АКО МАХНЕМ ДУМАТА „ЩЕ“ ОТ УСТАТА НА АНДРЕЙ НОВАКОВ: Голият крал от Брюксел, фалшивите помощи за Струмяни и политическата импотентност на ГЕРБ-Пиринско

Има хора в българската политика, чието съществуване се крепи на една единствена, изтъркана граматична форма. Бъдещето време. Една малка, но изключително мазна думичка, която служи като смокинов лист за прикриване на абсолютна управленска безпомощност, празнословие и гавра с надеждите на обикновения българин. Тази думичка е „ще“.

Махнете я. Просто я изрежете с нож от речника на евродепутата, областен лидер на ГЕРБ в Пиринско и самоназначен месия на еврофондовете Андрей Новаков. Изтрийте я от главата му, заглушете я в микрофоните, забранете му я със закон. И какво ще остане? Зловеща, оглушителна, крещяща тишина. Едно празно пространство, изпълнено с ехото на неизпълнени обещания, фалшиви усмивки и миризма на евтин парфюм от коридорите на Европейския парламент. Спомняте ли си Струмяни преди месец? Онзи малък български ад, където природата се разяри, реките излязоха от косината си, а кал и скърби залеха домовете на хората? Тогава, в най-мрачния час за бедстващите българи, на бял кон, облечен в скъп костюм и с блясък в очите на провинциален кариерист, се появи той – Андрей Новаков. С микрофони около него, с камери, насочени към тревожния му вид, той изигра своята евтина драма. Раздаваше патетични прегръдки, махаше с ръце, кълнеше се в евроатлантическите ценности и най-вече – обещаваше. „Ще уредя спешни пари!“, „Ще задействам механизмите!“, „Ще помогна на хората веднага!“. Телевизиите завъртяха репортажите, партийните тролове разнесоха победоносни статуси из Фейсбук.

Мина месец. Месец, в който хората от Струмяни газят в същата кал, сушат покъщнината си на слънце и се молят покривите да не рухнат върху главите им. А евродепутатът Новаков? От него няма и следа. Нито спешни пари, нито европейски фондове, нито дори елементарна човешка отговорност. Обещанията му се изпариха по-бързо от сутрешна роса върху асфалта в Благоевград. Това е Андрей Новаков в цялата му прелест – политически джебчия, който краде надежда и я заменя с празни балони.

Но апетитът идва с яденето, а наглостта на гербаджийските феодали няма граници. След като срамно провали теста в Струмяни, същият този Новаков, заедно с вечните си пажове Андрей Ковачев и Емил Радев, изведнъж извади от ръкава си фокус за милиарди. Слязоха от швейцарските влакове и обявиха пред шашната аудитория на „24 часа“: България ще получи допълнителни 2 милиарда евро през следващата многогодишна финансова рамка! Звучи мащабно, нали? Звучи като манна небесна за държава, разграбена и изоставена от собствените си управляващи.

Само че, както винаги при ГЕРБ, дяволът е в детайлите, а истината е заровена под камари от политическа демагогия. Тези 2 милиарда евро не са осигурено финансиране. Те дори не са пари, които някой ни е дал или ни обещава със подписан договор. Това е просто… предмет на бъдещи преговори.

Представете си го: някой ви обещава апартамент в центъра на София, но когато го хванете за гушата, се оказва, че апартаментът още не е построен, парцелът е на Луната, а вие имате само правото да участвате в търг, който може би ще се проведе през 2035 година, ако звездите се подредят правилно. Ето това са „двата милиарда“ на Новаков. Една огромна геополитическа лъжа, опакована в брюкселски целофан, с която се опитват да замажат очите на гладния и озлобен български народ.

Какъв е Андрей Новаков извън пиарските агенции, скъпите маси в софийските ресторанти и комфорта на евродепутатската заплата? Той е продукт на една болна политическа система, в която партийната лоялност се купува с поставено лице, а управленският капацитет се измерва по броя на написаните жлъчни статуси в социалните мрежи. Като областен лидер на ГЕРБ в Пиринско, той превърна структурата в политическо джудже, в затворен клуб на послушковци, които кимат с глава всеки път, когато от София им спуснат поредната спускана отгоре спукателна заповед. Хората в Благоевград, Петрич, Гоце Делчев, Сандански и Банско отдавна го знаят. Те знаят, че за този човек политиката не е кауза, а бизнес проект. Кариера на гърба на обикновения данъкоплатец. И тук стигаме до същността на нашия коментар. Ако махнем думата „ще“ от речника на Андрей Новаков, какво остава от него? Остава една празна черупка. Остават е едни безучастни очи, които мигат на парфюмирани интервюта. Остават едни костюми по поръчка и една безкрайна празнота откъм дела. Човекът е едно ходене по мъките за региона, политически мираж, който се появява само когато наближат избори или когато трябва да се усвоят едни хонорари.

Българският народ, и особено гордите жители на Пиринския край, не са глупави. Те виждат кои са истинските строители на разрухата и кои са онези фалшиви пророци, които идват с думи на уста и празни джобове. Струмяни няма да забрави. Наводнените домове няма да забравят калта, докато евродепутатът разнасяше лукс из европейските коридори. А фалшивите милиарди на Новаков и компания рано или късно ще се разнесат като дим в студената българска реалност. Защото истинският лидер се познава по свършеното днес, а не по обещаното за утре. А когато утрешният ден на Андрей Новаков дойде, в него няма да има нищо друго освен едно голямо, звучно и окончателно… нищо.