Белодробна чума в Русия: какво знаят експертите за случая в Иркутск

Световната здравна организация поиска от Русия допълнителна информация за предполагаемия случай на белодробна чума в Иркутска област. Москва обаче напълно отхвърля версията за лабораторен инцидент. Как се разпространява заболяването и има ли опасност да достигне до Европа и България – по тези въпроси коментират експертите доц. д-р Саймън Кларк и проф. Аспарух Илиев от Университета във Фрибург, Швейцария, съобщава bTV.

Симптомите на белодробната чума се проявяват бързо, казва доц. д-р Саймън Кларк от Университета в Рединг, Великобритания.

„В рамките на няколко дни. Така че, ако някой е бил заразен, незабавно се налага лечение с антибиотици“, казва доц. Кларк, микробиолог и преподавател в университета.

Той е дългогодишен експерт в областта на микробиологията и преподава в едно от най-авторитетните висши учебни заведения на Острова. От шест години следи и изучава развитието на пандемията от коронавирус, а сега анализира и данните за чума в Русия.

„Първите симптоми са тези на пневмония – тежка гръдна инфекция. Най-големият риск е от разпространението на вируса и заразяването на други хора. Ако властите са открили всички, с които тя е влязла в контакт, поставили са ги под карантина и са им дали антибиотици – и имам предвид всички – тогава рисковете са много ниски, но рискът е, че те не са направили това. Не знаем“, посочва той.

Според доц. Кларк няма риск от пандемия, подобна на тази от COVID-19.

„Мисля, че ако се разпространи в международен мащаб, по-вероятно е това да стане в този регион, тъй като пътуванията между Русия и Европа или Северна Америка и съседните на тази част на Русия държави са силно ограничени в момента. Така че това би било малко вероятно. Лечението с антибиотици в повечето случаи ще даде резултат при този патоген“, казва той.

„Ако се разпространи, това няма да стане толкова бързо и широко, колкото при COVID. Всички инфекциозни заболявания могат да се разпространяват по един или друг начин. В това се състои същността им. И мисля, че хората трябва да разберат, че само защото знаем, че в даден район е имало епидемия, това не означава, че ще възникне пандемия“, допълва доц. Кларк.

Сигналите за белодробна чума са достигнали и до Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, който обяви, че следи отблизо ситуацията.

„Въз основа на ограничената информация, с която разполагаме към момента, няма съобщения за вторични случаи, нито доказателства за устойчиво предаване от човек на човек, което би довело до по-нататъшно разпространение на заболяването“, посочват от центъра.

Европейският орган е в контакт и със Световната здравна организация. Междувременно учени оборват разпространената в някои медии непотвърдена информация, че заразяването на нулевия пациент е станало след счупване на стъклена епруветка.

„Стъклени епруветки вече не ползваме освен за много редки случаи, когато става дума за някакви много специални биохимични реакции, които изискват да има стъкло в тях. По принцип в лабораториите не се работи със стъклени епруветки и няма лаборатория по света, в която това да се прави. Използваме съвсем различни пластмасови и стерилни, специално обработени.

Така че и това, което аз се запознах от института като информация, като снимки, като което те все пак споделят, имат и социални медии. Там се работи по абсолютно модерен начин, тоест вероятността да има счупена стъклена епруветка е много малка“, коментира проф. Аспарух Илиев от Университета във Фрибург, Швейцария, завеждащ лаборатория „Инфекции на мозъка и невроимунология“.

Причинителят на заболяването е бактерия, казват водещи лекари. Проф. Илиев обяснява:

„Бактерията е почти 1000 до 1100 пъти по-голяма от вирус. Тя е много по-тежка и по този повод тя не може дълго време да остане във въздуха и с капчици да се предаде на голямо разстояние. Просто тя пада. Затова бактериите се предават обикновено на десетина — петнайсет сантиметра при много голямо количество бактерии и силно кашляне в посоката да се получи“, казва той.

Предполага се, че заразяването е станало на територията на почти 100-годишния Институт за борба с чумата в руския град Иркутск. Основан по времето на Съветския съюз, институтът се намира на няколко хиляди километра от България, близо до границата на Русия с Монголия. В него се извършва контрол на различни инфекциозни болести.

„И те работят наистина, ако се види и на страниците им, и публикации, научни и т.н. Те работят с много причинители. Тоест ние изхождаме от позицията, че е чума спрямо информацията, но дали наистина не става дума за някакъв друг микроорганизъм, не се знае. Но на този етап, ако е това, което се споменава — чумна бактерия, рискът е нулев за България и за ЕС“, посочва проф. Илиев.

Доц. Кларк също коментира информацията за института.

„За това място знаем, че изучава чумата като болест. Чувал съм от някои хора, че в миналото е имало връзка с армията. Чувал съм от други места, че никога не е имало нещо подобно. Така че трудно можем да кажем със сигурност, че имаме достоверна информация за този институт“, казва той.

Ситуацията в Русия предизвика широка дискусия и притеснения – не само заради опита с COVID-19, но и заради историята. Чумата е една от най-смъртоносните болести за човечеството. През XIV век „Черната смърт“ отнема живота на десетки милиони души в Европа.

blitz.bg