26 септември: Иван Гешов започва преговори в Лондон за признаване на Съединението

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни – „На този ден“.

На този ден през 1885 година Иван Стефанов Гешов започва преговори в Лондон за признаване на Съединението. Заедно с него преговаря и Григор Начович, но във Виена.

Според Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена Източна Румелия, е включена отново в пределите на Османската империя, въпреки че има известна автономия. Българското население не се примирява с това несправедливо решение. Първоначалните намерения са за съединението на Източна Румелия заедно с другите откъснати български области към Княжеството. Но с оглед на тежката международна обстановка това се оказва невъзможно и целта е поне Източна Румелия да се присъедини към Княжество България.

Още през 1880 година са направени първите опити за Съединение. Но през 1884 г. този въпрос отново излиза на дневен ред. Учреденият Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година се заема с реализацията на тази идея. Новият състав на БТЦРК, избран през лятото на 1885 година, издига лозунга за Съединението на Източна Румелия и Княжество България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. След като някои от командирите на Източнорумелийската милиция са привлечени към комитета, е решено акцията да се състои в средата на септември 1885 г. Но заради демонстрации в страната се налага да се избърза с нея. Вечерта на 5 срещу 6 септември е издадена заповед четите в околностите на Пловдив да се насочат към града. В утрото на 6 септември заедно с привлечените към тях части на Източнорумелийската милиция, конакът е обкръжен и главният управител Г. Кръстевич е арестуван. Той не се възползва от правото си да повика османски войски от Цариград. Родолюбецът решава да се предаде доброволно.

След провъзгласяване на Съединението е създадено Временно правителство, оглавено от д-р Г. Странски до идването на княз Александър I Батенберг.

Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния

След Съединението България се оказва в сложна ситуация – от една страна тя трябва да накара външния свят да признае този акт, а от друга страна се оказва застрашена от война на два фронта. Османската империя иска да възстанови правата си над Източна Румелия и заплашва България с война. От друга страна Сърбия настоява за териториални компенсации. Великите сили не желаят да бъдат въвлечени във война и сдържат турската интервенция. Но същевременно настояват войските на княз Александър да бъдат оттеглени от Румелия. Руският цар Александър III не подкрепя българската дипломация. Великобритания се обявява в подкрепа на Батенберг, надявайки се че по този начин ще успее да елиминира руското влияние в България.

На 14 ноември 1885 г. започва Сръбско-българската война, което е първото предизвикателство за страната ни след Съединението. Българската армия триумфира над сръбската само за 15 дни, достигайки малко преди Ниш. Но тогава граф Кевенхюлер-Меч поставя ултиматум на българския княз Александър, че ще настъпи австро-унгарската интервенция, ако българските войски продължат настъплението си към Ниш.

На 27 ноември бойните действия приключват. На 19 февруари 1886 година е подписан Букурещкият мирен договор.

Дипломатическото признаване на Съединението става факт с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на съгласието от турска страна България отстъпва Кърджалийска околия и Тъмръшките села към територията на Османската империя. До 1909 година Съединението е окончателно признато след обявяването на българската независимост през 1908 година и последвалите дипломатически преговори за нейното признаване.