Гюров, Кандев и педерас…

Влизам в бара, но въздухът е с гъстотата на изгоряло масло. Сядам на тезгяха, поръчвам евтина джанка и гледам телевизора над мивката. Там пак някакви лица с изгладени костюми говорят за геополитика, Черно море и ракети. Андрей Гюров и Кандев- Костадин и Миладин или кандидат за президент и вице…. Бъбриви лакеи, които си мислят, че историята се прави с пресрилийзи и прави прически.

И кой ще гласува за тези? Това са техните верни последователи от първите редици — онази софийска жълтопаветна гвардия с нежни личица, спретнати обички, перфектен маникюр и прилепнали клинчета. Хора, които не са хващали лопата или тежък чук през живота си, но са готови да ти обяснят как ще спасяват света между две манджа-латета с овесено мляко и час за епилация. Едно време мъжете са умирали по полетата с кал до шията, а днешният неолиберален евроатлантик реве, ако му се развали прическата от влагата.

Всичко това е една голяма гнусна лакърдия. Неолибералната политика е като евтин парфюм върху разложена трупна кал — уж мирише на цветя, а от километри те лъха на гнило. Тези меки китки говорят за „стратегически съюзи“ и „модерни отбранителни способности“, защото никога не са си палели ръцете на истински огън. Искат война, стига да е през екрана на айфона им, докато си хапват биосалата.

Светът затъва в лайна, а те спорят за квоти, джендър-политики и дронове, докато душата им е празна като празна бутилка от евтин джин под масата. Повръща ми се от тази стерилна, парфюмирана сбирщина.

И най-трагичното в цялата тая гнусна история е, че с това гнусно лигавене тия субекти цапат и самите хомосексуални хора. Защото едно е да си различен, да имаш твоя си съдба и твоя си кръст, който си носиш тихо и с достойнство в тоя тежък свят, съвсем друго е да се залепиш като пиявица за някаква фалшива неолиберална секта, само за да се тупаш в гърдите и да се правиш на интересен. Тези с претенциите и маникюрите превърнаха сексуалната си ориентация в политически бадж, в търговска марка за пред посолствата и фондациите. Използват го като индулгенция, за да се мислят за по-висши от другите, докато вътрешно са празни, страхливи дребни душици, които при първия истински насрещен вятър ще се скъпят зад полите на майка си. Истинският гей, както и истинският мъж, има нужда от работа, от свобода и от хляб, а не от тези параноични софийски лигльовци, които избиват комплекс след комплекс на гърба на цяла една държава, докато се гледат в огледалото с възхищение.

Сетете се онзи виц – ти не си гей, а чист педерас… само педераст може да гласува за тези.