Над 1 млрд. евро годишно и хиляди човешки животи: Учени изчислиха колко губи България от климатичните промени

Горещите вълни и внезапните наводнения показват системна трансформация на климата в страната ни

България показва ниска ефективност на действията срещу климатичните промени, които допринасят за хиляди смъртни случаи и водят до преки икономически загуби от суши и горещини, оценени на над 1 млрд. евро за 2025 г. – приблизително 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) или около 140 евро на човек от населението.

Тези изводи съдържа новият доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, координиран от Net-Zero Lab към Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изготвен от интердисциплинарен екип от водещи български изследователи.

Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения в България вече не са изолирани аномалии, а проява на системна трансформация на климатичния режим на страната, предупреждават учените в доклада, цитиран от БТА.

България се нарежда на 50-о място от общо 64 страни по ефективност на действията срещу климатичните промени според индекса CCPI за 2025 г. Като слаби се оценяват мерките по отношение на емисиите парникови газове, много слаби в климатичната политика и енергопотреблението и средни при използването на възобновяема енергия.

Страната ни се затопля по-бързо от средното за света

Разположена в климатичния „горещ пункт“ на Югоизточна Европа, България отчита с около 0,8 градуса по Целзий по-висока средна годишна температура през периода 1991–2020 г. спрямо 1961–1990 г., като затоплянето е най-силно изразено в Северна България и през лятото. Броят на горещите дни и нощи се очаква да нарасне от около 10–20 днес до 50– 60 до края на века, независимо от сценария.

Годишните суми на валежите остават сравнително стабилни, но режимът им се преструктурира: по-малко слаб и умерен дъжд и повече проливни и потенциално опасни валежи. Честотата на екстремните валежи по Черноморието и в Източна България е нараснала с 60–75% след 1991 г. Формира се нов сезонен модел – лятно засушаване, съчетано с есенна концентрация на валежите, който стои в основата на зачестяващите внезапни наводнения. Събитията в Карловско (2022 г.), Царево (2023 и 2025 г.) и Елените (2025 г.) са емпирично потвърждение на моделните прогнози, посочват учените.

Горещините убиват

България е сред най-тежко засегнатите държави в Европа от горещините. През 2023 г. те са били свързани с 1670 смъртни случая (коефициент 229 на милион души – второ място в Европа). Смъртността, свързана с горещини, при хората над 65 г. се е увеличила с над 150% спрямо периода 1990–2000 година.

При неблагоприятен сценарий с високи емисии свързаните с горещо време смъртни случаи могат да нараснат до 3463 годишно в периода 2071–2099 г. спрямо около 1150 понастоящем. Ограничаването на емисиите би задържало този брой до около 1742.

Климатичните промени ще ни струват 3,5% от БВП

Климатичните промени имат все по-осезаемо икономическо измерение за България. То се проявява както чрез преките щети от екстремни метеорологични явления – суши, горещини, наводнения и пожари – така и чрез по-дългосрочни въздействия върху производителността, публичните финанси, инфраструктурата, енергетиката и благосъстоянието на домакинствата. По оценка на Европейската агенция по околна среда, при липса на допълнителна адаптация страната може да натрупа загуба между 1% при оптимистичен сценарий и 3,5 процента при песимистичен сценарий от реалния си БВП до 2050 г. вследствие на климатичните промени.

trud.bg