Пробив от Горна Оряховица: Български уред помага при операции на рак на гърдата

Уредът се използва при така нареченото сентинелно маркиране на лимфните възли при рак на гърдата или на което и да е било друго онкологично заболяване

Български инженери от Горна Оряховица разработиха първия в страната мобилен гама-спектрометричен детектор, предназначен за приложение в онкологията и най-вече при лечението на рак на гърдата. Заболяването вече засяга всяка десета жена у нас, като се наблюдава и тенденция то да се появява във все по-млада възраст, посочва проф. Свилен Маслянков, онкохирург в Александровска болница. Специалистът вече е извършвал операции на пациентки с карцином на млечната жлеза, при които е използван прототипът на новия апарат. Следващата стъпка пред разработката е българското медицинско устройство да премине през необходимите процедури за сертифициране и лицензиране, обяснява един от създателите му – инж. Михаил Ченков.

Използването на този уред при онкохирургията води до запазване качеството на живот на пациентите и предотвратява следоперативни усложнения, коментира професор Маслянков.

Година и половина изобретателите от Горна Оряховица в консултация с ядрен физик и онкологът професор Свилен Маслянков са работили по разработката на преносимия гама-спектрометър, съобщава БНР. Има световни аналози на този апарат, но българският е по-чувствителен и точен при диагностика на рака, казват неговите изобретатели.

Уредът може да се ползва в радиоизотопната диагностика, както в предоперативния период, така и по време на хирургичната работа в онкологията, поясни изобретателят от Горна Оряховица инженер Михаил Ченков:

„Целта на уреда е да открива туморни клетки и по преценка на хирурга се прави отстраняване на меки тъкани. Нашият уред, благодарение на сензорът, който създадохме, е с по-висока чувствителност от аналога, с който проф. Маслянков сравнява в клинични условия“.

В гама-спектрометъра има вграден сензор за температура, който е от голямо значение за хирурзите:

„Този температурен сензор дава информация и на всеки 100 милисекунди уредът се саморегулира. При само един градус промяна на външната температура се дава грешка от 3% в измерването. Друга иновация е чупещото рамо с около 30 градуса. Така хирургът може да има достъп до по-трудни места, където да направи тази диагностика“.

Уредът може да се свърже с компютър или друго електронно устройство и да бъдат прехвърлени и записани данните от него.

Сред важните предимства на разработения в Горна Оряховица уред е акумулаторната батерия, която може да бъде презареждана. Проф. Свилен Маслянков работи и с подобен гама-спектрометър американско производство, но при него изчерпването на батерията води до автоматично изтриване на софтуера и апаратът вече не може да се използва, обяснява онкохирургът. Специалистът вече е изпробвал прототипа на българската разработка в практиката си, като с негова помощ е оперирал четири пациентки с рак на гърдата.

Уредът се използва при така нареченото сентинелно маркиране на лимфните възли при рак на гърдата или на което и да е било друго онкологично заболяване.

„Концепцията за сентинелен лимфен възел не означава, че задължително трябва да е с разсейка. Този възел, ако няма разсейка, вероятността в останалите да има, е много малка. Той е така нареченият стражеви лимфен възел“.

Ден преди операцията в областта на гърдата, където се предполага, че е туморът, се инжектира радионуклеид, чийто молекули се струпват в така наречения сентинелен лимфен възел. Ако няма ракова разсейка, се премахва само този лимфен възел, а не целият лифен сноп, както се прави сега. Прецизността на работа води до елиминиране на последващите усложнения и рязко увеличава качеството на живот на пациентите, поясни проф. Маслянков за ползите от използването на преносимите гама-спектрометри, какъвто е и горнооряховското изобретение:

„Ще се спести от лечение на лимфедем на крайника, където е правена лимфната дисекция, от правенето на допълнителна рехабилитация и да се лекуват усложненията на този вид хирургия. Реално ще дадем по-добро качество на живот на нашите, български пациенти“.

Професор Маслянков настоява сентинелната биопсия да бъде включена в клинична пътека и да се заплаща от Здравната каса, но от година и половина не среща разбиране:

„Този метод трябва да се прилага навсякъде, където се оперира гърда. В България този метод не се финансира допълнително. Това е сериозен проблем. Ходих няколко пъти при министъра с шефа на Лекарския съюз. Не можем да впишем един банален код за сентинелна биопсия в клиничната пътека. Това е страхотен проблем, че в България институциите не работят, казвам го най-отговорно. Пари може да се вземат от това, че ще рехабилитираме по-малко лимфедеми и жени, които имат проблеми. Нищо в момента не е променено“.

Има сериозни проблеми в България при профилактиката на рака на гърдата, коментира професор Свилен Маслянков:

„Долу-горе около 6-8 % от формите на рак на гърдата са генетично обусловени. Няма програми, по които те да се издирват и да се превантират. Има такава превантивна хирургия за рак на гърдата. Няма изградена сринингова програма. Това, което върви през личните лекари, трябва да има задължителен характер. Мамография се прави след 45-годишна възраст и е по желание. Скрининговата програма изисква ресурс, но тогава ще бъдат „хванати“ в много по-ранен стадий пациентите“.

Ракът на гърдата се подмладява. Професор Маслянков сподели, че миналата година е диагностицирал с това заболяване 23-годишна жена, а преди няколко месеца е оперирал с карцином на млечната жлеза 28-годишна.

Разработеният от инженерите в Горна Оряховица преносим гама-спектрометър може да намери приложение при хирургичното лечение не само на рак на гърдата, но и на меланоми и редица други онкологични заболявания. Преди апаратът да достигне до пазара обаче, той трябва да премине през процедура по сертифициране, която се очаква да продължи най-малко една година. За създаването на медицинското устройство е използвано грантово финансиране по Оперативна програма „Конкурентоспособност“.

blitz.bg