Бум на книгите и исторически срив при вестниците в Благоевградско: Остана само едно печатно издание с доста свит тираж

Издателският сектор в област Благоевград преживява историческа трансформация, белязана от две напълно противоположни тенденции, които чертаят нова реалност на медийния и културния пазар в целия Югозапад. Официалните данни от годишното статистическо изследване на Териториалното статистическо бюро Югозапад към Националния статистически институт, изготвено от отдел „Статистически изследвания Благоевград“ на базата на депозираните издания в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, разкриват драматични размествания през изминалата 2025 година. Докато книжният сектор регистрира невиждан ръст както по брой отпечатани заглавия, така и по общ тираж, периодичният печат в региона се намира в състояние на тежък колапс. В цялата област Благоевград днес реално съществува само един-единствен официално регистриран регионален вестник, чийто годишен тираж буквално се е сринал наполовина само в рамките на дванадесет месеца. Тази динамика поставя въпроса за оцеляването на класическата хартиена журналистика в региона, където независими информационни лидери като „Топ Преса“ отдавна развиват стабилни информационни канали и показват колко решаващо е бързото ориентиране към нуждите на местната аудитория.

Най-яркият акцент в публикувания доклад е безпрецедентният възход на книгоиздаването. През 2025 година в област Благоевград са били издадени общо 134 заглавия на книги и брошури. От тях 129 са пълноформатни книги, а останалите пет представляват брошури, дефинирани според строгата методология на статистиката като непериодични издания с обем между 5 и 48 страници. Общият тираж на тази продукция достига внушителните 43 100 екземпляра, от които 40 300 се падат на книгите, а 2 800 на брошурите. В сравнение с предходната 2024 година се отчита забележителен скок от 41,1 процента в броя на издадените заглавия и впечатляващо нарастване на тиража със 132,3 на сто. Чрез пресмятане на тези темпове става ясно, че през 2024 година заглавията в областта са били около 95, а общото количество отпечатани екземпляри се е равнявало на приблизително 18 550 броя. На практика само за една година регионът е добавил към културния си актив 39 нови книжни заглавия и е увеличил печата с над 24 500 екземпляра. Този подем се отразява и на национално ниво, където благоевградските книги вече формират 1,3 процента от целия книжен пазар в България при дял от едва 0,9 процента година по-рано. Историческата крива за последния седемгодишен период показва, че 2025 година е категорично най-силната и продуктивна за местните автори и издателства.

На фона на този неочакван книжен разцвет картината при вестникарския печат изглежда апокалиптично. В областта вече е останал само един регионален вестник, запазващ бройката от предходната година, но неговият годишен тираж е претърпял истински срив. Отчетените за 2025 година 847,1 хиляди екземпляра бележат колосален спад от 53,2 процента спрямо 2024 година. Това свиване е без прецедент, тъй като в предходните години регионалният печат демонстрираше желязна устойчивост. От 2019 до 2024 година годишният тираж неизменно се задържаше над границата от 1,8 милиона екземпляра, достигайки връх от 1,830 милиона през 2020 година и закотвяйки се на равнище от точно 1,812 милиона годишно през 2022, 2023 и 2024 година. Сривът до 847,1 хиляди означава, че от пазара на вестници в Пиринския край за една година са изчезнали близо 965 хиляди екземпляра. Пресметнато като усреднен показател, това прави около 80 400 по-малко отпечатани вестника на месечна база, което свива печатното присъствие до едва 46,8 процента от традиционния му обем.

Официалният бюлетин на статистиката не назовава по име въпросното единствено печатно издание, но цифрите говорят красноречиво за преломния момент в медийното пространство на Благоевград, Гоце Делчев, Сандански, Петрич и Разлог. Трябва да се има предвид важната методологична подробност, че годишният тираж обхваща сбора от всички тиражи на всички излезли броеве през годината, а не бройката на единичен тираж. Поради това огромният спад може да се дължи на комбинация от фактори, включително намалена периодичност на излизане, орязване на физическия брой копия за брой или трайна загуба на вестникарска аудитория заради икономически затруднения и поскъпване на хартията.

Този процес съвпада с масовото преориентиране на читателите към електронните платформи, където аудиторията търси актуалните новини веднага, без да чака печатарските машини. В тази бързо променяща се среда медийният бранд „Топ Преса“ от години защитава позицията си на безспорен източник на информация за региона, като доказва, че гъвкавостта и директният контакт с проблемите на хората в Пиринско са единственият път за оцеляване при свиването на класическия печатен сегмент. Докато традиционните вестници губят повече от половината си обем за година и се борят с разходите за разпространение, независимите медийни гласове намират нови пътища към публиката. Контрастът в доклада на НСИ показва ясно разделение, при което хартията запазва престижната си стойност под формата на книги, но губи битката като носител на ежедневната новина, оставяйки регионалната публицистика пред неотложната необходимост от преосмисляне на нейния бъдещ път.