Бързите кредити може да поскъпнат: Нов закон разпали скандал в парламента

Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 11 септември и беше приет на първо гласуване на 23 септември. „ЗА“ гласуваха 124 депутати, 64 бяха „против“, а 11 се въздържаха.

Големият спор е за малките кредити до три минимални работни заплати, или около 1860 евро през 2026 г. Именно за тях проектът предвижда различен режим на максималното оскъпяване.

При останалите потребителски кредити годишният процент на разходите (ГПР) не трябва да надвишава пет пъти законната лихва по просрочени задължения.

За заемите до три минимални заплати обаче проектът предвижда друг механизъм. Максималните разходи могат да достигат 20% от главницата при кредит до един месец, 30% при срок от един до три месеца и до 100% от главницата при по-дълъг срок.

Точно това предизвика обвиненията на опозицията, че вместо да защити най-уязвимите потребители, законът може да узакони значително по-високо оскъпяване.

Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи, че при едномесечните кредити предложеният максимален разход се увеличава от приблизително 3,5% на 20%, а при тримесечните – от около 11% на 30%.

Проданов: Иначе фирмите заобикалят тавана

Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити идеята за отделен режим за малките заеми с аргумента, че при дребни суми кредиторите трудно се вместват в действащия таван.

По думите му резултатът в момента е или отказ на фирмите да предоставят подобни кредити, или търсене на начини ограниченията да бъдат заобикаляни чрез допълнителни такси и услуги.

Проданов даде като пример и практиката отпускането на заем да бъде обвързвано с покупка на стока – включително парфюм от свързан търговец. Според него именно подобни механизми трябва да бъдат пресечени.

Управляващите обаче признават, че част от предложенията в сегашния им вид са проблемни и обещават съществени редакции между първо и второ четене.

Най-острите критики дойдоха от опозицията.

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС посочи, че според неговите данни около 85% от потребителските кредити са до две минимални работни заплати, и постави въпроса защо специалният режим се разширява до три.

Венко Сабрутев от ПП заяви, че при предложената конструкция кредит от 1860 евро за пет месеца би могъл да достигне, по неговите изчисления, лихвен процент от 2533% вместо сегашния таван от около 52%. Това е твърдение на депутата в рамките на парламентарния спор, а не окончателен параметър на вече действащ закон.

Цончо Ганев от „Възраждане“ също атакува предложенията, определяйки премахването на досегашния таван за част от заемите като неприемливо.

Искат да забранят бързите кредити през нощта

Между двете четения се очаква и още една любопитна промяна – забрана за отпускане на бързи кредити през нощта.

Аргументът на вносителите е, че именно тогава особено уязвими са хората с хазартна зависимост, които могат импулсивно да теглят заем непосредствено след загуба. Подобна мярка беше обявена от представителите на „Прогресивна България“ като част от предстоящите редакции.

Парламентът удължи с 16 дни срока за предложения между първо и второ четене, което означава, че най-спорните разпоредби все още могат да бъдат съществено променени.

Кредитни карти без да сме ги искали – край

Законопроектът съдържа и редица мерки, около които спорът е значително по-малък.

Предвиждат се по-строги изисквания към информацията в договорите и рекламите, както и към оценката на кредитоспособността на клиентите.

Забранява се предоставянето на непоискан кредит – например изпращането на предварително одобрена кредитна карта без изрично искане от потребителя. Кредитните лимити също няма да могат да бъдат увеличавани без неговото съгласие.

В регулацията се включват още краткосрочните заеми, овърдрафтите, безлихвените кредити и схемите от типа „купи сега, плати по-късно“.

Затова отговорът на въпроса „Ще поскъпнат ли бързите кредити?“ засега не може да бъде окончателен. Приетият текст е само на първо четене, а именно правилата за малките заеми са сред разпоредбите, за които вече е заявено, че ще бъдат променяни.