ДА ПЪТУВАМЕ! ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: Есенна елегия от Потами-там, където Места прегръща вярата, а параклисът на Свети Рафаил пази тишината на забравеното Борово

В предходния ни материал за красотите около пограничното селце Като Неврокопи екипът на „Топ Преса“ пое в посока, която няма нищо общо с туристическата суета-към забравената Ливадища, за да ви разкаже за онази самотна църква от 1870 година, която и днес продължава да стои като последен свидетел на времето. Но пограничните пътища на паметта никога не свършват на едно място. Те са живи, невидими нишки, които се преплитат дълбоко сред гънките на планината, размиват границите между миналото и настоящето и ни теглят все по-дълбоко в дебрите на един изгубен свят, който отказва да бъде заличен. Днес, в разгара на златния и благодатен октомври, когато есенното слънце започва да свети с мека, кехлибарена светлина, планинският въздух става кристално чист, а хладните мъгли започват бавно да пият от тихите води на реката, нашият пограничен дневник продължава напред. Продължава своя ход към Потами-старото българско Борово, където тишината не е празнота или забрава, а споделена, вековна молитва между човека, водата и небето….

Октомври е съвършеният, най-прекрасният месец за подобни дестинации и за навлизане в тези уединени погранични светове. Той притежава онази тиха, дълбока меланхолия, която сваля маските на комерсиалния съвременен свят, изтрива фалшивия блясък на пренаселените летни курорти и ни кара да се вглеждаме в истинското, в същественото. През този благодатен сезон цялата природа около дем Като Неврокопи се облича в зашеметяващи нюанси на охра, старо злато, огнено оранжево и дълбоко, вековно зелено, превръщайки всеки един завой на пътя в жива, дишаща картина. Точно тук, само на няколко километра след като преминете граничния пункт „Илинден – Ексохи“, синият пътен знак изправя пътника пред вечността. Поставен стабилно край пътя, той напомня, че пресичаме една вечна географска и историческа артерия- Ποταμός Νέστος / Nestos River. Нашата Места. Онази същата свещена река, която извира от уединените висини на Рила, преминава устремено през Гоцеделчевската котловина, напоявайки земята ни, и тук, на гръцка територия, разгръща огромната си снага, за да създаде един напълно различен, див и мистичен свят.

Където Места забавя хода си: Раят на рибарите от Гоцеделчевския край

Пътувайки по асфалтовия път, погледът на човека неизменно бива прикован и омагьосан от невероятните мащаби на реката, която в този специфичен район рязко забавя бързия си планински ход, разширява се величествено и плавно преминава в красив, огромен и дълбок язовир. Пейзажът около язовирната чаша е истински поразителен и спира дъха със суровата си хубост. Спокойните, тъмни и почти мистично зелени води на Места криволичат бавно и лежерно между меките хълмове на планинския масив. Поради есенното засушаване и естествения ход на сезоните, водата леко се е дръпнала, оставяйки след себе си широки, оголени сиви брегове и пясъчни коси, които на фона на яркото синьо небе и тучните, зелени морави по горните нива изглеждат почти неземно, като декор от филм за недокоснати от цивилизацията земи.

Този воден оазис отдавна не е тайна за хората от нашия регион. Потами е едно от най-любимите, култови и емблематични места за българските рибари от целия Гоцеделчевски край.

Вече десетилетия наред, уикенд след уикенд, десетки нашенци преминават пограничната линия, натоварили такъмите си, за да се отдадат на своята страст. Тук, далеч от градския шум, битовите проблеми и ежедневната суета, те намират не просто богат улов на едра риба, а истинско, съкровено убежище за душите си. Старите рибари от Гоце Делчев разказват с уважение, че Места в района на Потами има особен, своенравен характер-тя не търпи прибързаност, тя изисква пълно търпение, вътрешно смирение и дълбоко уважение към природата. Когато застанеш на самия бряг в ранното и хладно октомврийско утро, увит в топло яке, докато над водната повърхност все още се вдигат тихите, призрачни пари на сутрешната мъгла, разбираш с цялото си същество защо това място притежава такава магнетична, почти магическа сила. То свързва хората от двете страни на границата чрез една и съща вода, която тече вековно и не признава изкуствени политически карти, телени огради и държавни деления.

Но зад този безспорен природен разкош и идилия се крие тихата, раздираща трагедия и съдба на самото село Потами.

Някога, в годините преди големите исторически трусове, то се е наричало Борово. Било е голямо, будно, изцяло българско село, чиито жители са били прочути надлъж и шир със своето изключително трудолюбие, земеделски умения и корав дух. Историческите бури, войните и насилственото пренареждане на етническата карта на Балканите обаче оставят къщите пусти, изселват принудително хората от родните им огнища и подменят древното му име с гръцкото съответствие Потами (което в превод буквално означава „реки“). И въпреки че днес човешкият състав е напълно променен, а старите родове отдавна са пръснати в България, самата земя сякаш продължава упорито да шепне старото си българско име през ехото на времето, чрез вековните боричета, борови гори и горди чинари, които пазят благодатна хладина край речните брегове.

Параклисът на Свети Рафаил: Остров на вярата, изваян от камък и вода

Истинското, туптящо духовно сърце на този планински район обаче се намира скрито малко встрани от главното шосе и язовирното плато. То е сгушено в прегръдката на гъста, прохладна дървесна растителност, сред шума на вековни гори и кристално чисти планински потоци. Това е невероятно красивият, архитектурно изпипан и дълбоко духовен параклис „Свети Рафаил“ на гръцки Άγιος Ραφαήλ. Ако в миналия ни репортаж за Ливадища бяхме изправени пред заключените двери на величествената, но тънеща в самота възрожденска базилика „Успение Богородично“, тук в покрайнините на Потами бяхме допуснати от съдбата до едно съвършено различно, светло и благодатно тайнство. Посетихме това свято място в последните топли дни на септември, а чистото усещане за спокойствие и благодат, което ни обгърна там, ни топли с пълна сила и днес, в средата на есента, когато пишем тези редове.

Когато наближите параклиса по малкия горски път, пред очите ви се разкрива гледка, която буквално спира дъха на всеки ценител на красотата. Сградата на храма е изящно и майсторски изградена от светъл, прецизно дялан камък, увенчана с красив, висок купол и кокетна, открита камбанария точно над главния вход. Тя е построена сякаш в абсолютен, съвършен синкоп и хармония с околната среда-разположена е на самия бряг на малка, бърза и бистра река. В тихите, дълбоки вирове под дърветата каменната фасада, сводестите прозорци и архитектурните детайли се оглеждат с кристална яснота, създавайки изумителната оптична илюзия за храм, който плува в безтегловност между два свята-този на земята и този на водата. До самия параклис има и малко, романтично дървено мостче с парапети, което те кара символично и чисто психологически да оставиш всички земни грижи, суета и тегоби зад гърба си, преди да пристъпиш напред към Божия дом.

В преддверието на храма, върху перфектно подредените и чисти каменни плочи, есента вече плахо е посипала първите си сухи, прегорели листа. Двете големи зелени саксии с пищни растения, поставени непосредствено пред широко отворените масивни входни врати, сякаш гостоприемно канят всеки пътник да прекрачи прага. А самото влизане вътре е истинско, дълбоко пътуване в мистиката на православието.

Вътрешността на параклиса посреща посетителя с неподражаемо ухание на пчелен восък, чист тамян и застинала, благородна вечност. Светлината отвън влиза много плахо, филтрирана през тесните, високи сводести прозорци, които са украсени с красиви стъклописи, озарявайки в дълбочина изключително ценния, фино и детайлно резбован дървен иконостас. Той е истинско, неповторимо произведение на църковното изкуство-тъмното, благородно дърво е изваяно с десетки преплитащи се библейски и растителни мотиви, в които са вградени майсторски изписани, живи икони с позлатени ореоли.

На преден план, точно пред царските двери на олтара, е разстлан голям, тежък червен килим, в чийто център гордо се откроява традиционният византийски двуглав орел-вечният символ на непреходната духовна власт и пазител на ортодоксалната традиция. На иконостасните стойки (проскинитарии), покрити с изящни, чисто бели везани кърпи с дантела, почиват ликовете на светиите, пред които вярващите християни палят своите тънки восъчни свещи с тиха, съкровена молитва.

Свети Рафаил е изключително тачен и дълбоко почитан нов мъченик в Гърция, изографисван често заедно със Свети Николай и Света Ирина Лезбоски.

Той е извънредно славен като велик лечител на душевни и телесни болки, бърз застъпник и чудотворец, а параклисът в Потами се е превърнал в едно от най-притегателните, чисти и емблематични места за поклонение в цялата Драмска област.

Зоната за отдих и пътеката към скрития водопад Малустас

Това, което прави района около параклиса „Свети Рафаил“ още по-уникален и привлекателен за съвременния пътешественик, е невероятният, постигнат с много мисъл баланс между духовната уединеност и топлото гостоприемство на природата. Цялото пространство около храма е отлично, с много грижа, любов и вкус уредено за хората, които идват тук да търсят покой и спасение от ежедневния стрес. Покрай шумящата планинска река е изградена прекрасна, чиста и облагородена зона за отдих. Сред дебелите, прохладни сенки на вековните дървета ще откриете масивни дървени беседки с големи маси и пейки, които са идеални за споделен обяд, семеен разговор или просто за съзерцание сред природата. Точно до тях, за удобство на посетителите, са изградени масивни, чисти и напълно функционални каменни барбекюта със специфична зидария, които стоят на безвъзмездно разположение на всеки пътешественик, турист или уморен български рибар, решил да прекара деня си на това вълшебно място.

Над самата бързотечаща и шумна река се извисява друг забележителен елемент от ландшафта- голям, красив пешеходен мост, изработен от масивно зелено ковано желязо. Той свързва двата бряга и ви позволява да застанете в безопасност точно над речните бързеи, да затворите очи и да слушате мощния, успокояващ тътен на водата, разбиваща се в речните камъни, наблюдавайки как златните листа падат от клоните и отплуват по течението към големия язовир.

За по-активните туристи, които не обичат да стоят на едно място, това вълшебно пространство около параклиса е и начална, стратегическа отправна точка за един от най-вълнуващите и живописни пешеходни екомаршрути в целия регион: Потами – Свети Рафаил – Казан Гкьоле (Kazan Gkiole) – водопад Малустас (Maloustas Waterfall).

Директно върху ствола на едно от големите, вековни дървета в непосредствена близост до параклиса ще забележите добре запазена, автентична дървена табела с издълбан надпис на гръцки и английски език: ПРОΣ КАТАРРАКТН МАΛОΥΣТΑΣ / MALOUSTAS WATERFALL. Точно под нея свети ясната, чиста и професионално направена маркировка на пешеходния преход-ярък червен диамант, вписан в бял квадрат, с международното обозначение на маршрута Δ1.

Тръгвайки по тази добре утъпкана пътека, човек навлиза дълбоко в каньона, за да се изправи пред дивото величие на водопада Малустас и изумителните, скалисти водни каскади наоколо – преход, който през есенния октомври, благодарение на невероятната игра на светлината и топлите багри на листата, се превръща в истински визуален спектакъл за очите и душата.

Вместо заключение: Паметта, която водата не може да отмие

Ние от „Топ Преса“ продължаваме да извървяваме, да заснемаме и да описваме тези погранични маршрути с огромно вълнение, защото вярваме с цялото си сърце, че паметта е най-ценният ни човешки компас в това бурно време. Историята на тези свещени места твърде често бива обличана от официалните институции в студени, чужди, чисто академични термини. Официалните гръцки туристически брошури и тук, в Потами, ще ви кажат сухо, че параклисът е просто един „красив поствизантийски архитектурен паметник“ в покрайнините на Драма. Те ще се опитат институционално да рамкират всичко в удобни исторически дефиниции, старателно спестявайки и прескачайки живата човешка съдба на някогашното българско село Борово.

Но когато застанеш там, на зеления железен мост, когато погледнеш как мекото октомврийско слънце гали светлите каменни стени на параклиса и как дълбоките води на Места отразяват безкрайното синьо небе, разбираш, че истината не може да бъде заключена под ключ или скрита под студени чужди етикети. Тя е вградена в самите камъни, дялани някога по тези земи. Тя живее в сърцата на стотиците български рибари от нашия Гоцеделчевски край, които всяка седмица хвърлят въдиците си в тези води, усещайки реката и земята като нещо свое, близко и родно. Тя се чува в тихия шепот на есенните листа, които нежно покриват паметта на заличеното Борово.

Държавните граници могат да чертаят остри линии по политическите карти, могат насилствено да сменят имената на селата от Борово на Потами и от Ливадища на Ливадаки. Но те никога, докато свят светува, няма да имат власт над духа и енергията на тази свещена земя. Параклисът на Свети Рафаил продължава да стои там-чист, изправен, свят и безкрайно гостоприемен, готов да посрещне всеки пътник, който идва с отворени сетива и чисти помисли.

Защото докато ги има нашите разкази на страниците на „Топ Преса“, докато ги има автентичните снимки от мястото на събитието и докато хората от нашия регион продължават упорито да се връщат към тези скрити погранични кътчета, паметта на нашия край ще продължава да свети. Тихо, уединено, емоционално и вечно- точно като златната октомврийска вечер над мистичното Потами.