30 години духовна светлина и памет: храмът на Копривлен събира поколения в името на вярата и традицията

Копривлен пази жива историята на бежанците от Егейска Македония, превърнали новия си дом в място на труд, вяра, общност и надежда

В подножието на източните склонове на Пирин, на около 500 метра надморска височина и само на 7 километра от Гоце Делчев, се намира село Копривлен- населено място, което повече от век пази спомена за едно от големите преселнически движения в историята на региона. Тук историята, православната вяра и човешката устойчивост се преплитат в разказ, който продължава да живее и днес.

През годините след Балканската и Междусъюзническата война много бежанци от Егейска Македония напускат родните си места и поемат към свободна България. Значителна част от тях намират своя нов дом в Гоцеделчевско. Сред селищата, в които се установяват преселници, е и Копривлен.

През второто десетилетие на XX век тук заживяват хора от около 20 населени места, намиращи се на територията на днешна Гърция. Изборът на Копривлен не е случаен. Земята около селото е плодородна, а местоположението му е стратегическо- на основния път, свързващ Гоце Делчев с гръцкия град Драма.

Тези хора идват със своите спомени, традиции, бит, култура и религиозни убеждения. Наред с изграждането на домовете и стопанствата си те бързо осъзнават необходимостта от две особено важни средища на общността – училището и храма.

От старото турско кафене до духовния дом на Копривлен

През 1921 година за тази цел е използвана сградата на бивше турско кафене. Едната му стая е превърната в училище, а другата- в молитвен дом. Така една стара постройка получава нов живот и се превръща в място, където хората не само се молят, но и съхраняват общността си.

Молитвеният дом продължава да служи на местните жители до 1996 година, когато отваря врати манастирът „Свети Георги“, разположен на около два километра от селото.

В края на 20-те години на XX век Копривлен вече официално е селище с преобладаващо християнско население и потребността от самостоятелен църковен храм става все по-силна.

През 1926 година обществеността на Копривлен поставя въпроса за изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов е взето решение вместо храм първоначално да бъде построено училище, чийто строеж започва през 1928 година.

Така старото турско кафене, след необходимия ремонт и обзавеждане, продължава да изпълнява ролята на черква. В нея местното население намира духовна опора в продължение на десетилетия.

Свещениците, оставили следа в историята на селото

Първият свещенослужител е Димитър Стоев, бежанец от село Възем, Драмска област. Като млад той започва да служи в село Градево, а от 1922 до 1961 година отдава службата си на храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривлен.

След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963–1964 година- от протойерей Иван Семитчиев.

Именно през този период духовното си образование получава отец Константин Къдрев, който оглавява църквата от април 1964 година до пенсионирането си през 1992 година.

От 21 февруари 1992 година свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен, той раздвижва църковния живот и привлича голяма част от миряните в Божия храм.

„Традицията си продължава оттогава и богомолци все още идват в храма, защото имат нужда от духовна подкрепа. Времената се менят, обаче вярата си остава една и съща“, обяснява преди време отец Атанас Златев. Думите му обобщават не само историята на един храм, но и отношението на поколения копривленци към духовното наследство, оставено от техните предци.

Мечтата за голям православен храм

Мечтата на копривленци за собствен, просторен православен храм се оказва дълга и изпълнена с препятствия, но никога не е изоставена. В този процес важна роля има и отец Константин Къдрев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на село Копривлен.

Още през 40-те години на XX век е осигурен терен за храм, но по една или друга причина до строителство не се стига. През 1965 година местните представители на държавната власт също осуетяват изграждането на нов молитвен дом, въпреки че основният камък вече е положен от Неврокопския митрополит дядо Пимен.

Надеждата обаче остава жива.

През 1988 година кметът на селото Кръстьо Томов провежда среща с дядо Пимен, на която са обсъдени теренът, набирането на средства и други важни въпроси, свързани със строителството на новия православен храм. От Светия синод на Република България е назначен архитект, който изготвя два проекта. И на 11 май 1992 година дългоочакваното строителство най-после започва. Храмът, превърнал се в символ на Копривлен

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в периода от 24 юни 1992 до 1994 година.

Храмът впечатлява със своите размери- 15 метра ширина и 33 метра дължина, а куполът се извисява на 17 метра.

Особено място в историята му заема и камбаната. Тя тежи 214 килограма и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис, роден в село Възем-място, с което Копривлен има особено силна връзка. В селото днес има 25 рода от Възем.

Храмът е осветен на 1 октомври от покойния Неврокопски митрополит дядо Натанаил, с мирско име Илия Калайджиев, роден през 1952 година в село Копривлен, и Пловдивския митрополит Арсений.

Така духовната история на Копривлен получава своя нов, красив дом- храм, изграден с усилията, вярата и постоянството на поколения местни жители.

1 октомври – Ден на Копривлен

От 1996 година датата 1 октомври се превръща в „Ден на Копривлен“, отбелязван с ежегоден събор. Именно тази традиция продължава да обединява хората- местните жители, техните наследници, хората, свързани с Копривлен, и всички, които пазят спомена за своите предци.

През 2026 година храмът отбелязва 30 години- важен юбилей, който е повод не само за празник, но и за равносметка за изминатия път.

30 години храм –век история, памет и вяра

Юбилейните богослужения тази година са посветени на празника „Покров на Пресвета Богородица“. На 30 септември 2026 година от 18:00 часа ще бъде отслужена празнична вечерня.

На 1 октомври 2026 година програмата продължава от 07:00 часа с празнична утреня, а от 09:30 часа ще бъде отслужена празнична Света Литургия.

Богослуженията ще бъдат водени от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим.

Тридесет години след освещаването на храма и повече от век след пристигането на първите бежански семейства в Копривлен, тази история продължава да бъде част от живата памет на селото.

Тя започва с хора, които оставят родните си места, но не оставят своята вяра, традиции и стремеж към общност. Продължава с едно старо турско кафене, превърнато в училище и молитвен дом. Преминава през десетилетията на надежда, усилия и неосъществени опити за изграждане на храм. И достига до днешния православен храм-просторен духовен дом, който вече три десетилетия е сред символите на Копривлен.

Защото сградите имат история, но именно хората превръщат храмовете в живи места на памет, вяра и надежда.

А Копривлен продължава да пази своята.