Готви се нова данъчна философия за имотите: Държавата посяга към празните жилища

До 2029 г. данъчните оценки може да бъдат удвоени, а експерти настояват основният удар да е срещу имотите, които стоят заключени

България влиза в най-сериозния дебат за имотното облагане от години. Министерството на финансите предлага данъчните оценки на жилищата да бъдат повишавани поетапно от 2027 г. и до 2029 г. на практика да се доближат до двойни спрямо сегашните нива, пише Флагман бг.

Паралелно се предлага еднократен 33% данък върху т.нар. свръхпечалби в банковия сектор и други големи отрасли. На този фон все по-силно се чува и друга идея – вместо просто да се вдигат оценките на всички имоти, да се въведе значително по-високо облагане за необитаемите жилища, които стоят извън пазара и създават изкуствен дефицит.

Поетапното увеличение на данъчните оценки е вече официално заявена политика. Финансовото министерство потвърди, че актуализацията ще се случва на стъпки до 2029 г., като целта е сегашните силно изостанали оценки да бъдат доближени до реалностите на пазара. Самите оценки не са променяни съществено от близо две десетилетия и в много райони вече са в пъти по-ниски от пазарните цени. По думите на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова правителството планира поетапно удвояване на данъчните оценки в рамките на три години.

Точно тук идва и спорът дали това е най-умният инструмент. Експерти от имотния сектор предупреждават, че по-високите данъчни оценки сами по себе си няма да решат проблема с укриването на реалната цена при сделки. Практиката част от сумата да се декларира официално, а останалото да се плаща отделно, няма да изчезне само защото данъчната оценка се е повишила.

Що се касае до т.нар. „данък празен имот“ – идеята се обсъжда от експерти и в по-широкия дебат за прогресивно облагане на второ, трето и следващо жилище, но не е част от окончателно влязла в сила промяна. Аргументът на привържениците му е прост – в големите градове има хиляди апартаменти, които не се отдават, не се продават и не се използват за постоянно живеене. Те остават заключени като инвестиционен актив, докато едновременно с това млади семейства и наематели се сблъскват с високи цени и ограничено предлагане. Според Господинов именно тези празни жилища създават изкуствен дефицит и ако бъдат обложени значително по-високо, част от собствениците могат да бъдат стимулирани да ги пуснат на пазара за продажба или наем.

Проблемът е, че подобна мярка е далеч по-сложна за прилагане, отколкото звучи. Държавата първо трябва да даде ясна дефиниция какво е „необитаем имот“. Вила, използвана само два месеца през лятото, празен наследствен апартамент, жилище в ремонт или инвестиционен имот без наемател са напълно различни случаи. Дори в националните стратегически документи се признава, че понятието „необитаемо жилище“ трябва да бъде прецизирано, за да не попадат неправомерно сезонно използвани имоти в една и съща категория.

Вторият голям спор е за банковия сектор. Министерството на финансите предлага през 2027 г. да бъде въведен еднократен 33% данък върху т.нар. свръхпечалби, като мярката обхваща не само банки, но и други големи сектори. Правителството я защитава с аргумента, че част от компаниите реализират необичайно високи печалби и разпределят значителни дивиденти, вместо да реинвестират средствата в българската икономика.

Срещу тази идея има сериозни предупреждения. Управителят на БНБ Димитър Радев и представители на банковия сектор посочват, че подобен данък може да бъде прехвърлен върху клиентите чрез по-високи лихви, такси или по-скъпо кредитиране. Левон Хампарцумян също прогнозира, че сметката в крайна сметка може да бъде платена от домакинствата и бизнеса. Това не е автоматичен ефект, но рискът е реален, особено ако банките решат да компенсират част от допълнителния налог чрез цената на услугите си.

Така данъчният пакет за 2027 г. отваря три различни фронта. Първият е сигурен и вече е заявен – данъчните оценки ще бъдат актуализирани и това ще направи имотите по-скъпи за притежаване и прехвърляне. Вторият е спорен – 33% данък върху свръхпечалбите, при който остава въпросът дали тежестта няма да бъде прехвърлена върху клиентите. Третият засега е само идея – по-висок данък върху необитаемите жилища, който може да се окаже далеч по-силен инструмент срещу изкуствения дефицит, но изисква много по-прецизна нормативна рамка.

Големият въпрос е какво точно иска държавата да постигне. Ако целта е единствено повече приходи, повишаването на данъчните оценки е най-прекият път. Ако целта е да се промени поведението на собствениците и да се освободи жилищен ресурс, тогава специалното облагане на празните имоти е по-целенасочен инструмент. Но ако и двете мерки се приложат едновременно, без ясна диференциация между основно жилище, второ жилище и инвестиционен празен имот, рискът е да бъдат ударени и хора, които не спекулират с имоти, а просто притежават наследствено или сезонно жилище.

blitz.bg