреждане на лявата ръка на мъжа, чиито останки се свързват със Самуил.
Данните дават нова представа за физическото състояние на владетеля, но сами по себе си не установяват кога и при какви обстоятелства е получена травмата.
Какво откриха при предполагаемите останки на Гаврил Радомир?
Учените са изследвали и костите от останалите саркофази.
Особен интерес представлява саркофаг „Делта“, сред чиито материали са идентифицирани останки, свързвани с Гаврил Радомир.
Антропологичният анализ сочи мъж на възраст приблизително 45–50 години, с възможност възрастта да е достигала 60 години. Реконструираният му ръст е около 170 сантиметра, а мускулатурата му е била сравнително силно развита.
По костите са установени следи от загуба на зъби приживе, изменения на долната челюст и гръбначния стълб, както и травми на подбедрицата и черепа.
Увреждането на главата не е било животозастрашаващо. То е засегнало предимно меките тъкани и в ограничена степен външната костна пластинка.
Зарастването на травмите дава основания на специалистите да предполагат, че на пострадалия вероятно са били оказвани медицински грижи.
Останки на най-малко осем деца
Още една находка поставя въпроси пред учените. В същия саркофаг докторантката Доника Йорданова е установила костни останки от най-малко осем деца на възраст между три месеца и пет години.
Материалите са силно фрагментирани и смесени. Минималният брой индивиди е определен чрез сравняване на анатомичната принадлежност, размерите и развитието на костите.
В саркофаг „Алфа“ е открит костен фрагмент от дете на приблизително 7-14 години.
В саркофаг „Бета“ са установени непълни скелетни останки от четирима души – трима мъже и дете. Двама от мъжете са били на възраст около 50-60 години, а третият – приблизително на 18-25 години.
ДНК анализите могат да разкрият роднински връзки
След пренасянето на останките в България предстои разработването на мащабна научноизследователска програма с участието на български и чуждестранни специалисти.
Предвиждат се радиовъглеродно датиране, изследвания на древна ДНК, анализ на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил.
Една от основните задачи е да се установят възможните роднински връзки между погребаните.
Учените ще търсят отговор и на въпроса дали осемте деца, чиито останки са открити в саркофаг „Делта“, са били от една майка или от различни майки. Предстои да бъдат изследвани и възможни генетични връзки с древни популации от териториите на Армения и Централна Европа.
Анализът на стабилните изотопи може да даде информация за храненето на погребаните и за евентуалното им придвижване приживе. Така учените ще могат да проверят дали някои от тях са родени и прекарали ранните си години в различна природна среда от тази, в която са открити останките.
Защо изследванията ще отнемат години?
Според доц. Русева анализът на древна ДНК е сложен, защото генетичният материал в старите кости често е силно увреден. Допълнително затруднение създават консервационните обработки, на които останките, свързвани с цар Самуил, са били подлагани в миналото. Затова не е сигурно, че от всички скелети ще могат да бъдат извлечени пълни генетични профили.
За по-подробно генетично изследване ще бъдат подбрани поне четирима индивиди.
Малки костни фрагменти вече са изпратени в специализирани лаборатории в Германия, включително в Майнц и Бон. След получаването на резултатите учените ще преценят какви допълнителни анализи са възможни.
Засега не се предвижда отваряне на саркофага и изваждане на костите.
Директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов подчерта, че връщането на костните останки в София е резултат от дългогодишни усилия на учени и научни институции.
Проф. Людмил Вагалински работи по проучванията повече от 15 години. Преди 12 години той, доц. Виктория Русева и покойният член-кореспондент Йордан Йорданов са изследвали останките в Солун.
Специалистите предупреждават, че не бива да се възлагат прекомерни очаквания единствено на ДНК анализа.
„Ние самите никога не сме се съмнявали, че това е цар Самуил“, заяви доц. Попов. И подчерта, че идентификацията се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни.
Проф. Вагалински допълни, че дори при подходящи проби генетичните изследвания невинаги дават достатъчно надеждни резултати и понякога се налага повторно вземане на материал.
Ограничения има и при радиовъглеродното датиране, поради което всички резултати трябва да бъдат съпоставяни с останалите научни доказателства.
При оптимистичен сценарий публикуването на резултатите може да отнеме две до три години, но учените посочват, че цялостната работа вероятно ще продължи поне три години.
blitz.bg
