МЕДИЦИНСКИ КОШМАР В ПИРИНСКО: Докторите на изчезване!

Здравеопазването в област Благоевград се намира в състояние на сериозен демографски и кадров парадокс, който поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на медицинската грижа за населението в региона. Официалните статистически данни на Националния статистически институт към 31 декември 2025 година разкриват картина, в която физическата база и леглата в болниците бележат ръст, но същевременно дълбоката криза с възрастовата структура на лекарите и сериозният недостиг на болнични легла спрямо средните национални показатели чертаят тревожна тенденция. Читателите на Топ Преса заслужават задълбочен поглед отвъд сухите цифри, за да разберат реалните измерения на здравеопазването в Пиринския край, където инфраструктурата формално расте, но човешкият фактор е подложен на изключително напрежение.

Анализът на лечебните заведения за болнична помощ в областта показва общо 11 стационарни заведения с 1840 легла, от които 10 са болници с 1760 легла, а остатъкът се допълва от център за психично здраве с 80 легла. В структурата на болничната помощ действат 5 многопрофилни болници с 1253 легла и 5 специализирани болници с 507 легла, като центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове липсват на територията на областта. Спрямо предходната 2024 година броят на болничните заведения остава непроменен, но легловият фонд бележи ръст от 5,8 процента. Този показател обаче трябва да се разглежда през призмата на общата осигуреност с болнични легла, която за област Благоевград е 644,2 легла на 100 000 души население. На фона на средната за страната стойност от 886,2 легла на 100 000 души, регионът остава с около 27,3 процента по-ниска осигуреност или с 242 легла на 100 000 души под средното за България. За сравнение, области като Плевен, Смолян и Пловдив отчитат съответно 1347,2, 1247,5 и 1107,6 легла на 100 000 души, което поставя Благоевград сред регионите със съществен дефицит на болничен капацитет спрямо демографските нужди. На страниците на Топ Преса редовно се коментира натовареността на болниците в Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Разлог и Благоевград, а настоящите данни на НСИ показват математически точно къде се намират статистическите измерения на този натиск.

Извънболничната помощ в областта предлага различна динамика. Към края на 2025 година тя включва 94 лечебни заведения с 42 легла, като тук се отчита увеличение на заведенията с 4,4 процента, а легловият им фонд нараства с 10,5 процента спрямо 2024 година. Сред извънболничните структури с дейности по клинична медицина доминират 31-те медицински центра с 22 легла, следвани от 5 медико-дентални центъра с 20 легла и 58 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории. Категорията на другите лечебни и здравни заведения общо 4 на брой обхваща центрове за спешна медицинска помощ, регионални здравни инспекции, домове за медико-социални грижи и хосписи. Макар извънболничният сектор да разширява присъствието си, тежестта по овладяването на здравните проблеми остава концентрирана върху болничните структури и общопрактикуващите лекари.

Кадровият потенциал на областта е една от най-критичните теми в целия статистически масив. На основен договор в лечебните и здравните заведения в област Благоевград практикуват 944 лекари, което представлява ръст от 4,3 процента спрямо предходната година. Към тях се прибавят 327 лекари по дентална медицина с ръст от 1,2 процента и 1609 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти. Разпределението на медицинския персонал по видове дейност показва, че в болничната помощ работят 476 лекари, 13 фармацевти и 876 професионалисти по здравни грижи, докато в извънболничната помощ на основен договор са ангажирани 434 лекари, 327 лекари по дентална медицина и 151 професионалисти по здравни грижи. В другите здравни заведения, включващи детски ясли и училищни кабинети, работят 34 лекари и 582 специалисти по здравни грижи. Осигуреността с лекари в областта достига 33 на 10 000 души население, а стоматолозите са 11,4 на 10 000 души. По отношение на професионалистите по здравни грижи общият брой от 1609 души включва 1145 медицински сестри, 171 медицински и рентгенови лаборанти, 89 акушерки и 72 фелдшери, като жените сред медицинските сестри формират категорично мнозинство от 98,9 процента.

Истинският тревожен сигнал в доклада на статистическия институт обаче се крие във възрастовата структура на лекарите. Анализът на данните разкрива сериозно застаряване на медицинското съсловие в Пиринско. Лекарите на възраст 55 и повече години са общо 642 души, което се равнява на впечатляващите 68 процента от всички практикуващи лекари в областта. От тях 315 специалисти са във възрастовата група между 55 и 64 години, а 327 лекари са на възраст 65 и повече години, като само в рамките на последната група попадат 270 лекари на възраст между 65 и 74 години. На този фон лекарите под 45 години са едва 225 души или около 23,8 процента от общия брой, а най-младите специалисти до 35 години са едва 109 души или 11,6 процента. Това означава, че съотношението между най-възрастните лекари на 65 и повече години и най-младите до 35 години е точно 3 към 1. Всеки читател на Топ Преса може лесно да си представи какво означава това съотношение за бъдещето на регионалното здравеопазване в следващото десетилетие, когато поколението на пенсиониращите се лекари напусне системата без достатъчно млади кадри за заместване. Подобни тенденции се наблюдават и при акушерките и медицинските сестри, където най-големите относителни дялове се концентрират във възрастовите групи над 45 години, а пълните числени таблици отразяват дефицит на приток на млади кадри.

Разпределението на лекарите по специалности показва, че най-голямата група са общопрактикуващите лекари с 1609 души общо за персонала, докато в специфичните клинични направления кардиологията и педиатрията заeмат водещи позиции с по 68 специалисти всяка или по 7,2 процента от общия брой лекари, следвани от хирургията с 61 специалисти или 6,5 процента. Макар официалният документ да не предоставя пълна изчерпателна разбивка за всяка една медицинска специалност, наличните данни ясно показват тежестта на първичната извънболнична помощ и основните болнични дисциплини. Разпределението по пол показва лек превес на жените, които наброяват 526 души или 55,7 процента срещу 418 мъже или 44,3 процента от общо 944 лекари в областта.

Методологичните уточнения на националната статистика напомнят, че тези числа отразяват физически лица на основен договор, независимо от ведомствената им подчиненост, но не включват специалисти, работещи извън страната или извън лечебните заведения във фармацевтичната промишленост. Също така статистиката отчита практикуваната специалност съгласно здравните нормативи, а свободният достъп до медицинска помощ означава, че болниците в Благоевград обслужват не само местното население, но и пациенти от съседни области и общини, което допълнително товари и без това натоварената система. Топ Преса ще продължи да следи темата за състоянието на здравеопазването в Пиринския край, защото сухите цифри от статистическите отчети са само огледало на живия живот, на денонощните дежурства в болничните отделения и на ежедневните битки за здравето и живота на хиляди жители от област Благоевград.