Смъртта на Андреа и институционалната слепота в Кюстендил: Когато мерките идват след гроба….

На 28 декември 2024 година, около 1:20 часа през нощта, първокласният път I-6 от Кюстендил към село Ябълково се превръща в сцена на фатален сблъсък. Автомобил, управляван от Йоана Варадинова, се удари в изпречнили се на пътното платно коне. Ударът отне живота на 18-годишната Андреа Андонова, а друга млада жена в колата получи средна телесна повреда, временно опасна за живота. Младост и бъдеще бяха пресечени върху асфалт, който отдавна е крил сериозна заплаха за шофьорите.

Две години и половина по-късно, на 25 септември 2026 година, Окръжен съд – Кюстендил се произнесе по случая на първа инстанция. Магистратите признаха Йоана Варадинова и Стоян Игов за виновни при независимо съпричиняване. И двамата подсъдими получиха по три години лишаване от свобода, но изпълнението на наказанията е отложено с петгодишен изпитателен срок – ефективно условни присъди. Варадинова е лишена от право да управлява автомобил за шест години, докато на Стоян Игов е наложена и глоба от 5000 лева (равностойност на 2556,46 евро).

Решението все пак не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Софийския апелативен съд. Илюстрация за сериозното вътрешно напрежение около казуса е фактът, че председателят на съдебния състав, съдия Надя Георгиева, подписа частта от присъдата относно наказанието на Стоян Игов с особено мнение. Според нея той е трябвало да получи ефективно наказание лишаване от свобода, макар и в по-малък размер.

Съдебният състав стъпва на конкретни установени факти: Варадинова е нарушила чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, тъй като не е избрала скорост, позволяваща спиране пред предвидимо препятствие съобразно нощната видимост. За Стоян Игов магистратите приемат, че не е положил достатъчно грижи за конете под негов надзор и не е предприел необходимите мерки за предотвратяване на тяхното бягство. Тройната автотехническа експертиза от своя страна отчита комплекс от фактори: движението на автомобила с около 89 км/ч при конкретната нощна видимост, присъствието на животните на платното и пълната липса на каквато и да е сигнализация за възможна поява на животни.

Тук обаче започва същинският журналистически сблъсък между две различни реалности.

Първата реалност е наказателната отговорност, към чието разрешаване съдът вече направи крачка, посочвайки преките участници в инцидента – водача, който не се е съобразил с условията на пътя, и собственика, който не е опазил животните си.

Втората реалност е безпощадната институционална памет. Защото трагедията на 28 декември 2024 година не се случва внезапно и във вакуум. Тя има дълга, публична и напълно документирана предистория.

Още през ноември 2023 година проблемът със свободно движещите се коне по отсечката Кюстендил – Ябълково е публично известен. Налице са данни за предишни инциденти с животни на същото трасе. Проведена е официална институционална среща с представители на Община Кюстендил, МВР, БАБХ и прокуратурата. Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов говори публично за проблема. Впоследствие общината назначава полски пазач и предприема изграждане на електропастир с цел животните да бъдат държани далеч от пътното платно. През 2024 година общината залавя 13 свободно движещи се коня, като по думите на самия кмет те са били чипирани. Атанасов публично заявява, че електропастирът е бил повреждан и рязан многократно, съобщава за срещи със собственици на животни и за проверки на договори за използване на земеделски земи от животновъди, свързани с изисквания за охрана и превенция. Преди трагедията кметът казва публично и че Общината е писала до АПИ с искане да ѝ бъде позволено за нейна сметка да възстанови осветлението по пътя.

И след всичко това – след срещи, пазачи, електропастири, заловени коне, писма и публични изявления – на 28 декември 2024 година конете отново излизат на пътя. И Андреа загива.

Това разкрива дълбоката пропаст между административните усилия и реалния резултат на терен, поставяйки редица неудобни въпроси към кмета Огнян Атанасов и към останалите отговорни ведомства:

Кога точно Общината осъзна, че полският пазач и уязвившият на вандализъм електропастир не решават реално проблема? След като през 2024 година са заловени 13 коня, защо това не доведе до много по-сериозна и мащабна превантивна реакция? Кога точно е изпратено писмото до АПИ относно липсващото осветление и какво е официалното становище на Агенцията? Има ли последващи писма и настоявания от страна на Общината след този отговор? Какви конкретни проверки са извършени на животновърдите, чиито животни са се озовали на асфалта, има ли издадени предписания и санкции, и къде са протоколите от тези институционални срещи? Кой реално е следял дали предприетите мерки работят на терен? И най-важното: защо по-сериозното физическо обезопасяване на участъка, новите предпазни мрежи и реалните действия по осветлението се случиха едва след смъртта на момичето?

Съдът вече посочи двама виновни за катастрофата. Но съдебната присъда не отговаря на другия въпрос. Когато институциите предварително знаят за една смъртоносна опасност, кога бездействието, недостатъчната мярка или прехвърлянето на отговорност между ведомствата се превръщат в обществен провал?

Андреа Андонова беше само на 18 години. Оградата, осветлението и адекватните мерки дойдоха едва след като нейният живот беше прекъснат.

Големият въпрос на „Топ Преса“ остава прост, суров и висящ:

Защо трябваше първо да загине едно момиче?