ТЕЛК В БЪЛГАРИЯ-АНАТОМИЯ НА ЕДИН „РАЗЦВЕТ“? Между реалните заболявания, общественото недоверие и въпроса за контрола. Какво показват данните за Благоевградска област?

204 694 решения на ТЕЛК в България от началото на годината. 9 192 от тях са в Благоевградска област. Шест комисии, десетки хиляди медицински експертизи в национален мащаб и един въпрос, който обществото от години не спира да задава: действително ли системата за медицинска експертиза е в разцвет, или зад внушителните числа се крият застаряващо население, хронични заболявания и икономическа несигурност? „Топ Преса“ разглежда официалните данни на НЗИС и поставя фокуса там, където статистиката трябва да бъде превърната в обществено значим разговор-в Благоевградска област и района на Гоце Делчев.

Анализ и коментар на „Топ Преса“

Националният мащаб: машината за решения работи на пълни обороти

Темата за ТЕЛК в България от години балансира по тънката граница между социалното спасение за хората с реални увреждания и общественото подозрение, че системата е превърната в удобен механизъм за получаване на права и финансови облекчения. В единия край са пациентите, които се борят с тежки заболявания, ограничена работоспособност и необходимост от постоянна подкрепа. В другия са съмненията за неправомерни решения, недостатъчен контрол и възможни злоупотреби с публични средства.

Когато обаче емоциите отстъпят място на официалните данни, картината става значително по-сложна. Справката на Националната здравноинформационна система, актуализирана в 05:50 часа на 16 октомври 2026 г., отчита общо 204 694 издадени решения на ТЕЛК в България от началото на годината. Това е внушителен обем медицинска и административна дейност, който поставя медицинската експертиза сред значимите елементи на здравната и социалната система.

Но какво всъщност означават тези 204 694 решения? И още по-важно, какво не означават?

Те не са непременно 204 694 различни души, получили за първи път признание за увреждане. В тази статистика могат да попадат както първични освидетелствания, така и преосвидетелствания. Едно лице може да премине през медицинска експертиза повече от веднъж. Следователно броят на решенията не бива автоматично да се приравнява към броя на хората с увреждания, нито да се използва като пряко доказателство за разрастване на злоупотребите.

Това уточнение не омаловажава мащаба. Напротив, то показва колко внимателно трябва да бъде анализирана една система, която засяга едновременно здравето, социалната защита, пазара на труда и публичните финанси.

Дигитализацията на процесите и електронното отчитане създават възможности за по-добра проследимост и по-голяма прозрачност. Но наличието на електронна система не е автоматична гаранция, че всяко решение е правилно, че сроковете са разумни или че евентуалните нарушения се установяват своевременно. За това са необходими отделни показатели за качеството на медицинската експертиза и резултатите от контрола.

Именно тук започва истинският въпрос за състоянието на ТЕЛК в България.

Благоевградска област под лупата: 9 192 решения и шест комисии

За „Топ Преса“, чийто поглед към региона естествено минава през  Югозападна България, националната статистика има особено значение, когато бъде поставена в местен контекст.

Според официалната справка на НЗИС към 16 октомври 2026 г. в Благоевградска област са регистрирани точно 9 192 издадени решения на ТЕЛК. За областта са посочени шест комисии, а отчетеният показател е 32 решения на 1 000 души население. Това се равнява на приблизително 321 решения на 10 000 души, или 3 210 на 100 000 души според публикуваните стойности.

Зад тези числа стои значителна дейност по медицинска експертиза. Но за да се разбере дали тя е необичайно висока, дали отговаря на здравните потребности на населението и дали съществуват основания за допълнителни проверки, трябва да се разгледат няколко различни измерения.

На първо място е абсолютният брой решения. Със своите 9 192 решения Благоевградска област изпреварва по този показател редица други области, сред които Велико Търново с 6 134 решения, Пазарджик със 7 883, Плевен с 9 449? Не, тук сравнението изисква внимание, защото Плевен всъщност отчита повече решения от Благоевград.

По абсолютен брой Благоевград е под Бургас, където са отчетени 10 060 решения, под Варна с 11 242 и значително под Пловдив с 19 493. В същото време областта има повече решения от Велико Търново, Пазарджик и редица други региони.

Самото класиране обаче не е достатъчно. По-голямата област може да има повече решения просто защото има повече жители, докато по-малка област може да отчита по-висока концентрация спрямо населението си.

Именно затова показателят на 1 000 души е особено важен. При Благоевградска област той е 32. За сравнение, в Бургас е 25, във Варна също е 25, в Пловдив е 30, а в София-град е 19 решения на 1 000 души. Същевременно в област Кърджали стойността достига 75 решения на 1 000 души, а във Видин е 53.

Така Благоевград се намира над някои от големите градски области по относителен брой решения, но далеч под най-високите стойности в националната таблица.

Това е статистическа разлика, която заслужава внимание. Тя обаче не е доказателство за измами, нито е достатъчна, за да се заключи, че в областта има по-висока заболеваемост.  Важно е да се уточни и че отчетените 32 решения на 1 000 души са показател за броя на решенията спрямо населението, а не процент на хората с увреждания. Разликата е съществена, защото едно лице може да има повече от едно решение през разглеждания период.

Югозападният феномен: болест, демография или икономическа несигурност?

Защо Благоевградска област отчита 3 210 решения на 100 000 души, докато в София-град показателят е 1 980, а в Кърджали достига 7 541? Това е въпрос, който не може да бъде разрешен само с една статистическа таблица. Но може и трябва да бъде поставен пред институциите.

Регионалните различия в медицинската експертиза могат да бъдат повлияни от множество фактори. Сред тях са възрастовата структура на населението, разпространението на хронични заболявания, достъпът до диагностика и лечение, натрупаните случаи за преосвидетелстване, организацията на комисиите и особеностите на местния трудов пазар.

В Благоевградска област има населени места с различен икономически профил. Областният център, туристическите райони на Банско и Разлог, индустриалните и търговските зони, както и селските и планинските общини имат различни условия на живот и труд.

В района на Гоце Делчев икономическата реалност също заслужава внимание. През годините поминъкът в региона е бил свързан с физически труд, тютюнопроизводство, шивашко производство, строителство, дърводобив и различни форми на сезонна или миграционна заетост. Днес структурата на заетостта е по-разнообразна, но физическите натоварвания и последствията от продължителния труд остават важна тема за здравето на работещите.

При човек, който десетилетия е извършвал тежка физическа работа, хроничните заболявания или сериозните проблеми с опорно-двигателния апарат могат да ограничат възможността за продължаване на същата професия. Ако към това се добавят ниски доходи, ограничени възможности за преквалификация и затруднен достъп до специализирана медицинска помощ, социалната уязвимост става още по-голяма.

ТЕЛК може да изпълнява ролята на важен социален механизъм за човек, който вследствие на заболяване е загубил част от работоспособността си. В определени случаи признатото увреждане може да даде достъп до пенсия за инвалидност при изпълнение на законовите условия, месечна финансова подкрепа, данъчни облекчения, облекчения за превозни средства или други права според конкретния случай.

Но не всяко решение автоматично дава право на всички тези придобивки. Правата зависят от приложимото законодателство, процента на увреждане, индивидуалните обстоятелства и изпълнението на съответните условия.

Затова би било погрешно да се твърди, че всеки човек, преминал през ТЕЛК, получава един и същ финансов пакет или че всички решения са продиктувани от икономически мотиви.

Също толкова погрешно би било обаче да се пренебрегне възможността социално-икономическите фактори да влияят върху значението на медицинската експертиза за хората в по-уязвимо положение.

Истинският въпрос е дали държавата предлага достатъчно възможности за лечение, рехабилитация, адаптиране на работното място и преквалификация, така че човекът с увреждане да има реален избор между работа според възможностите си и необходимата социална подкрепа.

Водещите диагнози: какво показва националната картина?

Националното разпределение на решенията по Международната класификация на болестите дава важен контекст за здравните проблеми, които стоят зад медицинската експертиза.

Сред водещите диагностични кодове в справката на НЗИС към 16 октомври са I69.3, свързан с последиците от мозъчен инфаркт, с 8 811 решения; E11.4, за неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, със 7 539 решения; и I50.0, свързан със застойна сърдечна недостатъчност, със 7 500 решения.

Следват I25.2, код за стар инфаркт на миокарда, с 5 572 решения, и I11.9, свързан с хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с 4 704 решения.

Сред следващите често срещани записи е и Z96.6, обозначаващ наличие на ортопедични ставни имплантати, с 4 557 решения. В статистиката присъства и код C50.4, свързан със злокачествено новообразувание в горния външен квадрант на млечната жлеза, с 3 495 решения.

Тази картина показва значителното присъствие на сърдечно-съдови заболявания, последици от мозъчносъдови инциденти, диабетни усложнения и други състояния, които могат да окажат сериозно влияние върху ежедневието и трудоспособността на човека.

Но тук трябва да бъде направено едно важно разграничение: тези числа са за страната като цяло. Те не представляват диагнози, отчетени конкретно за Благоевградска област. Следователно не можем да твърдим, че същата подредба важи и за Пиринския край, без да разполагаме с регионална разбивка по диагностични кодове.

Въпреки това националните данни дават основание за важен извод. Медицинската експертиза не може да бъде разглеждана само през призмата на подозренията за неправомерно получаване на социални права. Значителна част от водещите диагностични категории са свързани със заболявания и усложнения, които могат съществено да ограничат работоспособността и самостоятелността.

Особено показателен е кодът за наличие на ставни имплантати. Самото наличие на имплантат не доказва автоматично определена степен на увреждане. То трябва да бъде разглеждано в контекста на цялостното медицинско състояние на пациента.

За Благоевградска област би било полезно да се установи колко решения са свързани със заболявания на опорно-двигателния апарат, колко със сърдечно-съдови заболявания и какъв е делът на онкологичните и неврологичните състояния. Това би позволило много по-конкретен разговор за здравните потребности на населението и за връзката между медицинската експертиза и регионалния трудов пазар.

Демографският разрез: къде се концентрират решенията?

Възрастовата структура на решенията в националната статистика също е показателна.

При децата и младежите на възраст от 0 до 18 години са отчетени общо 12 177 решения, от които 7 159 за момчета и 5 018 за момичета. Във възрастовата група от 19 до 39 години решенията са 13 422, разпределени между 6 898 за мъже и 6 524 за жени.

Най-голямата концентрация е при хората между 40 и 59 години. В тази група са отчетени 83 837 решения, от които 40 268 за мъже и 43 569 за жени.

При хората на възраст от 60 до 79 години броят е 81 134 решения, разпределени между 42 693 за мъже и 38 441 за жени. Във възрастовата група от 80 до 99 години са отчетени 14 109 решения, от които 4 429 за мъже и 9 680 за жени.

Общата картина показва, че най-голямата част от отчетените решения е концентрирана при хората между 40 и 79 години. Това са възрасти, в които натрупването на хронични заболявания, последиците от продължителен труд и ограниченията в работоспособността могат да имат съществено значение.

Тук обаче не бива да се прави заключение, че всички тези хора са извън пазара на труда или че са получили решения поради невъзможност да продължат да работят. Статистиката показва възрастта и пола, но не и трудовия статус, причините за освидетелстването или дела на първичните и повторните решения.

Разликата между половете също заслужава внимание. При хората от 40 до 59 години решенията за жените са повече от тези за мъжете, докато във възрастовата група от 60 до 79 години мъжете са повече. При най-възрастната група жените значително преобладават.

Тези разлики могат да бъдат свързани с демографската структура, продължителността на живота и други фактори, но не могат да бъдат обяснени само с една таблица. Необходима е допълнителна информация за числеността на населението по възраст и пол и за разпределението на заболяванията.

Особено чувствителен е въпросът за децата. Националните 12 177 решения в групата до 18 години не са равнозначни на 12 177 новоосвидетелствани деца, нито показват колко от тях живеят в Благоевградска област. Те обаче поставят важен въпрос за достъпа до медицинска експертиза, подкрепата за семействата и организацията на услугите в по-малките населени места.

„Разцвет“ на корупцията или разцвет на социалната несигурност?

Когато в публичното пространство се каже, че ТЕЛК е в „разцвет“, обикновено се подразбира, че системата е станала прекалено лесен път към социални права. Но ако искаме да бъдем сериозни, трябва да разграничим общественото подозрение от доказаното нарушение.

Данните за Благоевградска област показват 9 192 решения за периода от началото на 2026 г. до 16 октомври. Това е значителен брой, но не доказва, че областта е засегната от масови злоупотреби.

Същевременно липсата на доказателства за масови нарушения в тази статистическа справка не означава, че контролът трябва да бъде приеман безкритично. Обществото има право да знае как се проверяват решенията, колко от тях се обжалват и какви са резултатите от последващия контрол.

Но съществува и друг въпрос, който заслужава същото внимание: доколко здравната и социалната система успяват да предотвратят заболяванията, да осигурят навременно лечение и да подпомогнат хората, преди да се стигне до трайно ограничаване на работоспособността?

За един човек, който след десетилетия физически труд вече не може да изпълнява предишната си работа, решението на ТЕЛК може да бъде важна форма на защита. За друг човек, който има възможност да продължи да работи при подходящи условия, ключовият въпрос може да бъде достъпът до адаптирано работно място и преквалификация.

Това са различни житейски ситуации, които не бива да бъдат поставяни под един общ знаменател.

В райони с ограничени възможности за заетост и по-ниски доходи социалната подкрепа може да има особено голямо значение. Но за да се установи каква е ролята на тези фактори в Благоевградска област, са необходими конкретни данни за заетостта, доходите, възрастта, здравословното състояние и вида на получаваните права.

Следователно тезата, че ТЕЛК е едновременно медицинска необходимост и социален буфер, заслужава сериозно изследване. Тя обаче не може да бъде превръщана в универсално обяснение за всички решения в областта.

Истинският журналистически въпрос не е просто дали има много решения. Той е дали системата успява да разграничи реалната необходимост от евентуалната злоупотреба и дали държавата предлага достатъчна подкрепа на хората, които действително не могат да се издържат чрез труд.

Електронната система и случайното разпределение: решение на проблема или само една стъпка?

Една от важните промени в организацията на медицинската експертиза е използването на електронни процеси и механизми за случайно разпределение на случаите между комисии. Идеята е да се ограничи възможността за нерегламентирано влияние и да се повиши проследимостта на процедурите.

Това е важна посока за развитие на системата. Но ефективността на подобна промяна трябва да се оценява чрез резултати, а не чрез самото наличие на нов механизъм.

Необходимо е да се знае дали са намалели сроковете за произнасяне, дали са ограничени установените нарушения, дали има по-добра проследимост на решенията и дали пациентите получават по-лесен достъп до процедурата.

Не може да се твърди само въз основа на регионалните числа, че електронното разпределение е премахнало местни зависимости или корупционни практики. Също така не може да се заключи, че запазването на висок брой решения доказва масова заболеваемост. За подобни оценки е необходимо сравнение на данните преди и след съответните промени, както и информация от контролните органи.

Една добре организирана система трябва да гарантира независимост на медицинската преценка, прозрачност на процедурите и възможност за проверка на всяко съмнение за нарушение. Тя трябва също да бъде достатъчно достъпна, така че хората с реални увреждания да не се сблъскват с ненужни административни пречки. Това е особено важно за хората от по-малките населени места, които могат да срещат допълнителни затруднения при пътуване, събиране на медицинска документация и организиране на повторни посещения.

Контролът и достъпността не са противоположни цели. Те трябва да бъдат постигнати едновременно.

Шест комисии в областта: достатъчни ли са?

НЗИС отчита шест ТЕЛК комисии в Благоевградска област. Самият брой обаче не дава отговор дали институционалният капацитет е достатъчен.

За да се оцени работата им, трябва да се знае колко решения издава всяка комисия, колко специалисти участват, каква е натовареността им и какви са средните срокове за произнасяне. Важно е да се проследи и дали има съществено натрупване на чакащи случаи.

За област като Благоевградската географската достъпност също е важна. Разстоянието до мястото на освидетелстване може да бъде сериозно затруднение за човек с тежко двигателно увреждане, за възрастен пациент или за семейство с дете със специални потребности.

За жителите на Гоце Делчев и съседните общини въпросът не е само колко комисии има на територията на областта. Важни са организацията на процедурата, необходимостта от пътуване, сроковете и възможността медицинската документация да бъде обработвана без излишни забавяния.

Ако шестте комисии обработват заявленията своевременно и при ясни критерии, броят им може да се окаже достатъчен. Ако има продължително чакане, неравномерна натовареност или административни затруднения, трябва да се търсят решения.

9 192 решения, но зад всяко число стои различна история

Данните на Националната здравноинформационна система към 16 октомври 2026 г. очертават ясна картина на мащаба. В България са отчетени 204 694 решения на ТЕЛК, а в Благоевградска област техният брой е 9 192. В областта са посочени шест комисии и показател от 32 решения на 1 000 души население.

Това са факти. Но фактите не дават автоматично отговор на всички въпроси, които обществото има право да задава.

Те не доказват сами по себе си масови злоупотреби. Не доказват и че всяко решение е правилно. Не показват колко от решенията са свързани с първично освидетелстване, колко са повторни и какъв е делът на установените нарушения. Не позволяват и националните диагнози да бъдат представени като специфична медицинска картина на Благоевградска област.

Това не прави статистиката по-малко важна. Напротив, показва колко много работа остава, ако искаме да разберем действителното състояние на системата.

За Благоевградска област и района на Гоце Делчев темата има и човешко измерение. Зад административните процедури стоят пациенти, семейства, възрастни хора, работници с натрупани здравословни проблеми и деца, които се нуждаят от подкрепа. За тях медицинската експертиза може да бъде решаваща стъпка към финансова сигурност, лечение и по-достойно ежедневие.

Като регионална медия, чийто поглед е насочен към Гоце Делчев и целия Пирински край, „Топ Преса“ има основание да продължи този разговор не чрез внушения, а чрез конкретни въпроси и проверими отговори.

Защото истинският проблем не е в самия факт, че хиляди хора се нуждаят от медицинска експертиза. Проблем би имало, ако държавата не може да гарантира едновременно справедливо оценяване, навременна подкрепа и ефективен контрол.

И ако трябва да търсим истинската анатомия на този своеобразен „разцвет“, тя не се намира само в броя на решенията. Тя е в причините за тях, в качеството на медицинската експертиза, в достъпа до здравеопазване, в икономическите условия и в способността на институциите да защитават както обществения интерес, така и достойнството на човека.

ТЕЛК не трябва да бъде нито удобна врата за злоупотреби, нито административна бариера пред хората с реални увреждания. Тя трябва да бъде система, на която обществото може да има доверие, защото е справедлива към нуждаещите се и безкомпромисна към доказаните нарушения.

А числата от 16 октомври са само началото на разговора, който Благоевградска област заслужава.