КОЙ УПРАВЛЯВА САНДАНСКИ: Председателски пост, оспорен избор и въпросът кой носи отговорност за законността

Въпросът за управлението на една община рядко се свежда единствено до политическото мнозинство в залата. Много по-често той опира до процедурната хигиена, върху която се гради всяко легитимно управленско решение. В Сандански този фундаментален принцип е поставен на сериозно институционално изпитание. Поводът е изборът на председател на Общинския съвет, проведен в началото на септември 2026 година. Проблемът тук обаче надхвърля личността на Ивелин Терзийски. Същината на казуса се крие в това дали един орган на местното самоуправление може да претендира за стабилност, когато процедурата, чрез която е конституирано неговото ръководство, е официално оспорена пред административния съд и поражда непрекъснати въпроси за своята валидност.

Хронологията на събитията започва на 3 септември 2026 година, когато Общински съвет Сандански се събира на извънредно заседание. В дневния ред фигурира една-единствена точка: избор на председател. По закон изборът се извършва чрез тайно гласуване. На заседанието стартира първа процедура на таен вот. В хода на нейното провеждане обаче възниква напрежение и спор относно гарантирането на тайната на вота. Този спор води до решение за обезсилване на проведения първи вот. Вместо да се изчистят докрай възникналите неясноти, в рамките на същото заседание се пристъпва директно към провеждане на второ гласуване.

Официално отчетените резултати от този втори вот показват следната картина: гласували са общо 22 общински съветници, като в урната са намерени 22 плика. Комисията по избора отчита 18 действителни бюлетини и 4 недействителни. От действителните гласове 3 са отбелязани като „не подкрепям никого“, а останалите 15 гласа са подадени в подкрепа на Ивелин Терзийски. На базата на тези цифри комисията обявява, че Терзийски е избран за председател на Общински съвет Сандански.

Веднага след това обаче се оформя сериозен юридически спор. Страните, които оспорват процедурата, развиват ясна правна теза. Според тяхната позиция липсва валидно прието решение на самия колективен орган за анулиране на първия вот, за официално прекратяване на първата процедура и за последващо откриване на изцяло нова изборна процедура. Оспорващите поддържат, че преминаването към второ гласуване е извършено без необходимите предпоставки и без надлежно решение на съвета, което да установи опорочаване на първия вот и да рестартира процеса съобразно действащия правилник. Тази теза представлява правно становище на жалбоподателите, а окончателното произнасяне дали това съставлява съществено нарушение принадлежи единствено на съдебния състав.

В центъра на документалния спор попада Протокол №10 от заседанието на 3 септември 2026 година. Този документ е официално публикуван на страницата на Община Сандански. Около неговото съдържание и удостоверителна сила обаче веднага избухва конфликт. Антон Цанев, който е определен да ръководи въпросното извънредно заседание, публично оспорва начина, по който са отразени част от настъпилите събития в пленарната зала. Появяват се твърдения и сигнали относно подписването на протокола и неговото точно съответствие с действително проведените разисквания и гласувания.

Това обстоятелство извежда на преден план ключов въпрос за местното самоуправление: ако лицето, ръководило заседанието, твърди, че съставеният протокол не възпроизвежда точно формираната воля на съветниците, как държавните институции следва да установят какво реално се е случило в залата? На този етап не съществуват влезли в сила съдебни актове, които да постановяват, че документът е подправен или че в него е извършено престъпление. Налице са взаимноизключващи се твърдения, които подлежат на задълбочена институционална и съдебна проверка.

Казусът неизбежно предизвиква реакцията на областния управител на Благоевград Васил Трендафилов. Упражнявайки правомощията си за контрол върху законосъобразността на актовете на местната власт, той предприема официални стъпки. Областният управител атакува решенията, свързани с избора от 3 септември, пред Административен съд Благоевград. В съдебното оспорване се настоява оспорените актове да бъдат прогласени за нищожни или алтернативно да бъдат отменени като незаконосъобразни поради допуснати пороци в процедурата. В публичното пространство и в медийните публикации възникна известно разминаване относно точните регистрационни индекси на издадените заповеди, като се цитират различни номера, сред които ОА-АК-286, ОА-АК-295, 296 и 297. Докато компетентните органи не предоставят окончателно унифицирано удостоверяване на входящата документация по съдебното дело, тези различия в номерацията остават въпрос на административна отчетност. Безспорен факт остава обаче самият акт на оспорване пред съда.

При все това институционалната йерархия изисква прецизност: областният управител не е правораздавателен орган. Неговата заповед не представлява окончателна присъда, а акт на упражнен контрол, с който въпросът се пренася на съдебната сцена. Единствено Административен съд Благоевград и евентуално Върховният административен съд имат правомощието да постановят дали процедурата е била валидна, или е опорочена до степен на отмяна.

Междувременно събитията в Сандански не спират. На 9 септември Ивелин Терзийски вече фигурира в официалния оборот като председател на Общинския съвет. На 11 септември той внася в това си качество официален отчет за дейността на съвета за периода от февруари до юли 2026 година. Местният парламент продължава да функционира и да провежда заседания под негово ръководство. На 21 септември дневният ред на съвета включва изключително важни въпроси: приемане на общинския бюджет, разпореждане с общинска собственост, подробни устройствени планове и други стратегически актове.

Това поражда сериозни въпроси относно правната сигурност на всяко прието решение. Какво би се случило, ако съдът впоследствие обяви избора на председателя за незаконосъобразен или нищожен? Юристите предлагат различни интерпретации по този въпрос. Според едната линия на разсъждение, дори и при отмяна на избора на председател, актовете на колективния орган запазват валидност, тъй като те са гласувани от мнозинството съветници, а председателят единствено ръководи заседанието и подписва крайния акт. Според друга, по-строга правна позиция, опорочаването на избора на председателя създава верижен риск за легитимността на свикването на заседанията, определянето на дневния ред и удостоверяването на приетите решения. Този риск засяга разпореждания с публично имущество и разходване на публични средства.

Самият Ивелин Терзийски защитава напълно ясна позиция. Той подчертава, че не е ръководил заседанието на 3 септември, а е участвал в него единствено като кандидат за поста. Терзийски заявява, че съдът е компетентният орган, който трябва да се произнесе по валидността на процедурата. Наред с това той изтъква, че Общинският съвет не може да блокира дейността си, а трябва да продължи да заседава, тъй като пред града стоят неотложни задачи, сред които най-важната е приемането на общинския бюджет.

Тази позиция поставя на дневен ред фундаментална дилема: може ли практическата необходимост от непрекъснатост на управлението да оправдае компромиси с процедурните правила? Ако се допусне, че бързината и нуждата от текущи решения стоят над буквата на закона, се създава прецедент, който застрашава институционалната предвидимост.

Критиката в този казус не следва да се фокусира върху личния профил на Терзийски. Всякакви внушения за нерегламентирани мотиви, икономически зависимости или персонални квалификации остават извън обхвата на фактите, докато няма представени категорични доказателства за тях. Фокусът трябва да остане върху институционалното поведение на Общинския съвет и отговорността за спазването на правилата.

Общественият въпрос, породен от събитията в Сандански, е значително по-голям от персоналния спор за един пост: какво означава върховенството на закона на местно равнище? Може ли процедурното правило да бъде възприемано като незначителна формалност, когато се отнася до орган, оправомощен да управлява милиони левове публичен ресурс, да променя устройствени планове и да определя развитието на цяла община? Защо процедурата по избора не бе проведена по начин, който да изключи всякакво съмнение в нейната чистота и да спести на града периода на институционална несигурност? И кой носи крайната отговорност, когато една формално оспорена процедура започне да генерира дългосрочни правни и финансови последствия за местната общност?

Административният съд ще се произнесе по правния спор и ще определи дали изборът отговаря на нормативните изисквания. Политическият и моралният въпрос обаче вече е открит: местната власт не може да изисква безусловно доверие от своите граждани, докато самата тя оставя след себе си съмнения дали спазва собствения си правилник при избора на фигурата, призвана да бъде негов главен пазител.