Учени засекоха радиосигнал директно от екзопланета на 63 светлинни години

Юпитер е най-силният източник на радиоизлъчване

Екип от изследователи от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониан“ и Университета на Орегон е прихванал радиосигнал, който произхожда директно от екзопланета — т.е. планета извън Слънчевата система, пише BBC Sky at Night Magazine.

Изследователи са засякли директни радиовълнови емисии, произхождащи от планета извън Слънчевата ни система.

С помощта на радиотелескопната мрежа „MeerKAT“ в Южна Африка международен екип от астрономи успешно е засякъл променливи радиоимпулси, идващи директно от „Бета Пикторис б“ – масивна газови гигантска екзопланета, разположена на разстояние от около 63 светлинни години.

Но докато мнозина от нас, когато чуят за радиосигнали, засечени на далечна планета в нашата Галактика, инстинктивно си представят откриването на извънземен живот, в този случай откритието не е знак, че е засечен извънземен живот. То обаче е знаково откритие, което ще помогне на астрономите да научат повече за видовете планети, които съществуват извън Слънчевата ни система – и къде бихме могли да открием живот.

От десетилетия учените търсят радиоизлъчвания в дълбокия космос.

Когато става въпрос за екзопланети – планети извън нашата Слънчева система – астрономите се интересуват от откриването на радиовълни, подобни на тези, излъчвани от големите газови гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Учените твърдят, че Юпитер е най-силният източник на радиоизлъчване от полярни сияния в нашата Слънчева система.

Така че, ако научим повече за радиовълните, излъчвани от други планети, подобни на Юпитер, в Галактиката, това би могло да ни разкрие повече за това какви са тези планети, какви са техните магнитни полета и дали те създават визуални явления като полярните сияния – подобни на Северното и Южното сияние на Земята.

Това би могло също да ни покаже дали тези планети разполагат със защитни магнитни полета, които биха могли да предпазят зараждащия се живот от свирепата сила на техните звезди-гостоприемници. Въпреки това е трудно да се отдели слабият сигнал на отделна планета от радиосигнала на нейната звезда-гостоприемник.

Екипът, стоящ зад това проучване, се насочи към планетата Бета Пикторис b, която орбитира около звездата Бета Пикторис, намираща се на 63 светлинни години от Земята. Това е на един хвърлей камък разстояние в космически мащаби.

Бета Пикторис стана известна през юли 2026 г., когато астрономите заснеха една от другите ѝ орбитиращи планети, Бета Пикторис d, което я превърна в най-слабоизлъчващата екзопланета, заснета директно от Земята.

Предмет на настоящото проучване обаче е Бета Пикторис b, чиято маса е около 10–12 пъти по-голяма от тази на Юпитер.

Според изследователите от решаващо значение е, че звездата, около която тя орбитира, е магнитно спокойна, което им е позволило да изолират конкретен радиосигнал, идващ от Бета Пикторис b.

Това е първият случай, в който се потвърждава, че радиосигналът идва от една-единствена планета, а не от цялата звездна система като цяло.

Екипът твърди, че физиката, стояща зад сигналите, е същата като механизмите, които задвижват полярните сияния на планетите в нашата Слънчева система.

Когато енергични заредени частици от Слънцето се спускат спираловидно по линиите на магнитното поле към полярните региони на планетата, те възбуждат частиците в атмосферата, създавайки цветните полярни сияния, които наблюдаваме на Земята. И тъй като полярното сияние е свързано със силата на магнитното поле на планетата, откритието е позволило на екипа да изчисли силата на магнитното поле на Бета Пикторис b. То е хиляди пъти по-силно от това на нашата планета.

Откритието е важен етап в изучаването на далечни планети и в търсенето на живот извън Слънчевата ни система.

Тъй като магнитните полета играят жизненоважна роля в защитата на планетарните атмосфери от изтласкване от звездни ветрове – точно както магнитното поле на Земята ни предпазва от силата на Слънцето – разбирането им е от решаващо значение в търсенето на обитаеми светове извън нашата Слънчева система.

А с появата на все по-мощни радиообсерватории на хоризонта, астрономите може би ще могат да използват поуките от това проучване, за да насочат вниманието си към други газови гиганти.

Това би ни предоставило нов, уникален начин да научим повече за видовете планети, орбитиращи около звезди, разпръснати из нашата Галактика, и дали те биха могли да поддържат живот.