Борбата за ракията с първи жертви: Взеха на баба литрите и тя умря
В Бутан заради заплахите от властта се стига и до куриоз — всеки отказва с една чашка домашна ракийка да почерпи
Темата за домашната ракия предизвика сериозен политически и обществен скандал в България през последните дни, след като Министерството на финансите (МФ) публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). След вълна от остро недоволство и критики от страна на граждани, производители и политически сили, правителството обяви, че текстовете ще бъдат преработени, а вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев категорично заяви, че „никой няма да ходи по къщите и да тършува за ракия“.
Битката за ракията обаче вече взима жертви
Христо вече е патил от акцизните. „Да на мен ми земаха. За седемкилогарам ме хванаха вхъщи и ми земаха ракията.Мани ракията, както и да е. наложиха ми 1000 лева акт, че имам ракия, която съм си я пекъл в нас. Даже ми казаха, че ако не продам казана, другият път ще дойдат да ми го вземат . За какво?“, чуди се Христо в ефира на bTV.
„Вземаха на една бабичка над 220 литра ракия. Сутринта ги вземаха, в същия ден, когато мен ме хванаха, хванах и нея. Бабичката следобед удар и умря. Бабичката за това тича, да продаде 5 кила ракия и да си вземе хлебец. Тя като не може да работи, стая малка пенсия какво да прави“, недоволства още Христо.
Управляващите посегнаха към темата за домашната ракия с проектно намерение за ограничаване на спекулата, както сами се поправиха впоследствие.
Няма да ни глобяват с хиляда евро, ако намерят в дома ни подарена бутилка от изконната за българина напитка. Но ще налагат сериозни санкции, ако установят количества без документ и такива, които са предмет на нелегална търговия.
Във Врачанско настръхнаха – засега само на думи, но са категорични, че да посегнеш на домашната ракия е все едно сам да си обърнеш колата.
В село Крушовица, до Мизия, след като в няколко казанджийници отказват да ни приемат, късметът ни спохожда. Наред да вари ракия е бай Иван. Още с влизането му е издадена бележка.
„От тези казани излиза страшна ракия, няма паток и е билка това нещо“, казва Иван Иванов.
„Винаги в дома трябва да имаш домашна ракийка — и за лек, да се разтриеш с нея, и за рождени дни, имени дни на дечурлига, на внуци“, казва още той.
Иван Иванов казва, че да му вземеш ракията на българина е все едно да му смениш името. Не крие, че познава и такива, които произвеждат с цел продажба, но по думите му не са много.
„Който се е изтрудил и си е изкарал тия 30 кила от два казана за негови нужди, дори му не стигат за годината, за добри дни, със семействата, за Коледа, за Нова година“, казва Иван Иванов.
В съседното село Бутан местният казан днес не работи, а по главната улица темата за ракията е по-важна дори от предстоящите избори.
„Аз ще ви кажа това, че съсипваме традициите на България, а ракията е традиция от нашите деди и прадеди. Все едно да забраним плескавицата на сърбите, бирата на чехите. И сега, ако мисли държавата, че от нас ще попълни бюджета, това е абсурд“, коментира Петко Петков.
„На мен тая работа ми прилича на оная баба, дето държи пръчка отзад и вика на внучето, което е в локвата: „Ела, няма да те бия“. Та оня ден Гълъб Донев каза, че ако някой ми подари ракия, съм в нарушение на закона, но никой няма да ме провери. Защо трябва да се създават закони, на които винаги ще бъдем в нарушение? А относно терапията — моят дядо почина на сто и четири години и вечер винаги пиеше по една ракийка“, коментира Пламен Драгомиров.
Проверката показа, че литър от най-качествената ракия в магазина стига 20 евро, а домашната е къде по-евтина, казват хората.
„Ракията ни струва примерно три евро. Редим се на опашка да вземем захар на промоция, да направим джанките да не изгният на земята, и сме си сварили 10-15 килограма ракия. Ами тези хора, които крадат пари – ние правим ракия, ние сме престъпници, а тези, които крадат пари, какви са?“, коментира Николай Босолов.
Разговорът взема сериозен обрат – за ракията и орисията.
„В момента ние живеем в страшна немотия, особено по селата, с ниските пенсии и доходи. Те си нямат представа, страшно е. Ако ги накарам да живеят като един човек с 300 или 400 евро пенсия, при две евро хляб, няма да изкарат и една седмица, извинявайте“, казва Петко Петков.
В Бутан заради заплахите от властта се стига и до куриоз — всеки отказва с една чашка домашна ракийка да почерпи, както се казва — за добре дошли и за довиждане.
„Като те почерпи една ракия, те, след като го гледат по телевизията, ще дойдат да го питат откъде е взимал ракията, да те черпи. Значи аз съм нежелан гост, разбира се“, казва Христо Христов.
Затова се връщаме в ракиджийницата в Крушовица, където ни черпят с мекици, а от казана потичат първите количества сливова ракия на бай Иван. Добра е. Без разреждане няма да мине.
blitz.bg














