Тайната на река Места: Гърция съживява гигантски язовир край Драма в навечерието на изтичането на двустранния договор с България

Във време, когато политическото ежедневие в България се вълнува предимно от поредните предизборни страсти и кратки новинарски сюжети, на южгната ни граница тихо и методично се подготвя стратегически ход, който пряко засяга националната ни сигурност и водния ресурс на страната. Става въпрос за река Места или Нестос, както я наричат в Гърция, чиито води от десетилетия са обект на сложно правно и екологично равновесие между двете държави. Докато общественото внимание у нас е приковано към вътрешни проблеми, регионалният депутат от гръцката управляваща партия Нова демокрация в Драма Димитрис Кириазидис успя да извади от прашните архиви и да върне в активния държавен план един от най-мащабните и спорни енергийни и хидротехнически проекти в Северна Гърция – изграждането на язовира и ВЕЦ „Теменос“. Новината не се появи случайно, а бе плод на поредица от спешни срещи в централата на гръцката обществена енергийна компания PPC в Атина, където местната власт от Драма настоя за незабавно стартиране на строителството. За читателите на www.toppresa.com това разкрива не просто локален инфраструктурен спор, а дълбока геополитическа интрига, която поставя на карта бъдещето на водите ни, при това в навечерието на изтичането на ключовото междудържавно споразумение от 1995 година.

В основата на тази история стои проект, чийто замисъл датира от половин век, но през последните десетилетия остана замразен заради съдебни спорове, липса на финансиране и куриозни юридически казуси, като например обявяването на реката в този участък за плавателна, което блокира прехвърлянето на терени. Проектът „Теменос“ е предвиден като третото хидроенергийно съоръжение по поречието на Нестос след големите язовири „Тисаврос“ и „Платановриси“, разположено на около шест километра надолу по течението от втория. Въпреки че първоначалните планове говореха за мощност от около 15 мегавата и годишно производство на електроенергия до 71 гигаватчаса, днешният гръцки Национален план за енергетика и климат го определя като зрял проект в диапазона между 10 и 20 мегавата. Истинската причина обаче за внезапното му политическо активизиране през есента на 2026 година далеч не е производството на зелен ток, а водата. Регионът на Драма години наред се чувства ощетен от досегашното разпределение на водния ресурс на реката, който според местните управници и земеделци е бил насочван основно към съседните номи Кавала и Ксанти. Сега сушата, климатичните промени и крещящата нужда от напояване на над 40 000 декара земеделска земя в Драмското поле принудиха местните политици да упражнят силен натиск върху държавната компания PPC. Според официалните данни от гръцкия парламент, съоръжението има за задача да регулира на дневна база водите, изпускани от горните язовири, да гарантира екологичния отток към делтата на реката и най-вече да осигури така необходимия воден ресурс за южните ни съседи.

Тук обаче започва истински сериозната част за българската държава, която изненадващо остава извън фокуса на родните институции. Река Места е трансгранична, а отношенията между България и Гърция по отношение на нейното водно богатство се уреждат от специална междудържавна спогодба, подписана в София на 22 декември 1995 година от тогавашния външен министър Каролос Папуляс и българския му колега Георги Пирински, след което бе ратифицирана със закон в гръцкия парламент. Този документ дефинира точно рамката на сътрудничество, като изрично постановява, че Гърция има право на ползване върху 29 процента от водите, формирани на българска територия, на базата на средногодишен естествен отток от около 1,5 милиарда кубични метра. Споразумението съдържа и изключително важен механизъм за сигурност, заложен в член 3, според който двете държави са длъжни своевременно и подробно да си обменят информация не само за състоянието на водите, но и за съществуващи, изграждащи се или планирани проекти, които могат да окажат влияние върху естествения отток или качеството на ресурса. Активизирането на проекта „Теменос“ от страна на Гърция повдига логичния въпрос дали българското Министерство на околната среди и водите е официално уведомено за тези инвестиционни намерения и дали съответните експерти в рамките на Постоянната смесена българо-гръцка комисия са обсъждали промените в хидротехническия баланс на реката.

Още по-тревожен е времевият хоризонт, в който се развиват тези събития, тъй като според правните клаузи на договора от 1995 година неговият срок на действие е 35 години, което означава, че той изтича в началото на следващото десетилетие, съвсем скоро. Документи от гръцкия парламент от последните месеци вече открито коментират предстоящото изтичане на срока и необходимостта от подготовка за нови преговори, като същевременно се отчита нарастващият недостиг на вода в региона. Това поставя страната ни в изключително чувствителна позиция. От една страна, десетиредният опит показва, че реално преминаващите през границата водни количества към Гърция често надхвърлят договорените 29 процента, което поражда местни илюзии за придобити права. От друга страна, Гърция систематично доизгражда своята инфраструктурна каскада по поречието на Нестос, като с реализацията на „Теменос“ получава пълен технически контрол върху ежедневния воден отток, напоителните системи и енергийните си мощности. Липсата на каквато и да била публична позиция от страна на българските компетентни органи по повод съживяването на този проект буди сериозно безпокойство сред експертите в сектора. www.toppresa.com припомня, че водите на трансграничните реки не са просто природен ресурс, а национален капитал, който изисква непрекъснат мониторинг, стриктно спазване на договорите и навременна дипломатическа и експертна реакция. Ако българското правителство продължи да наблюдава пасивно процесите на юг от границата, страната ни рискува да се озове на масата за преговори за новото споразумение от позицията на изоставаща страна, чиито водни интереси вече са предопределени от свършените факти на чужда територия. Време е Министерството на околната среди и водите да излезе от дълбокото мълчание и да даде ясен отговор дали се спазват клаузите за обмен на информация и какви мерки се предприемат за защита на българския дял от водите на Места преди изтичането на историческия договор.