Фреди Меркюри – Момчето от Занзибар превърна себе си в крал

Гледах финала на “Евровизия”, стисках палци на Дара и се осмелявах да вярвам, че може да спечели, да стане кралицата на сцената. Защото това вече го бях виждала. Един крал, който раздаваше нечовешката си енергия и страст към изкуството без остатък. И заразяваше, и взривяваше хиляди.

Когато той беше на сцената, никой не забелязваше огромните му зъби, изрязания потник, впитите панталони. Защото две неща доминираха – невероятен глас и категорични жестове, които те оставят безмълвен и… влюбен. В музиката и в този, който я представя по неповторим начин – Фреди Меркюри. Който заявява: “Обичам това, че мога да правя хората щастливи по какъвто и да е начин”.

Едва ли Боми и Джер Булсара са предполагали, че ще станат свидетели на успехите на сина си по световните сцени. Защото на 5 септември 1946 г., в Стоун Таун, Занзибар, се ражда Фарук – бъдещият покорител на сцената. Самият той по-късно отрича да е израснал в богатство и определя семейството си като средна класа

Детството му минава далеч от родителите. Когато е на около седем-осем години, Фарук е изпратен в пансион в Панчгани, Индия, където живеят дядо му и леля му. Там англоговорещите му съученици започват да го наричат Фреди, а стърчащите му зъби му докарват прякора “Бъки”.

В училище той се занимава със спорт, рисуване и пеене, пее в хор и учи пиано. На 12 г. се присъединява към училищната група The Hectics, която изпълнява популярни песни от 50-те години.

След като завършва училище, Фреди се връща в родината си. Но занзибарската революция променя живота на семейство Булсара. Те напускат острова и се установяват във Великобритания – във Фелтъм, Мидълсекс. Изкушен от музиката и изкуството, Фреди постъпва в Политехническия институт в Айлсуърт, а през 1969 г. завършва Илингския колеж по изкуствата с диплома по графичен дизайн. След години, прилагайки уменията си на художник и дизайнер, той ще създаде герба на Queen – вплитайки буквата “Q” и зодиакалните знаци на членовете на групата

В Лондон Фреди живее в Кенсингтън и продава дрехи на пазара “Kensington Market”, за да се издържа. По това време постепенно се потапя в магията на музиката. Приятелството му с Тим Стафел, а по-късно и с Брайън Мей и Роджър Тейлър води до включването му като вокалист на няколко формации. Името Freddie вече е трайно установено. По-късно той официално сменя и фамилията си от Булсара на Меркюри.

По-паметливите читатели знаят колко често през 60-те и 70-те години музикалните групи сменяха членовете си. Това своеобразно музикално номадство води до формирането на група, която години наред ще диктува модата на рок сцената – Queen. Името е избрано по настояване на Фреди. Според Брайън Мей идеята за името е свързана с ред от песента My Fairy King. Първият концерт на новата група е на 27 юни 1970 г. А три години по-късно излиза и първият й едноименен албум. След големия пробив – второ място в британския топ 10, вокалистът на групата се превръща в сценичен феномен. Постепенно се оформя сценичният му образ – театрален, ексцентричен, властен и постоянно променящ се

Фреди е истински хамелеон – в началото се появява с прилепнали сценични костюми, пайети и балетни елементи. По-късно вече е с къса коса, мустаци, потници, кожа и джинси. Той се увлича по театъра, балета и операта. Сред неговите кумири са Джими Хендрикс и балетистът Рудолф Нуреев.

Труден за “рамкиране” е и гласът му. Независимо от различията в оценките, диапазонът му най-често е описван като “близо четири октави”. Музикалните критици обръщат внимание и на необичайното му вибрато.

Прочутите четири допълнителни зъба влияят на захапката му, но няма научно доказателство, че именно те са причината за вокалните му способности. Самият Фреди отказва да ги коригира, защото се страхува, че това може да промени гласа му. Така особено суетният по отношение на сценичното си присъствие певец жертва собствената си визия в името на изкуството. А след излизането на “Бохемска рапсодия” едва ли някой ще губи време да коментира захапката му. Защото почти шестминутната композиция, съчетаваща балада, рок и опера, променя “правилата” за радиоформат.

Независимо от настояването на звукозаписната компания за съкращаване, Queen отстояват да бъде издадена в оригиналния й вид. Песента предизвиква огромен интерес – остава девет последователни седмици на първо място в британската класация и превръща групата в световна сензация. Постепенно Queen се превръщат в една от най-големите стадионни групи в света, а нейният вокалист знае как да печели възторга на многохилядната публика. Сцените стават все по-мащабни, често навлизат сред зрителите. И Фреди е в свои води – пеейки, тича от единия край до другия, размята микрофона, разхвърля части от и без това оскъдното си облекло… И създава усещането, че пее специално за всеки един зрител – магнетичният му поглед и вулканичната му енергия са насочени сякаш и към най-отдалечените редове.

След Under Pressure, записана от Queen с участието на Дейвид Бауи, Фреди стартира солова кариера, което не помрачава ореола му на крал на сцената. Този период е белязан от хитови дуети със световни звезди. Истинска среща на музикални титани са трите песни, записани с Майкъл Джексън и незабравимите дуети с Монсерат Кабайе, издадени в албум. Едва ли има човек на планетата, който да не е слушал поне “Барселона” – четири години след излизането й тя става химн на Олимпийските игри през 1992 г.

Светът е олимпиада, гласът на олимпиадата са Монсерат и Фреди… макар и посмъртно

Малцина знаят, че кралят на сцената е верен поданик на своите… котки. Когато е на турне, той разговаря с котките по телефона, като моли слушалката да бъде доближена до тях. Дори посвещава Mr. Bad Guy на котките си и на “всички любители на котките във вселената”. А песента Delilah е написана за една от любимките му.

Един от върховете в кариерата на Queen е участието им в “Live Aid” на 13 юли 1985 г. на стадион “Уембли” – благотворителен концерт в помощ на гладуващите в Етиопия. За 20-те минути, с които групата разполага, Фреди успява да превърне 72-хилядната публика в хор. Той пее, спира, подава вокална фраза, а десетки хиляди зрители я повтарят. Изпълнението е определяно като едно от най-великите в историята на рок музиката.

Но човекът, който на сцената е абсолютен господар на хаоса, в живота си е страшно педантичен към детайла – костюми, визуален образ, сценография, хореография.

“Концертът не е изпълнение на живо на нашия албум. Той е театрално събитие”, обяснява веруюто си изпълнителят. Всичко е премислено – до най-малкия детайл. Защото Фреди е многопластов артист, продукт на собствената си фантазия и амбиция, превърнал самото си име в марка

Като започнем с избора на име на групата – Queen, по изричното настояване на Фреди, продължим с безапелационното му сценично поведение и завършим с емблематичната му корона от турнето “The Magic Tour” през 1986 г., с която завършва концертите си под звуците на God Save The Queen – няма никакво съмнение, че този артист знае кой е, какво иска и как да го постигне. “Няма да бъда рок звезда, ще стана легенда” – фраза, която толкова му отива, независимо дали наистина я е произнесъл.

Последният от 26-те концерта от европейското турне на групата е на 9 август 1986 г. в Небуърт. Няма значение дали са присъствали 100 или 160 хиляди души. Важното е, че публиката не знае, че това ще бъде последното концертно изпълнение на Queen с Фреди Меркюри.

През 1986-1987 г. започват да се появяват слухове за здравословното състояние на Фреди. Макар че научава, че е ХИВ позитивен, той не съобщава публично за заболяването си и продължава да работи

През следващите години здравето му постепенно се влошава, но той записва с Queen два албума. Последните видеоклипове на групата са заснети в черно и бяло, което позволява физическото състояние на Фреди да бъде прикрито.

Една от последните му песни е “Шоуто трябва да продължи”. Силите не му стигат, за да запише последния куплет на “Майчина любов” и по-късно Брайън Мей го изпява.

До последно артистът, който живее на сцената пред очите на целия свят, успява да запази най-личното си пространство и да остави след себе си повече въпроси, отколкото отговори.

Издадените биографии и книги, посветени на Фреди и “Куин”, могат да задоволят любопитството на всеки, който се интересува от пикантериите около него и ексцентричния му начин на живот.

Пълновластният господар на сцената потвърждава публично, че е ХИВ позитивен и има СПИН само ден преди да почине на 24 ноември 1991 г. – едва на 45 години.

Мариана ДОБРЕВА

blitz.bg