„Изпусна си нервите, но се грижи за мен“: 101-годишен дядо защити внука си след скандално видео, заляло социалните мрежи

 „Аз съм добре. Храня се. Сам се обслужвам. Не знам какво толкова се е случило, че трябва така да се разследва.“ Това каза 101-годишният инженер-геодезист Белчо Бояджиев пред журналиста Мира Добрева, която посети дома му след скандален видеоклип, предизвикал вълна от възмущение и буквално залял социалните мрежи.

Кадрите, разпространени вчера-30 септември, показват и ясно се чува как млад мъж крещи и заплашва възрастен човек. Впоследствие стана ясно, че мъжът е Боян Бояджиев-съдия в Софийския районен съд, а възрастният човек е неговият 101-годишен дядо, инженерът Белчо Бояджиев. Видеото предизвика множество сигнали и силна обществена реакция.

Скандалните кадри

В началото на видеото не става ясно към кого са отправени думите на младия мъж. След минути обаче се вижда възрастен мъж, който излиза на балкона.

„Няма да обядваш повече. Видя ли те на обяд, те изхвърлям с посудата и с всичко през балкона. Теб трябва с шамари да те изкарвам“, вика и заплашва мъжът.

Младият мъж продължава да му крещи и да му се кара, като този път поводът е кърпа, закачена на простора. Кадрите предизвикаха огромен отзвук в социалните мрежи. Вълната от възмущение доведе и до множество подадени сигнали, след което самоличността на мъжа от видеото беше установена.

Това е Боян Бояджиев-магистрат, който до 1 юли 2026 г. е бил младши съдия в Софийския градски съд. С решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет той е назначен на длъжност съдия в Софийския районен съд.

Жертвата на агресията във видеото е неговият дядо-101-годишният инженер Белчо Бояджиев.

„Някой път се случва да се ядоса“

След разпространението на видеото журналистът Мира Добрева посети дома на възрастния мъж, за да разбере как се чувства той и какво стои зад скандалните кадри. От думите на Белчо Бояджиев става ясно, че той не възприема отношенията си с внука си като такива на постоянен тормоз.

Попитан какво е предизвикало гнева на Боян, 101-годишният мъж обяснява:

„Стана така, че във времето, в което той трябва да се храни, аз бях завършил с обяда. Че му попречих да се наобядва. Той се храни в 13:30 часа, а бяха минали 15 минути. Затова се ядоса. Някой път се случва да се ядоса, но не може да се каже, че това ми пречи.“ Столетникът категорично отхвърля и твърденията, че внукът му някога му е посягал физически.

На въпроса дали Боян някога го е удрял, той отговаря:

„Как ще ми е посягал! И таз хубава. Аз не му давам да ме бутне.“ „Той няма лошо отношение“

Възрастният мъж не само не обвинява внука си, но и открито го защитава, като говори за тежкото му ежедневие и огромния психологически натиск, на който според него е подложен. Боян се грижи за две деца, съпругата му е в болница, а едновременно с това съчетава тежката професия на съдия с грижите за своя 101-годишен дядо.

„Той няма лошо отношение. Грижи се за две деца, жена му е в болница. Това сигурно се отразява на психическото му състояние“, споделя Белчо Бояджиев.

Той допълва:

„Той се изнервя от работата и децата. Не ме ругае, общуваме. Помага ми в много работи. Той ми се извини. Обичам го.“

На 101 години, но все още самостоятелен

Въпреки преклонната си възраст и тежките загуби, които е преживял-съпругата му и синът му са починали-Белчо Бояджиев продължава да държи на своята самостоятелност.

Той отказва и да чуе за хоспис.

„Мога да се грижа за себе си. Оправям си леглото, сам се храня, каквото ми трябва, си го купувам или поръчвам да ми го купят.“

По думите му основна помощ в ежедневието му оказва снаха му.

„Повече се грижи за мен снаха ми. Всеки четвъртък идва и купува най-различни неща за храна“, разказва той.

Белчо Бояджиев има и внучка, която живее и работи в Англия. Боян обаче е човекът, който е до него в ежедневието и му помага в много от необходимите неща.

Реакция от съдебната система

Случаят предизвика реакция и от страна на Софийския градски съд, след като съдържанието на видеоклипа и множество сигнали са били изпратени на служебната поща на съда.

„След запознаване със съдържанието на видеоклипа, както и с множеството имейли, получени на служебната поща на съда, председателят на СГС Руси Алексиев поиска информация от административния ръководител на Софийския районен съд какво е предприел по случая, за да може при необходимост да бъдат предприети последващи действия“, се посочва в официалното становище на СГС. Така един семеен конфликт, заснет на видео и разпространен в интернет, вече има и институционално измерение.

Редакторски коментар

Когато един клип разказва само част от историята

Поведението, което се вижда и чува във видеото, безспорно е тревожно. Заплахи, крясъци и думи за физическа разправа, отправени към човек на 101 години, са нещо, което трудно може да бъде прието като нормално поведение, независимо от причината за конфликта.

Подобно отношение е недопустимо и не бива да бъде оправдавано с умора, напрежение или тежко ежедневие. Но журналистиката има и друга, също толкова важна задача-да не превръща възмущението в присъда.

Един видеоклип може да покаже много, но не непременно всичко. Той може да улови секунди от една конфликтна ситуация, без да разкрива какво се е случило преди това, какво е последвало и как изглеждат отношенията между двама души извън конкретния момент.

Не знаем какво се е случило непосредствено преди началото на записа. Не знаем и какво е последвало след края му. Не можем само от няколко минути кадри да направим категоричен извод дали става дума за изолиран случай на изпуснати нерви или за част от по-продължителен модел на поведение.

Тъкмо затова думите на самия 101-годишен Белчо Бояджиев също имат значение. Той категорично отрича да е бил физически насилван, казва, че внукът му се грижи за него, помага му, извинил му се е и заявява: „Обичам го.“ Това не заличава видяното във видеото. Не прави заплахите приемливи. Но показва, че историята има повече от една страна.

В епохата на социалните мрежи няколко секунди видео могат да се превърнат в присъда за минути. А човешките отношения рядко могат да бъдат разбрани само за минути. Затова и в този случай е необходимо да има проверка на фактите, да бъдат чути всички страни и компетентните институции да преценят дали са налице основания за последващи действия.

Обществото има право да бъде възмутено от агресията, която вижда. Но журналистиката има задължението да отиде една крачка по-далеч от първоначалната емоция.

Да покажем това, което е заснето. Да не оправдаваме недопустимото. Но и да не превръщаме един откъс от нечий живот в окончателна присъда за цялата му история.