Красимира Киркова – операционната сестра, за която професията е призвание

Красимира Киркова е медицинска сестра в Хирургичното отделение на МБАЛ – Благоевград от 1997 г. От 2000 г. е операционна медицинска сестра, а от 2013 г. съчетава работата в операционната с позицията на старша медицинска сестра.

Близо три десетилетия професионалният ѝ път е свързан с хирургията. За операционната, трудните моменти, огромната отговорност, младите медицински сестри и професията, която, по думите ѝ, „трябва да ти е в кръвта“, разговаряме с Красимира Киркова.

Сестра Киркова, защо избрахте медицината и защо точно операционната?

Баща ми беше фелдшер. Били са седем деца и той е помагал на цялото семейство. Оттам може би е дошло и при мен желанието да помагам на хората. Това е работа, която ми носи удовлетворение.

А мечтата ми винаги е била да бъда операционна сестра. Екшънът, който е в операционната, го няма извън операционната. Там всичко е на момента, всичко е на секундата. Това е в кръвта ми.

Предполагам обаче, че има и много тежки и тъжни моменти?

Разбира се, че има. Имало е случаи, в които пациентът загива на масата и няма какво да направиш. И ти се прибираш и преживяваш всичко. Сълзите в очите на близките… Има много стрес и тъжни моменти в нашата професия, особено в операционната дейност. Загивали са ни млади хора на масата.

Няма да забравя случая с правителствената катастрофа. Не мога да се сетя коя година беше. Имаше представители от Малта и стана катастрофа около Рилския манастир. Тогава младото момче, шофьорът, който беше на малтийския президент, загина на операционната маса с комбинирана травма.

Това никога няма да го забравя. Много незабравими моменти има. И не е само този случай, но това е един от шокиращите случаи.

При положение че професията е толкова напрегната и има такива моменти, как така си струва? Призвание ли е?

Това ти е в кръвта. Когато ти е призвание, когато не искаш да работиш друго, това ти дава стимул да продължиш.

Аз не искам да работя нищо друго извън операционната дейност. За мен това е моето призвание – да бъда операционна сестра.

Даже когато работим, до такава степен операционната ми е в кръвта, че понякога лекарите се отнесат и казват: „Не ми давай това, което търся, а това, което ми трябва.“ На мен ми трябва само диагнозата да прочета на пациента и да бъда готова ход по ход за операцията. Но това нещо е натрупано с дългогодишния ми опит.

Как се става добър операционен специалист?

Първо трябва да бъдеш с твърд характер, защото това е много трудна професия. Изключително трудна. И такъв кадър се гради с години.

Когато съм била на десет години стаж в операционната, съм си мислила, че съм знаела. Не. Нищо не съм знаела. След двадесет години и нагоре мога да кажа, че знам и че мога. И че нищо, което ме срещне, не може да ме уплаши.

В първите ми повиквания сърцето ти бие непрекъснато, защото не знаеш какво ще те срещне. Ще бъдеш ли готов? Ще отговориш ли на очакванията на лекарите? А там няма време за нищо. Ти трябва да бъдеш готов преди докторите.

Там работят шест или осем, или десет докторски ръце, а ти си само с две ръце. Всеки ти подава ръце и ти, ако не знаеш какво да правиш, си загубен.

А за да знаеш какво да правиш, трябва първо да го желаеш. Да се научиш. Да бъдеш упорит. Да преживееш всичко. И чак тогава да станеш добър кадър.

След всяка операция се прибирам вкъщи и премислям как е минало. Добре ли беше? Не беше ли добре? Независимо че съм след толкова години трудов стаж, всичко ти минава като на лента.

Целият Ви професионален път е свързан с МБАЛ – Благоевград. Как започнахте?

Аз съм само в Благоевград. Работила съм само в Хирургично отделение.

От 1 юни 1997 година до момента работя в Хирургично отделение. От 1997 до 2000 година съм била редова сестра в Хирургично отделение. От 1 март 2000 година до момента съм операционна сестра в Хирургично отделение.

От 2013 година, успоредно с това, съм и старша сестра. Операционна и старша сестра до момента.

Когато има липса на персонал, когато колегите са в болнични или в отпуски, работя и по отделението. Ето, сега приключвам с Вас и отивам по отделението. Отивам да правя превръзки, защото колегите са в болнични, в отпуски.

С д-р Димитров работите заедно почти от началото на професионалния Ви път. Какви са впечатленията Ви от него?

Д-р Димитър Димитров е изпълнителен директор на МБАЛ – Благоевград и действащ хирург.

Ние сме работили и преди да замине за Израел, и след като се върна от Израел. Де факто от 1997 година, с неговото прекъсване от десет години, непрекъснато работим заедно.

Прекрасен професионалист. Няма втори като него. Каквото Ви каже той, това е истината.

Още навремето Баба Ванга, когато е била жива, казвала ми една наша санитарка – когато е бил той млад лекар, още е специализирал, мисля, бил е зачислен за специалност – някакви хора ходили при Баба Ванга, търсейки помощ.

И тя е насочвала към доктор Димитров и е казала: „Има един млад лекар в Благоевград, работи. Търсете доктор Димитров. Той ще ви помогне.“

Без да го знае, без да го познава. Още от времето, когато той е започнал работа, още тогава тя е препоръчвала него.

Той е директор и хирург. Няма къде да го пипнеш нито за теория, нито за практика. Каквото докаже той, това е истината.

Виждате ли достатъчно млади медицински сестри, които имат същия дух и желание? Какво бихте им казали?

Само като видите статистиката каква е в отделенията, може да си направите сметка. Млади кадри няма.

Младите кадри отиват, пак Ви казвам, по лекото – по стоматолози, по детски градини, детски ясли, училища. Всеки гледа да се махне. На никой не му се работи в болница вече.

Тук сме останали тези ентусиасти, обичащи професията си.

Предлагали са ми на мен да ходя в лаборатория за много пари. В частна болница за много пари. Не. Това не е моето.

И сто да ми предложат, фотьойл, в който да ми плащат хиляди левове, никога не бих избрала стола и фотьойла и парите. Винаги бих си избрала операционната на хирургия. Винаги бих си избрала моята хирургия.

А младите какво да ги съветвам? Да дойдат да се научат да помагат на хората. Това е.

Трябва да имат желание за това нещо. Обаче не е насила. То, ако не ти идва отвътре, кой каквото и да те съветва…

Какво според Вас трябва да се промени, за да има повече млади хора в професията?

Доколкото съм чувала – аз не съм ходила в чужбина, но от наши лекари, които са ходили в чужбина – говорят специално за операционните сестри. Винаги казват, че операционните сестри са дясната ръка на лекаря и трябва да бъдат на по-високи възнаграждения.

В България мисля, че не е така. Трябва да се оправят заплатите на хората. Това е. Трябва да живеят по-спокойно.

Защото всичко друго е поправимо извън нашата професия. Но при нас нямаш право на грешка. Нямаш право да бъдеш разсеян и за секунда, особено пък в операционната.

Там се работи с компреси, с инструменти, с марли, с игли. Едно нещо да попадне в корема на болния, какво прави? Болният загива. Инфекции. Ти нямаш право на грешка.

Ние сме на първа линия. Човек трябва да бъде осигурен материално.

За всички професии – не омаловажавам нито една професия – но за мен най-важната професия е медицинската професия, здравеопазването.

И учителите са важни, защото пък те, ако не те научат, ти не можеш да достигнеш дотук. Така че нещата са вързани.

Но нещата не са към нашата болница. Нещата трябва да са централно.

МБАЛ Благоевград, БАПЗГ и Medboard.bg.