ЕКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА ИЛИ ИНСТИТУЦИОНАЛНА СЛЕПОТА? Официален доклад на Басейнова дирекция взриви Гоце Делчев – над 65% от реките са увредени, масово се спестяват проби за отрови!

Когато институциите, призвани да пазят националната сигурност и здравето на гражданите, се превърнат в регистратори на екологична разруха, мълчанието е съучастие. Медията ни „Топ Преса“ се добра до официалния „Годишен бюлетин за състоянието на повърхностните и подземните водни тела в Западнобеломорски район за басейново управление за 2025 година“. Този документ, финализиран на 23 април 2026 г. и подписан от директора на БДЗБР Стоянка Манолева, бе тихомълком скътан в най-дълбоките, непрогледни дебри на техния уебсайт – очевидно с ясната надежда, че журналистите сме мързеливи, че никой няма да си направи труда да рови в сухи таблици и че тежките истини просто ще си останат неразчетени от никого. Да, ама не! Под хладния административен език на този доклад се крие истински обвинителен акт срещу системното бездействие и институционалния чадър в Югозападна България. Фактите вътре не просто будят тревога – те крещят! Държавата официално признава, че водното богатство на поречието на река Места е подложено на брутален, безмилостен антропогенен натиск и химическо увреждане. Но истинският взрив идва от разкритието, че докато подземните води на Гоце Делчев тънат в отрови, контролните органи са приложили безпрецедентна схема на институционално „ослепяване“, оставяйки десетки застрашени водни тела без нито една задължителна химическа проба. Това не е просто чиновническа небрежност – това е пряк атентат срещу здравето на хиляди семейства в региона.

От екипа на „Топ Преса“

Официален документ на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), финализиран на 23 април 2026 г., извади на светло стряскащи факти за състоянието на водите в Югозапада. Годишният бюлетин за 2025 година доказва с неоспорими цифри, че водното богатство на поречието на река Места е подложено на безмилостен антропогенен натиск и системно унищожаване. Докато държавните екоинспекции отчитат дейност по норматив, сухите статистически данни в официалните таблици разкриват шокираща реалност – масово пропадане на екологичните показатели в региона и невиждано институционално „ослепяване“, при което десетки застрашени водни тела съзнателно или поради небрежност са оставени без никаква химическа верификация.

Черната статистика на едно екологично фиаско

Хидрографският басейн на река Места обхваща общо 54 речни водни тела, които по закон подлежат на строг и редовен екологичен мониторинг. Програмите за пробонабиране през изминалата 2025 г., изпълнявани от регионалните лаборатории на Изпълнителната агенция по околна среда в София, Благоевград и Смолян, са запечатали черна и силно обезпокоителна статистика. Към днешна дата едва 1 единствено речно тяло в целия басейн покрива критериите за „Отлично“ екологично състояние, което представлява под два процента от общия брой на реките в региона. Обратно, огромното мнозинство от местните реки – цели 35 водни тела (65%) – са твърдо заковани в тревожната графа „Умерено състояние“. Под този завоалиран чиновнически термин се крие горчивата истина за трайно компрометирани и увредени речни екосистеми, които официално не постигат заложените от закона цели за екологична чистота. Още по-критично е положението с химическото замърсяване, където 9 речни тела (17%) директно са дефинирани като „Непостигащо добро химично състояние“, тъй като средногодишните им проби брутално превишават стандартите за качество на околната среда.

Списъкът на институционалния срам – Къде държавата отказа да мери отровите?

Най-големият скандал, който лъсва от официалното Приложение №1 към държавния отчет, е пълното абдикиране на контролните органи от задълженията им в десетки общини по поречието. В графата за оценка на специфичните замърсители за невероятните 41 водни обекта в басейна на Места черно на бяло е вписано официалното признание: „Не е провеждан мониторинг на специфични замърсители през 2025г.“. Това означава, че за тези реки държавата няма абсолютно никаква представа дали в тях се изливат опасни промишлени химикали, пестициди или тежки метали, което поставя под директен риск здравето на хиляди граждани.

В стратегическия сектор на Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово държавният контрол е напълно нулев за редица ключови дестинации.

Пълно информационно затъмнение е налице за река Неврокопска (Тупувишка) в участъка от нейните извори до вливането на река Добротинска (код: BG4ME500R108), както и за самата река Добротинска от изворите до кота 1020 метра (код: BG4ME500R11090). Безогледно бездействие е допуснато и по главния ствол на река Места в изключително важния участък от вливането на река Канина до вливането на река Мътница (код: BG4ME500R107), а самата река Мътница от изворите до устието си също е оставена без изследвания (код: BG4ME400R112). Екологичният щит е пробит и при река Канина от изворите заедно с десния й приток река Вищерица (код: BG4ME600R1106), както и по цялото протежение на река Сатовчанска Бистрица, където без никакви проби са оставени три огромни последователни сектора – от изворите до кота 1245 метра (BG4ME200R11140), от кота 1245 метра до река Дяволски дол (BG4ME200R1114) и оттам чак до вливането й в Места (BG4ME200R115). Списъкът на институционалното безхайство в този район се допълва от Хисарско (Асаново) дере (код: BG4ME200R11141), река Дъбнишка в двата й основни сектора от изворите до устието (кодове: BG4ME500R11100 и BG4ME500R1110), река Туфча (Брезнишка река) в двете й зони около село Брезница (кодове: BG4ME700R1104 и BG4ME700R105), както и реките Топлика (код: BG4ME500R1111), Дълбокото дере (код: BG4ME500R11111), Рибновска (код: BG4ME700R102) и основното течение на Места между река Рибновска и река Канина (код: BG4ME700R103).

Тази пагубна практика на „спестяване“ на лабораторни изследвания се пренася с пълна сила и в по-горните райони на Банско, Разлог и Добринище. Държавните инспектори не са благоволили да направят нито един анализ за специфични химикали на река Добринишка (Дисилица) от кота 1550 метра до устието (код: BG4ME700R1093), на река Демяница (Глазне) от изворите заедно с левия й приток река Бъндерица (код: BG4ME800R1085), както и на самата Бъндерица до кота 1805 метра (код: BG4ME800R1185). Без никакъв надзор са оставени и река Бела река до вливането й в река Изток (код: BG4ME800R1087), река Седрач (Бачевска) (код: BG4ME800R1088), река Драглишка (код: BG4ME800R1089), реките Студената вода (код: BG4ME800R1188), Клинец (код: BG4ME800R1189) и Безбожка (код: BG4ME700R1094), като парадоксално в тази престъпна графа попада дори защитената високопланинска група езера „Източен Пирин“, включваща езеро Безбог и Кременските езера (код: BG4ME700L1009).

Ситуацията е аналогична и в най-горната част на поречието около Якоруда и Белица, където без никакъв надзор за отрови текат река Бяла Места (код: BG4ME900R1079) и река Черна Места (код: BG4ME900R1078). Инспекциите са подминали и река Белишка в двата й най-застрашени участъка след вливането на Динков дол и Вотръчка (кодове: BG4ME900R1081 и BG4ME900R082), река Вотръчка от изворите (код: BG4ME900R1181) и река Бабешка (код: BG4ME900R083). Дори дивите планински притоци и дерета, които формират чистия отток на региона, са тотално игнорирани в доклада; сред тях без изследвания са оставени два поредни сектора на река Ретиже (кодове: BG4ME700R096 и BG4ME700R097), Бързата река (код: BG4ME600R11061), река Ръждавица (код: BG4ME700R091), река Мътеница (код: BG4ME700R095), река Градинишка (код: BG4ME700R098), река Лъкенска (код: BG4ME700R099), река Каменица (код: BG4ME700R100) и река Костена (код: BG4ME700R101).

Фактите говорят – Кои реки са доказано отровени?

Там, където регионалните лаборатории все пак са благоволили да натопят епруветките и да вземат реални проби, излязлата наяве истина е меко казано стряскаща. Официалните данни в таблиците на Басейнова дирекция черно на бяло потвърждават тежки химически аномалии и наличие на съединения, които нямат абсолютно никакво място в чистата околна среда. Истинска екологична бомба е река Златарица (код: BG4ME700R092), където официално са документирани средногодишни превишения на екостандартите по Алуминий, Желязо, Обща алфа-активност, Обща бета-активност и съдържание на чист УРАН. В допълнение, в същата река са отчетени брутални наднормени концентрации на опасния промишлен разтворител Дихлорметан.

Не по-малко критично е състоянието в непосредствена близост до Гоце Делчев, където река Неврокопска (Тупувишка) в участъка след вливането на река Добротинска до устието си в Места (код: BG4ME500R1109) излиза извън контрол с доказани наднормени нива на Желязо и Алуминий, както и с превишение на нормите за силно токсичния и канцерогенен въглеводород Флуорантен. Същият този опасен химикал – Флуорантен, е открит в наднормени количества и в основното течение на река Места в трансграничния участък от вливането на река Мътница до българо-гръцката граница (код: BG4ME100R113), както и в изследвания сектор на река Сатовчанска Бистрица (код: BG4ME200R1114). За капак, токсичният разтворител Дихлорметан е засечен над нормите и в реките Ретиже (участък BG4ME700R097), Демяница (участък BG4ME800R1085) и Седрач (участък BG4ME800R1088), а водните тела на река Дреновска (код: BG4ME600R11060) и река Белишка/река Динков дол (код: BG4ME900R1281) официално пропадат на тестовете поради наднормени нива и превишения по показател Цинк.

Отровеният щит – Подземните води на Гоце Делчев и Разлог

Ударът срещу здравето и сигурността на населението в Югозапада се пренася в дълбочина, засягайки директно стратегическите подземни резервоари, които захранват кладенци, сондажи и извори. Годишният бюлетин официално и безапелационно класифицира три големи подземни водни тела в Гоцеделчевската и Разложката котловини в графата „ЛОШО ХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ“. Причините за тази тежка екологична присъда се крият в системното и неконтролирано замърсяване, което е успяло трайно да пробие естествената геоложка защита на земните пластове.

Първата черна точка е за подземното тяло BG4G000000Q009 („Порови води в кватернер – Гоце Делчев“), където е констатирано тежко и постоянно превишение на праговите стойности за Амоний (\(NH_{4}\)) и Ортофосфати (\(PO_{4}\)). В хидробиологията наличието на амониеви йони и фосфати в плитките подземни води е директен и неоспорим научен маркер за масирано инфилтриране на непречистени битово-фекални отпадъчни води от септични ями или пробити канализации, както и за прекомерно използване на изкуствени торове в селското стопанство. Още по-притеснителен е фактът, че замърсяването е пробило и в по-дълбокия водоносен хоризонт – тяло BG4G000000N017 („Порови води в неоген – Гоце Делчев“), което е обявено в лошо състояние поради наднормени нива на Нитрати (\(NO_{3}\)). Фактът, че азотните съединения са успели да проникнат до дълбокия неогенен слой, доказва десетилетно, хронично и напълно безконтролно просмукване на химикали от повърхността. По същия пагубен начин, с официално лошо химично състояние поради опасни средногодишни концентрации на Нитрати (\(NO_{3}\)) и Сулфати (\(SO_{4}\)), е запечатано и подземното тяло в съседната Разложка котловина – BG4G000000Q008 („Порови води в кватернер – Разлог“).

 Часът на истината и въпросите, които тежат

Официалният годишен доклад на Басейнова дирекция за 2025 г. не е просто суха купчина от административни отчети – той е писмена присъда над дългогодишното екологично управление и занижения държавен контрол в Югозападна България. Когато над 65% от реките в басейна на Места официално не покриват нормите за чиста среда, а над 40 застрашени водни обекта биват системно и целенасочено подминавани при ключовите химически анализи, това вече не е случаен административен пропуск. Това е порочен и опасен институционален модел на бездействие, който застрашава здравето на гражданите.

Като влиятелна регионална медия, позиционирана в самото сърце на събитията, екипът на „Топ Преса“ поставя три публични въпроса към ръководството на Басейнова дирекция и Министерството на околната среда и водите:

Каква е конкретната причина за 41 водни тела по поречието на река Места да бъде спестен задължителният за годината мониторинг на специфични замърсители и кой ще поеме отговорност за това институционално „ослепяване“?

Какви незабавни принудителни административни мерки и наказателни постановления ще бъдат предприети срещу локализираните източници на уран, дихлорметан, алуминий, цинк и флуорантен в река Златарица, река Неврокопска и останалите компрометирани притоци?

По какъв начин държавата възнамерява да защити здравето на населението в общините Гоце Делчев и Разлог, след като в официален документ признава, че жизненоважните подземни водни пластове са отровени с нитрати, амоний и фосфати?

„Топ Преса“ ще продължи да разследва този скандален казус с всички налични журналистически средства и няма да допусне истината за качеството на водата в нашия регион да бъде потулена под килима на институционалното бездействие!