Джеф от Калифорния намери своя дом в България и започна да прави уникални цигулки

Джеф Стратън от Калифорния решава да се премести в едно българско село и да изработва цигулки, които продава по цял свят. Американецът предпочита спокойния живот на село пред динамиката на Съединените щати и сбъдва своята американска мечта в село Здравец край Варна.

От Калифорния през Индия чак до село Здравец край Варна. Преди близо 20 години Джеф Стратън решава да прелети над океана, да напусне завинаги Съединените щати и да се премести на остров Бали. Но едно запознанство в Индия тотално променя посоката му.

„Просто се случи така, че я срещнах в Индия. Преминахме през доста изпитания. Бяхме нападнати от слон. И аз ѝ спасих живота. Бяхме тежко ранени и се озовахме в болница в Коимбаторе, Индия. И там преживяхме нещо като лудо приключение, очевидно. Влюбихме се и ето какво се случи. Тя беше зъболекар и всички ѝ казваха: „Сега имаш възможност да заминеш за Щатите, защото можеш да се омъжиш за този човек.“ А аз казах: „Е, по-добре първо ела да видиш“, разказва Джеф Стратън.

„Когато тя дойде, аз все още работех на Западния бряг – в Калифорния, Сиатъл. Изграждахме търговски площи за бижутерии, магазини за дрехи. И казах: „Това е страхотно, защото можеш да видиш какво трябва да правя, за да спечеля толкова пари. Трябва да живееш така, както живея аз.“ А тя отседна в къщата ми в Сиатъл.

И едно от най-смешните неща беше, че попита: „С какво се занимават съседите ти?“ А аз отговорих: „Нямам представа. Никога не съм ги виждал.“ „От колко време си тук?“, попита тя. Имаме тази къща от повече от година. Дори не можех да си спомня. И тя беше шокирана от това: „Как е възможно да не познаваш съседите си?“, казва Джеф.

Така решават, че животът в Америка не е за тях.

„Каза: „Измъкни ме оттук. Изобщо не ми харесва това място. Всичко е фалшиво.“ Казах ѝ: „Аз ти го казах, виждаш ли сега?“ Трябваше да останем още три дни. После си тръгнахме, отидохме до Гранд Каньон и накрая се върнахме със самолет в Сиатъл. Гранд Каньон, планините, природата.

Гледката е грандиозна. Всеки трябва да отиде да я види. Но да живееш там и да работиш там – разходите за живот на Западния бряг са толкова високи, че просто не можете да си представите колко пари трябва да спечелиш, само за да си изпиеш едно кафе“, посочва той.

Идват в България, където Джеф решава да продължи да прави нестандартни цигулки. А изкуството е спасението му от корпоративния свят още докато живее в Щатите.

„Свирех в група и започнах да създавам цигулки, може би преди 30 години. А първият ми дизайн беше цигулка с череп. Това беше първата ми идея. И, вярвате или не, никой не искаше да говори с мен. Поне в началото. Обикалях магазини и фирми. Никой не искаше да се заеме с това. Изглеждаше малко зловещо.

Не беше нещо обичайно, но в една снимка стана хит в интернет. Тогава всичко се нареди. Това беше може би преди 20–25 години“, разказва Джеф Стратън.

В основата на изработката на такава цигулка стоят материалите, но и техниката. Направата ѝ отнема 2–3 месеца.

„Всичко е важно. Като това дърво. Трябва да е сухо и леко. С подходяща тежест. Ето така. Все още трябва да отрежа малко от задната част, защото все още е малко прекалено тежко. Но не можеш да отрежеш прекалено много, за да не се получи резонанс. Така че, ако тази част не е направена правилно, не се усеща добре, когато хората свирят на нея. Затова всичко има значение.

Няма нищо, което да е маловажно. Но на хората им харесва, защото свири като акустична. И защото изглежда стара и можеш да я удряш без проблем. И не се влияе толкова много от времето. Умишлено я правя така, че да изглежда, сякаш дървото е напукано и е на 100 години. И това отнема най-много време от всичко. А когато започна да боядисвам, боядисвам, шлифовам боята, нанасям багрило“, казва Джеф.

У нас той намира и много приятели, които също се включват в направата на неговите емблематични цигулки.

„Рисувах една от неговите цигулки, която беше подобна по форма на тази. Характерните за него цигулки с череп, но всъщност е лешникотрошачка. С акрилни бои върху дървото. Много е приятно, когато едно такова произведение на изкуството има и приложение в ежедневието. Когато се наслагват различни форми на изкуството, тяхната енергия се подчертава“, казва Сиана Струнчева, художник.

В чест на приятелството им Сиана дори посвещава картина на семейството.

„Светла и Джеф, те идват от различни земи, даже така се казва работата – „През 9 земи в десета“, и това е любовта към България и към фолклора“, казва Сиана.

И така, редом с любовта и работата, Джеф Стратън намира по-спокоен живот в село Здравец.

„Обичам хората в България. Тук всички са много общителни, много приятелски настроени. Водя чудесен живот тук. Наистина сме близки с всички в това село. Знам, че цените са се повишили, но това не е нищо в сравнение с това колко би ви струвало да живеете близо до плажа в Съединените щати. Като тази къща. Забравете.

В Калифорния, на брега, близо до брега, струва просто прекалено много пари. И хората просто не са свързани помежду си. Един от проблемите в Америка е, че всеки си върши своето, бори се за някаква кауза или протестира за каквото и да е, оплаква се от политиката. Знам, че такива неща се случват и тук, но са на друго ниво, на много по-малко ниво, защото тук просто няма толкова много хора“, казва Джеф.

Заедно със съпругата си Светла имат много общи хобита и дори стават част от ансамбъла по народни танци в селото.

„Участвам в състезанията по стрелба с пистолет на федерацията по спортна стрелба. Не седя просто така, има много неща за вършене. Жена ми танцува. И аз танцувах, но просто ми стана прекалено много. Има огромно възраждане на българските народни танци, народното пеене, всички тези неща“, посочва той.