И тази година се проведе литийното шествие в Роженския манастир

И тази година се състоя литийното шествие с чудотворната икона на св. Богородица Портаитиса – Вратарница, в Роженската св. Обител. По традиция два пъти в годината иконата излиза от Св. Обител. Това са вторият ден след Възкресение Христово и на 8-ми септември, когато е празникът на манастира. Св. Литургия в манастира възглави Неврокопският митрополит Серафим в съслужение с Адрианополския епископ Евлогий, игумен на Рилската св. Обител „Св. Йоан Рилски“, Браницкия епископ Григорий, викарий на Софийска Св. Митрополия, архимандрит Епифаний, игумен на Роженския манастир и духовници от епархията. След края на св. Литургия митрополитът разказа историята на чудотворната икона и нейното пребиваване в манастира.

След Богослужението духовници, клир и миряни се насочиха към портите на манастира носейки на ръце чудотворната икона на Майката Божия. В подножието на манастира, до гроба на Яне Сандански бе извършен водосвет, след който иконата бе върната обратно в Св. Обител.

История

Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира „Богородица Розинотиса“ (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален – т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх – привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят. Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от XVI век. Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. В манастира се пази и  икона на Св. Богородица, която е реплика на прочутата чудотворна икона на Богородица, която е охранявала портите на Ивирон (оттам епитета Портаитиса), и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана „от ръката на Яков, монах Иверски“ в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, с благословението на кожарския еснаф в Мелник.

Снимки: Красимир Петров