Демографският срив в област Драма и Като Неврокопи отваря въпроса за привличане на нови заселници дори и от съседна България

бласт Драма се намира в епицентъра на безпрецедентна демографска криза, която вече застрашава не само икономическото бъдеще на региона, но и физическото оцеляване на множество планински и погранични селища. Анализът на официалните статистически данни, регистровите книги и местните административни отчети разкрива комбинация от три разрушителни процеса: трайно преобладаване на смъртните случаи над ражданията, непрекъснато изтичане на млади трудоспособни хора и ускорено обезлюдяване на малките общини. За първите осем месеца на 2026 година в област Драма са регистрирани едва 255 раждания при стряскащите 1282 смъртни случая, което формира отрицателен естествен прираст от минус 1027 души само за този кратък период и съотношение от над пет смъртни случая на едно новородено. Тази тенденция се задълбочава с всяка изминала година, след като през цялата 2025 година са отчетени 408 раждания срещу 1360 смъртни случая, а историческите данни на ELSTAT показват непрекъснат спад от 607 родени деца през 2020 година до 517 през 2024 година, докато смъртните случаи стабилно се задържат около 1332 годишно. Най-тежко е положението в планинските периферии, като община Като Неврокопи се утвърждава като най-яркия символ на това сляпо петно на картата. Официалният постоянен брой жители на общината е паднал от 7860 души при преброяването през 2011 година до 5323 души през 2021 година, което представлява катастрофална загуба на 32,3 процента от населението само за едно десетилетие.

Самата община управлява огромна територия от около 874 квадратни километра, разпръсната в двадесет отдалечени селища с тежки зимни условия и разстояния над 60 километра между тях, където отоплителният сезон продължава близо девет месеца в годината. В регистрите на Като Неврокопи за първото полугодие на 2026 година са записани 65 смъртни случая и само 1 раждане, като макар местните власти да предупреждават, че ражданията в действителност се случват в болницата в Драма и този регистров показател не отразява пълната картина на местоживеене, кризата в социалната и образователната инфраструктура е видима с невъоръжено око. Училищната мрежа в областта претърпява радикално свиване, като директорът на средното образование отчита загуба на ученици с темп, равняващ се на едно голямо училище на всеки три години, а кандидатите за националните зрелостни изпити са намалели от 980 през 2023 година до 787 през 2026 година, което прави спад от близо 20 процента за три години. За учебната 2026/2027 година гръцкото Министерство на образованието принудително преструктурира мрежата, сливайки детски градини в град Драма и отнемайки щатни позиции от осем начални училища в Драма, Доксато, Хористи, Аргируполи-Ситагри, Калифитос и Микрополис, докато сравнението с учебната 2015/2016 година показва срив на децата в детските градини и началните училища с над 40 процента. Вторият основен двигател на този процес е масовата миграция на младите хора към по-големи градски центрове или чужбина, доказана от данните на ELSTAT за цяла Източна Македония и Тракия, където възрастовата група между 20 и 29 години е намаляла от 76 134 души през 2011 година на 63 512 души десет години по-късно, отбелязвайки спад от 16,6 процента. Цялата област Драма се свива демографски, като постоянното население към 1 януари 2025 година се оценява на 89 067 жители, което я прави най-малката по численост регионална единица в региона и единствената под прага от 100 000 души, като спадът между преброяванията от 2011 до 2021 година е 11,9 процента. Кризата обаче е изключително неравномерна, тъй като град Драма губи едва 5,5 процента от населението си, докато общините Доксато, Просоцани, Паранести и Като Неврокопи регистрират сривове съответно от 16,9, 17,8, 27,1 и 32,3 процента. Това оставя Като Неврокопи с гъстота от едва около 6 жители на квадратен километър, превръщайки я в полупразна зона, допълнително засегната от решения като преместването на местното военно подразделение и липсата на достатъчно държавни компенсации за високите разходи за отопление. Гръцката държава прави опити да овладее процеса чрез нови програми за преселване, предвиждащи до 10 000 евро за семейства, които се установяват в региона при определени условия, както и чрез планирани данъчни облекчения по ENFIA за малки населени места до 2000 жители от 2027 година, въпреки че местните власти настояват за специален защитен режим за планинските погранични общини. На фона на тази мрачна статистика и перспективата общини като Като Неврокопи да продължат да се стопяват през следващото десетилетие, все по-сериозно се обсъжда една алтернатива, която доскоро изглеждаше немислима за местното управление.

Напълно възможно и прагматично е да се потърси привличането на нови заселници от съседна България, които да започнат нов живот в гръцката погранична зона. Географската близост, културните връзки и отворените граници в рамките на Европейския съюз правят региона естествена дестинация за български граждани, семейства с деца или млади предприемачи, които търсят спокойна среда, възможности за развитие в селското стопанство или алтернативния туризъм и по-ниски разходи за придобиване на недвижим имот в сравнение с големите български градове. Подобна стъпка би могла да влезе в ролята на спасителен демографски механизъм за запълване на празните къщи, съживяване на затворените училища и поддържане на минимална икономическа активност в обезлюдените гръцки села. Без привличането на външен човешки ресурс от съседните региони, пограничните общини рискуват да се превърнат в трайно необитаеми територии, което прави трансграничното заселване не просто екзотична хипотеза, а един от малкото реални шансове за оцеляване на региона.