СКАНДАЛЪТ С ЛЕНТОХРАНИЛИЩЕТО: КАК РЕМОНТ ЗА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ В БОРОВЕЦ ПОТОПИ БНР В СЪДЕБНА ВОЙНА С „ДИНАТСТРОЙ“

Държавното радио си търси обратно близо двеста хиляди лева аванс и води паралелни битки от Благоевград до Върховния касационен съд за проваления авариен обект

Историята около аварийния ремонт на емблематичното Лентохранилище „Боровец“ на Българското национално радио отдавна преля от рамките на обикновен строителен спор и се превърна в показателна илюстрация за това как публични средства, държавни имоти и недомислени договорни отношения затъват в многогодишни процесуални лабиринти. На пръв поглед случаят изглеждаше като рутинен казус за неизпълнени строително-монтажни работи, но проверка на съдебните архиви разкрива далеч по-мащабна, ожесточена и юридически заплетена битка. Не става въпрос за изолирано производство, а за цяла серия от дела, минали през Окръжния съд в Благоевград, Софийския апелативен съд и стигнали чак до върховете на правосъдието във Върховния касационен съд. В епицентъра на тази война са сблъсъкът между ръководството на националната медия и благоевградското дружество „Динатстрой“ ООД, развалени контракти, оспорени аванси за стотици хиляди левове и остри спорове за неустойки, които юристите на радиото се опитват да спасят с необичайни процесуални ходове.

Началото на този сага е положено още в края на 2019 година. На 27 ноември страните полагат подписите си под договор с номер 92-47, чийто предмет звучи спешно и безапелационно неотложен: „Авариен ремонт на сградата на БНР за Лентохранилище „Боровец“. Общата договорена стойност на проекта е фиксирана на 322 911,53 лева с включен данък върху добавената стойност. Парите са осигурени от бюджета на обществената медия, а задачата е спасяването и привеждането в годност на стратегическа база в курорта. Вместо обаче сградата да бъде ремонтирана, а лентите и активите на радиото да намерят сигурен подслон, отношенията между възложител и изпълнител деградират до пълен блокаж. Според официалната позиция и твърденията на БНР, изложени пред съда, държавната медия чинно извършва авансови плащания по контракта, но строителят отказва или се оказва неспособен да изпълни поетите задължения съгласно техническата спецификация и ценовото предложение. Радиото стига до крайната мярка да предприеме стъпки за едностранно разваляне на договора, но парите вече са преведени по сметките на строителната фирма, а реалният резултат на терен остава спорен.

Така се стига до първия сериозен юридически сблъсък, материализиран в търговско дело номер 239 от 2022 година по описа на Окръжен съд Благоевград. В тази битка БНР влиза с две основни претенции. Първата е за връщане на сумата от 198 255,76 лева, представляваща дадения аванс, който според радиото дружеството задържа без правно основание след развалянето на контракта. Втората финансова претенция е за сумата от 53 818,58 лева, предявена като неустойка за виновна забава на изпълнителя. Договорната клауза предвижда строги санкции при забавяне на предаването на обекта – 0,1 на сто от общата цена за всеки просрочен ден, с таван до 20 процента от общата сума по поръчката. На 27 октомври 2023 година магистратите постановяват решение номер 138, което разсича спора на две равни по значимост части с диаметрално противоположен изход.

Съдът осъжда „Динатстрой“ ООД да заплати на БНР сумата от 198 255,76 лева, като признава, че авансът подлежи на пълно възстановяване, тъй като облигационната връзка между страните е прекратена. Относно втората сума обаче държавното радио претърпява тежък провал. Искът за неустойката от 53 818,58 лева е категорично отхвърлен от първоинстанционния съд. Този детайл е от ключово обществено и юридическо значение, тъй като в публичното пространство лесно може да се спекулира, че строителят е осъден за общия размер на претенциите от над 252 хиляди лева. Истината е съвсем различна – магистратите не признават правото на БНР да санкционира строителя с неустойка в този размер, а присъждат единствено връщането на дадения аванс.

Точно тук се разиграва един от най-куриозните и драматични моменти в цялата съдебна епопея. Вместо да обжалва отхвърлената неустойка пред по-горната инстанция в законовия срок, правният екип на БНР пропуска да атакува решението на Окръжен съд Благоевград в тази му част. Така на 5 декември 2023 година отхвърлянето на иска за 53 818,58 лева официално влиза в сила със силата на пресъдено нещо. Само ден по-късно, на 6 декември 2023 година, в благоевградския съд постъпва нова искова молба от радиото срещу същата фирма. Образувано е търговско дело номер 231 от 2023 година, разпределено на съдия Петър Узунов. Претенцията на БНР в новия процес отново е за абсолютно същата стотинка – точно 53 818,58 лева.

Първоначалната реакция на съдия Узунов е безкомпромисна. На 29 май 2024 година съдът прекратява производството като изначално процесуално недопустимо. Мотивите са железни от гледна точка на класическата правна доктрина: същият спор за същите пари вече е бил гледан и отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, съществува пълно тъждество между страните и предмета, а българското законодателство категорично забранява един и същ правен спор да се преиграва втори път пред Темида. Но юристите на БНР отказват да сложат оръжие и атакуват акта за прекратяване пред Софийския апелативен съд. Апелативните магистрати отменят разпореждането за прекратяване и връщат делото обратно в Благоевград със задължителни указания производството да продължи.

След връщането на делото в Окръжния съд в Благоевград защитата на БНР променя из основи своята тактическа позиция. Представителят на медията заявява пред съдебната зала, че претенцията за 53 818,58 лева вече не бива да се разглежда като оная отхвърлена договорна неустойка по член двадесети от договора, а представлява самостоятелно обезщетение за претърпени имуществени вреди от виновното неизпълнение на разваления контракт. Адвокатите на „Динатстрой“ скачат срещу тази конструкция, определяйки я като недопустима процесуална еквилибристика. Те изтъкват, че дружеството е поставено в абсурдната ситуация да се защитава два пъти за една и съща сума, като се прави недопустимо едновременно изменение и на основанието, и на петитума на иска.

Докато това второ дело се точи в зала, основният фронт около присъдените 198 255,76 лева се пренася в столицата. Софийският апелативен съд потвърждава решението на първата инстанция в осъдителната му част и оставя в сила задължението на строителната фирма да върне аванса на БНР. Фирмата обаче отказва да плати доброволно и се обръща към последната инстанция. Върховният касационен съд образува търговско дело номер 1564 от 2025 година пред Второ търговско отделение, под председателството на съдия Камелия Ефремова и с участието на съдиите Людмила Цолова и Иво Димитров.

Пред върховните съдии „Динатстрой“ разгръща изключително мащабна защитна теза. Дружеството не пледира просто, че парите не се дължат чисто счетоводно, а атакува фундаменталната законност на развалянето на договора. В касационната си жалба фирмата поставя фундаментални правни въпроси: може ли неизправна страна първа да развали двустранен договор, представлява ли забава на кредитора неосигуряването на пълен достъп и фронт за работа от страна на възложителя, каква е правната тежест на частичното плащане по фактури и кога възниква законното право на задържане и възражение за неизпълнен договор. Фирмата директно упреква БНР, че самото то е изпаднало в забава като възложител, пречело е на строителните екипи да изпълняват дейностите и на практика няма право да претендира, че е изправна страна.

От своя страна процесуалният представител на радиото контрира ожесточено, като се позовава на изводите на апелативната инстанция, според които насрещният иск на строителя за забава на кредитора е бил отхвърлен, а правото на БНР да развали договора като изправна страна е потвърдено. В протоколите по второто висящо дело в Благоевград адвокатите на „Динатстрой“ настояват производството незабавно да бъде спряно, докато Върховният касационен съд не реши съдбата на първото дело. Техният аргумент е прост и логичен – ако върховните магистрати преобърнат казуса с развалянето на договора, правната основа на всякакви претенции за последващи вреди автоматично ще рухне.

Въпреки исканията за спиране, на 4 декември 2025 година Окръжният съд в Благоевград дава ход по същество на второто дело. Съдът отказва да приеме исканията на БНР за корекция на проектодоклада и отхвърля допълнителните доказателствени претенции на медията, след което обявява спора за решаване. Картината към днешна дата е ясна, но изпълнена с въпросителни за управлението на държавния ресурс. БНР има в ръцете си потвърдено на две инстанции осъждане на строителя за близо 200 хиляди лева, висящо на косъм пред Върховния касационен съд. В същото време медията е изправена пред опасността окончателно да загуби спорната сума от близо 54 хиляди лева, лутайки се между първоначално пропуснати срокове и променени правни квалификации.

Случаят с лентохранилището в Боровец остава отворена рана за бюджета на Българското национално радио. Той повдига тежки въпроси за контрола върху обществените поръчки, начина, по който са раздавани авансовите плащания, и адекватността на процесуалната защита на държавните институции. Докато Темида пише финалните страници от протоколите, над сградата в Боровец продължава да тегне сянката на един зациклил авариен ремонт, платен с народни пари, но приключил в съдебните зали. Очаква се върховното решение, което да постави точка на един от най-скъпите строителни скандали в най-новата история на общественото радио.

ТАЙНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ И ПЪЛНИЯТ ПАРАДОКС: КАК ПАДНАХА ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР И КОЙ ПЛАТИ СМЕТКАТА В БНР

Зад сухите протоколни редове и престрелките между адвокатите останаха скрити ключови детайли от строителните експертизи и счетоводните документи, които всъщност предопределиха развръзката по първото дело в Благоевград. Назначените съдебно-технически експертизи нагледно показаха драстичното разминаване между отчетеното по документи и реално свършеното на обекта в Боровец. Оказа се, че част от претендираните строително-монтажни работи или изобщо не са били извършени съгласно първоначалната техническа спецификация, или са изпълнени с дефекти, правещи приемането им от държавния възложител напълно невъзможно. Именно експертните заключения и констативните протоколи разбиха защитната теза на дружеството, че му се дължат допълнителни междинни плащания за положен труд. Съдът прие, че когато един авариен ремонт е договорен като цялостен комплекс от мерки за спасяване на сградата, частичното или некачествено изпълнение не поражда задължение за възложителя да го приеме и доплати.

Не по-малко показателен е сблъсъкът около възражението за неизпълнен договор, с което строителят опита да парализира претенциите на БНР. Фирмата поддържаше тезата, че самото забавяне на плащанията от страна на медията я освобождава от отговорност за сроковете. Магистратите обаче отсякоха, че радиото е изпълнило точно задължението си за първоначално финансиране чрез изплатения аванс и не може да бъде държано отговорно за последвалия срив в графика. Още по-любопитен административен въпрос, който остава без отговор и до днес, е персоналната отговорност вътре в самата обществена медия. Договорът от ноември 2019 година е подписван и авансиран при едно ръководство, оспорван при второ, а процесуалният хаос с изпуснатите срокове за неустойката от 53 хиляди лева бе сътворен при трето. Липсата на приемственост и пропуснатият срок за обжалване превърнаха държавното радио в заложник на собствените му юристи, които сега се надяват Софийският апелативен съд и ВКС да поправят институционалните грешки за сметка на данъкоплатците.