Историята излезе на улицата в Благоевград. И хората я последваха…
- октомври 5, 2026
В празничните дни, посветени на 114 години от Освобождението на Горна Джумая, Регионалният исторически музей – Благоевград се включи в „Благоевград празнува свободата“ с две събития, които превърнаха историята в преживяване.
На 3 октомври Вароша се превърна в „Горноджумайската улица. Хора, къщи, салтанати“ – нашият „музей без витрини“. Старите къщи отвориха врати, дюкяните отново се изпълниха с хора, а по улицата се появиха търговци, майстори, градски герои, музика, занаяти и истории. За няколко часа една отминала Горна Джумая се върна там, където е живяла – на улицата, сред хората.
На следващия ден, 4 октомври, „Утрото на свободата“ събра отново благоевградчани във Вароша, за да си припомним, че свободата има своята цена, своите лица и своята памет. Празникът продължи с хоро и шествие по улиците на града, които събраха хората в едно общо преживяване на паметта, свободата и празника.
И ако има нещо, което тези два дни ни казаха особено ясно, то е, че има смисъл да разказваме историята по този начин. Когато тя не остава само в учебниците и музейните витрини, а се случва пред очите ни, хората я разбират, припознават я и я преживяват. А най-хубавото доказателство бяха самите хора – дошли, останали, участвали, усмихвали се, танцували и вървели по старата Горноджумайска улица.
Тези събития нямаше да бъдат възможни без хората, които ги направиха заедно с нас.
Благодарим от сърце на доброволците от клубовете за народни танци „Ритмика“, „Джумалии“ и „Айдара“, които дадоха на улицата движение, настроение и живот.
Благодарим на доброволците от клубовете на НД „Традиция“ от цялата страна и „14 пехотен Македонски полк“ – Благоевград, които със своето присъствие и отношение към историческата памет помогнаха да върнем времето назад.
Благодарим на Детския духов оркестър към НЧ „Заря-1911“ – с. Бутан, община Козлодуй, чиито млади музиканти внесоха празничен звук в нашата история.
Благодарим на съставите към Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“ – Благоевград, които изпълниха дворовете на старите варошлийски къщи с музика, танци и живот и ги превърнаха в истински сцени на празника!
Благодарим на всички участници, партньори, творци и доброволци, които застанаха до нас! И най-вече – благодарим на хората на Благоевград, които дойдоха!
Защото музейната работа има смисъл тогава, когато паметта стигне до хората.
А през тези два дни паметта не само стигна до тях. Тя излезе на улицата. И заживя отново.
Честит празник, Благоевград!
Нека свободата ни бъде памет, отговорност и вдъхновение!
Нека пазим паметта за хората, които преди нас са мечтали за този град, градили са го и са оставили след себе си своите домове, улици, истории и имена! Нека имаме смелостта да го развиваме със същата любов и отговорност – такъв, какъвто го искаме за децата след нас!
И нека градът ни винаги има какво да разказва.
На 3 октомври Вароша се превърна в „Горноджумайската улица. Хора, къщи, салтанати“ – нашият „музей без витрини“. Старите къщи отвориха врати, дюкяните отново се изпълниха с хора, а по улицата се появиха търговци, майстори, градски герои, музика, занаяти и истории. За няколко часа една отминала Горна Джумая се върна там, където е живяла – на улицата, сред хората.
На следващия ден, 4 октомври, „Утрото на свободата“ събра отново благоевградчани във Вароша, за да си припомним, че свободата има своята цена, своите лица и своята памет. Празникът продължи с хоро и шествие по улиците на града, които събраха хората в едно общо преживяване на паметта, свободата и празника.
И ако има нещо, което тези два дни ни казаха особено ясно, то е, че има смисъл да разказваме историята по този начин. Когато тя не остава само в учебниците и музейните витрини, а се случва пред очите ни, хората я разбират, припознават я и я преживяват. А най-хубавото доказателство бяха самите хора – дошли, останали, участвали, усмихвали се, танцували и вървели по старата Горноджумайска улица.
Тези събития нямаше да бъдат възможни без хората, които ги направиха заедно с нас.
Благодарим от сърце на доброволците от клубовете за народни танци „Ритмика“, „Джумалии“ и „Айдара“, които дадоха на улицата движение, настроение и живот.
Благодарим на доброволците от клубовете на НД „Традиция“ от цялата страна и „14 пехотен Македонски полк“ – Благоевград, които със своето присъствие и отношение към историческата памет помогнаха да върнем времето назад.
Благодарим на Детския духов оркестър към НЧ „Заря-1911“ – с. Бутан, община Козлодуй, чиито млади музиканти внесоха празничен звук в нашата история.
Благодарим на съставите към Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“ – Благоевград, които изпълниха дворовете на старите варошлийски къщи с музика, танци и живот и ги превърнаха в истински сцени на празника!
Благодарим на всички участници, партньори, творци и доброволци, които застанаха до нас! И най-вече – благодарим на хората на Благоевград, които дойдоха!
Защото музейната работа има смисъл тогава, когато паметта стигне до хората.
А през тези два дни паметта не само стигна до тях. Тя излезе на улицата. И заживя отново.
Честит празник, Благоевград!
Нека свободата ни бъде памет, отговорност и вдъхновение!
Нека пазим паметта за хората, които преди нас са мечтали за този град, градили са го и са оставили след себе си своите домове, улици, истории и имена! Нека имаме смелостта да го развиваме със същата любов и отговорност – такъв, какъвто го искаме за децата след нас!
И нека градът ни винаги има какво да разказва.
