БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ – „СЪКВАРТИРАНТИ“ ПО БЕДНОСТ: ЕВРОСТАТ ПОСТАВИ ДВЕТЕ СТРАНИ РАМО ДО РАМО

Доходи, цени, жилища и покупателна способност превърнаха България в постоянна отправна точка в гръцкия политически спор

България отново се оказа в центъра на гръцкия политически дебат за доходите, покупателната способност и разходите за живот. При споровете между управляващи и опозиция по икономически и социални въпроси страната ни все по-често се използва като база за сравнение – понякога като аргумент срещу правителството, а друг път като пример, че подобни сравнения могат да бъдат подвеждащи.

Темата отново бе повдигната от гръцкото ляво издание „Ефимерида тон синдактон“, което публикува материал със заглавие „Гърция – България: Съквартиранти в бедността“. Изданието поставя двете съседни държави една до друга чрез редица показатели на Евростат, свързани с икономическата активност, бедността, жилищните разходи, възможността за отопление и материалните лишения.

Почти едно и също място по БВП на човек

Един от най-силните аргументи в гръцкия дебат идва от данните за брутния вътрешен продукт на човек от населението, измерен в стандарти на покупателната способност (PPS).

По предварителните данни на Евростат за 2025 г. показателят е около 68% от средното за ЕС както в България, така и в Гърция. В по-прецизните стойности, цитирани в материала, това е 68,1% за България и 68,4% за Гърция. И двете държави са на най-ниското равнище в Европейския съюз, докато Люксембург достига около 239% от средното за ЕС.

Тук обаче има важно уточнение. Евростат използва PPS именно за да отчете различията в ценовите равнища между държавите. Това позволява по-смислено международно сравнение, но показателят за БВП на човек не е равнозначен на заплата или на директно измерване на дохода, който остава в домакинството.

Именно около това разграничение се разгоря и политическият спор в Гърция.

България – първа в ЕС по риск от бедност и социално изключване

Данните за риска от бедност или социално изключване също поставят България и Гърция сред страните с най-високи стойности в ЕС.

През 2025 г. 29,0% от населението на България е било изложено на риск от бедност или социално изключване – най-високият дял в ЕС. На второ място е Гърция с 27,5%, следвана от Румъния с 27,4%. Средното равнище за Европейския съюз е 20,9%, което представлява около 92,7 милиона души.

Този показател не означава единствено ниски доходи. Той обединява хората, които попадат в поне една от няколко категории – риск от бедност след социални трансфери, тежки материални и социални лишения или живот в домакинство с много ниска интензивност на труда.

Така статистиката показва, че макар двете държави да се намират в различни икономически и социални контексти, значителна част от населението и в двете е изложена на сходни рискове.

Голямата разлика е в сметките за жилище

Когато разговорът се прехвърли към жилищните разходи, картината става по-различна.

Според данните, цитирани от „Ефимерида тон синдактон“, през 2025 г. домакинствата в Гърция са отделяли 35,5% от разполагаемия си доход за жилищни разходи. В България делът е 19,3%.

Средното равнище за Европейския съюз е 19,2%.

Това означава, че именно по този показател разликата между двете страни е значителна – докато делът в България е почти идентичен със средния за ЕС, в Гърция жилището заема много по-голяма част от бюджета на домакинствата.

Студът не прави разлика по границата

Един от най-силните социални показатели в сравнението обаче е свързан с нещо съвсем конкретно – възможността хората да отопляват домовете си.

По данни за 2024 г. 19% от населението както на България, така и на Гърция не е било в състояние да поддържа жилището си достатъчно топло.

Това са най-високите стойности сред държавите от ЕС, при средно равнище за Съюза от 9,2%.

Така зад сухите проценти се очертава един от най-осезаемите проблеми за домакинствата – разходите за енергия и способността да се покриват основните нужди на дома.

Защо България постоянно влиза в гръцкия политически спор?

Икономическото положение и поскъпването на живота са сред основните проблеми, които гръцките граждани посочват в социологическите проучвания. Затова и сравнението с България периодично се връща в политическия разговор.

Опозицията използва близките позиции на двете държави по някои показатели, за да постави под въпрос икономическите резултати и социалната политика на управляващите.

Управляващите от своя страна подчертават различията и оспорват извода, че отделни показатели могат сами по себе си да дадат цялостна картина за доходите и жизнения стандарт.

Скерцос: Сравненията за заплатите са основани на неправилно тълкуване

В този контекст гръцкият държавен министър Акис Скерцос наскоро оспори сравненията между Гърция и България по отношение на заплатите.

В публикация във Facebook, препечатана от гръцки медии, Скерцос коментира критиките на опозицията, които са били основани на данните на Евростат за БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност.

Според него тези сравнения са резултат от неправилно тълкуване на статистическите данни.

И тук се намира същината на спора: БВП на човек в PPS е показател за икономическата активност, коригиран спрямо различията в ценовите равнища, но не е равнозначен на средната заплата или на разполагаемия доход на домакинствата. Самият Евростат посочва, че БВП на човек измерва икономическата активност, докато действителното индивидуално потребление е показател, който е по-подходящ за оценка на материалното благосъстояние на домакинствата.

Две съседни държави, един политически спор

В крайна сметка сравнението между България и Гърция не може да бъде сведено до една цифра.

Данните показват много близки нива на БВП на човек в PPS през 2025 г. и високи дялове на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване. В същото време има съществени различия при жилищните разходи – показател, който има пряко отражение върху бюджета на домакинствата. При отоплението картината отново се изравнява: и в България, и в Гърция почти всеки пети човек не е могъл да поддържа дома си достатъчно топъл според данните за 2024 г.

Така България се превръща в своеобразно огледало в гръцкия политически дебат – страна, с която управляващи и опозиция сравняват икономическите и социалните показатели, но достигат до различни интерпретации на това какво означават числата.

А зад политическите спорове остават конкретните измерители на ежедневието: доходите, цените, жилището, отоплението и способността на домакинствата да покриват основните си нужди.