ГОЛЯМОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ: ТОП ПРЕСА ОСВЕТЯВА СУБЕКТИТЕ С 5 И 10-ГОДИШЕН ДОСТЪП ДО ДЪРЖАВНАТА ГОРА НА ЦЕНИ БЕЗ НАДДАВАНЕ

Гората на гарантирания ресурс: кой и как си осигурява държавна дървесина за години напред при свиващ се пазар

Докато официалният добив на дървесина в България отбелязва срив от близо 30 процента за три години, държавните предприятия разпределят публичен суровинен ресурс чрез петгодишни и десетгодишни договори, при които реалната ценова конкуренция понякога пада до абсолютната нула.

Българският сектор на горското стопанство преминава през дълбок структурен и пазарен спад, чиито реални измерения рядко стигат до общественото внимание отвъд сухите статистически редове. Числата от официалните отчети обаче очертават категорична тенденция на свиване. Докато през 2021 година добитата дървесина в стоящо състояние възлиза на 6,536 милиона кубически метра, а през пиковата 2022 година достига 7,644 милиона кубически метра, през следващите две години траекторията се пречупва рязко надолу. През 2023 година добивът спада до 6,176 милиона кубически метра, за да достигне 5,626 милиона кубически метра през 2024 година. Това представлява свиване с точно 26,4 на сто за период от само две години. Още по-отчетлива е картината при физически отсечената дървесина. След като през 2021 година отсечените количества са 5,506 милиона кубически метра, а през 2022 година достигат 6,416 милиона кубически метра, през 2023 година те се свиват до 5,234 милиона, а през 2024 година падат до 4,736 милиона кубически метра. Прегледът на структурата на отсечения обем за 2024 година показва, че приблизително 1,873 милиона кубически метра представляват строителна дървесина, докато останалите около 2,861 милиона кубически метра попадат в категорията на дървата и вършината.

Движението надолу не спира и през следващия отчетен период. В годишния доклад на Изпълнителната агенция по горите за 2025 година общият отчетен добив на обла лежаща дървесина е 4 563 043 кубически метра. Сравнен с регистрираните през 2022 година 6 416 753 кубически метра, този показател регистрира реален спад от приблизително 29 на сто. Успоредно с производствените обеми се срива и движението на суровината по пътната мрежа в страната. По данните, събрани от първичните превозни билети, издавани при напускане на временен горски склад, количеството на транспортираната дървесина се свлича от 7 416 534 кубически метра през 2018 година до 4 884 894 кубически метра през 2025 година. Това означава, че за период от седем години физически превозеният дървесен ресурс по българските пътища е намалял с 34 процента.

На фона на това мащабно свиване на физическите обеми държавата продължава да управлява горите през шест държавни предприятия и подчинените им десетки териториални поделения под формата на държавни горски и ловни стопанства. Чрез тях публичният ресурс се пуска на пазара по два фундаментално различни механизма, които изискват прецизно икономическо разграничаване. Първият способ е продажбата на стояща дървесина на корен, при която частният купувач поема организацията, разходите и риска по отсичането, разкрояването и извозването на дърветата от самото насаждение. Вторият способ е предварителният добив от държавното стопанство или наети от него изпълнители, последван от продажба на вече повалената и сортирана дървесина директно от временен горски склад. Тъй като разходите за труд, механизация, горива и логистика при добива са калкулирани във втория случай, цените при продажба на корен и цените от временен склад са икономически несравними величини. През 2024 година приблизително 53 процента от цялата реализирана дървесина у нас е продадена именно като вече добита дървесина от временен склад, докато останалата част преминава през различни форми на възлагане и продажба на корен. В тези общи обеми влизат и около 529 000 кубически метра, предоставени пряко на физически лица, преобладаващо под формата на дърва за огрев за местното население.

Истински важният структурен въпрос за функционирането на дърводобивния отрасъл обаче лежи отвъд битовите нужди на домакинствата и засяга индустриалните обеми, търгувани за години напред. През 2024 година шестте държавни горски предприятия са реализирали чрез инструментите на дългосрочните договори общо около 520 000 кубически метра дървесина. Този обем включва приблизително 299 600 кубически метра стояща дървесина на корен и близо 220 400 кубически метра предварително добита дървесина. Сметката показва, че през посочената година около 14 на сто от цялата реализирана в България дървесина е предоставена не чрез стандартни текущи търгове за отделни партиди, а през договори, гарантиращи сигурни доставки за частни търговци и фабрики за многогодишен период. Когато близо една седма от целия национален добив се предоставя на дългосрочна база в условията на свиващо се предлагане, процедурите, по които се определят носителите на тези права, изискват детайлен анализ.

Конкретен пример за механизма на тези процедури дава документацията на Югоизточното държавно предприятие със седалище в град Сливен. През 2025 година предприятието провежда процедура за възлагане на дългосрочен договор за добив и продажба на дървесина от териториалните поделения ДГС Котел и ДГС Тича. Процедурата се води под идентификационен номер на обект 2501Д и обхваща петгодишен период на изпълнение от 2025 до 2029 година включително. Само за първата година от действието на контракта базовото договорено количество е определено на 14 257 плътни кубически метра. Спецификацията на обекта описва подробно разпределението на асортиментите: 2 928 кубически метра едра строителна дървесина, 168 кубически метра средна, 322 кубически метра дребна строителна дървесина, 4 877 кубически метра технологична дървесина за промишлена преработка, 4 211 кубически метра дърва за огрев и 1 751 кубически метра обла объл дървен материал и вършина. За този значителен по обем масив държавното предприятие обявява начална тръжна цена за първата 2025 година в размер на точно 854 258 лева без включен данък върху добавената стойност.

Официалният протокол от провеждането на процедурата регистрира подаването само на една-единствена оферта. Допуснатият участник е фирма „ДЕМЕТ“ ЕООД с Единен идентификационен код 119033346 и официално седалище в село Тича, община Котел. Търговският регистър и тръжните книжа показват, че едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество е Христо Киров. Финансовата ценова оферта, с която дружеството кандидатства за петгодишния държавен ресурс, възлиза на точно 854 258 лева без ДДС. Подадената стойност съвпада до последния лев с предварително обявената от държавното предприятие начална цена. При разлика от точно 0 лева спрямо прага на наддаване и при 0 процента ценова стъпка, в отсъствието на какъвто и да е конкурентен участник, фирмата е класирана на първо място и е обявена за официален купувач по петгодишния договор.

От правна гледна точка законът допуска провеждането на търгове и конкурси с участието само на един кандидат, стига процедурата да е преминала през установените законови срокове и обявления. Фактът, че една частна компания подава оферта, напълно идентична с началната цена, сам по себе си не представлява нарушение на действащите нормативи. Икономическият прочит на резултата обаче поставя институционални въпроси за нивото на реална пазарна конкуренция при разпределянето на ключови национални ресурси. Когато държавата предоставя гарантиран достъп до десетки хиляди кубически метра ценна дървесина за половин десетилетие напред, липсата на наддаване води до реализация на активите на санитарния ценови минимум, фиксиран от самото ведомство.

Още по-съществен детайл се открива в специфичните квалификационни изисквания, заложени в тръжните правила за този тип дългосрочни контракти. Според условията за допускане до процедурата за обект 2501Д, заинтересованите търговски дружества са били длъжни предварително да подадат официално заявление за интерес в държавното предприятие до 1 октомври на предходната година, тоест до 1 октомври 2024 година. Този предварителен филтър поражда фундаментален журналистически въпрос: колко общо компании са внесли писмени заявления до 1 октомври 2024 година, проявявайки интерес към ресурса в района на Котел и Тича, и по какви причини до реалното отваряне на финансовите оферти през 2025 година стига единствено местната компания „ДЕМЕТ“ ЕООД. За да получи обществото пълен отговор, държавното предприятие дължи публичност за входящия регистър на получените предварителни заявления и за броя на евентуално отпадналите оператори преди тръжната фаза.

Практиката на сключване на многогодишни договори обаче не се изчерпва само с първоначалния търг и стартовия подпис. Процесите в Северозападното държавно предприятие разкриват защо анализът на държавния сектор изисква непрекъснато проследяване на последващите действия. През 2024 година там е финализирана процедура за петгодишен договор за продажба на стояща дървесина на корен, заведена под номер 2024-1 П/Д/. Последващият преглед на публичните регистри показва, че по тази процедура през 2024, 2025 и 2026 година се появяват поредица от официално подписани допълнителни споразумения. Всяко разследване на публичните ресурси показва, че първоначалният договор е само рамка. Истинските икономически параметри често търпят преобразуване именно чрез анекси, с които впоследствие могат да бъдат изменяни графиците за сеч, междинните срокове за изпълнение, точните сортиментни структури на дървесината, разпределенията на насажденията или дори клаузите за индексация на цените. Без пълен публичен преглед на тези допълнителни споразумения обществото не може да установи дали купувачът запазва точно онези задължения, при които е спечелил процедурата спрямо евентуалните си пазарни съперници.

Сроковете на обвързване на държавния горски фонд с частния бизнес достигат още по-дълъг хоризонт в централните райони на Северна България. В края на 2025 година Северноцентралното държавно предприятие обявява пакет от процедури за възлагане на дългосрочни договори, чието времетраене не е пет, а цели десет години. Предмет на тези търгове е определянето на купувач и сключването на десетгодишни контракти за стояща дървесина на корен, като преобладаващата част от предвидената за сеч маса се състои от технологична дървесина за индустриална преработка и дърва. Сред обявените позиции са обект 250031 с начална цена от 66 507 лева, обект 250032 със стартова цена от 91 676,74 лева, обект 250033 с базов праг от 34 760 лева и обект 250034 с начална цена от 29 491 лева.

Времевият обхват от десет години представлява цяла икономическа епоха в живота на един суровинен пазар. Тук се очертава съществената разлика между текущата стопанска дейност и структурното капсулиране на ресурс. Еднократната покупка на определен масив на корен или временен склад задължава купувача за няколко месеца и го поставя под постоянен пазарен риск при всяко следващо участие на открити търгове. Десетгодишният контракт от своя страна създава устойчиво обезпечаване с държавна суровина, което изолира преференциалния купувач от пазарните сътресения и му гарантира предвидимост, недостъпна за преобладаващата част от малките регионални фирми. Когато подобни процедури за десетилетие напред се разиграват при ниски начални прагове и липса на остра тръжна конкуренция, възниква въпросът дали държавата защитава оптималния публичен финансов интерес или просто отдава сигурността на своя фонд срещу минимално възнаграждение.

Паралелно с концентрирането на ресурси в дългосрочни контракти, картината на текущите търгове в страната показва обективните трудности, пред които е изправен целият сектор. Данните от Североизточното държавно предприятие за първото тримесечие на 2025 година показват, че приблизително 10 процента от всички обявени електронни търгове за продажба на дървесина са били официално прекратени поради пълна липса на подадени оферти. Липсата на купувачи на определени места показва, че общата стагнация в икономиката, свитото индустриално търсене и трудните условия за добив в отдалечените райони охлаждат интереса на частните оператори.

В същото време обаче пазарната практика показва, че спадът в търсенето не води автоматично до обезценяване на ресурса, когато се прилага внимателно пазарно ценообразуване. Показателен в това отношение е примерът от Югозападния регион, където въпреки общата стагнация и затрудненията в реализацията на физическите обеми — за първото полугодие на 2025 година при първоначален годишен план от 990 000 кубически метра са реализирани 324 835 кубически метра, или около 33 процента от разчета — постигнатата средна цена на добитата дървесина от временен склад достига 128,55 лева за кубически метър. Това равнище не само че удържа ценовия натиск на пазара, но надхвърля заложената в първоначалните разчети средна стойност от 118,57 лева за кубически метър.

Този пример доказва защо механичното сравняване на средни цени и обеми без оглед на асортимента и условията на доставка би било подвеждащо. Дървесината не е хомогенна стока. Един кубически метър едър строителен иглолистен материал или качествен дъбов труп за мебелно производство има напълно различна пазарна стойност от кубически метър широколистна технологична дървесина за производство на плоскости или дърва за огрев. Огромно отражение върху формирането на цената дават дървесният вид, степента на зрялост, фитосанитарното състояние на насажденията, логистичната достъпност на терена и мястото на предаване на суровината. Продажбата на корен включва сериозен производствен и трудов разход, поет от фирмата изпълнител, докато предаването на рампа на временен склад отразява вече извършени инвестиции в механизация и работна ръка от самото държавно поделение.

Съпоставянето на всички тези факти очертава реалния структурен въпрос пред българското горско стопанство. От една страна, общият сектор е изправен пред обективни пазарни затруднения, при които търсенето намалява, търгове се прекратяват поради отсъствие на кандидати, а държавните стопанства полагат усилия да удържат ценовите нива на добитата дървесина. От друга страна, в рамките на този свит пазар се обособява сегментът на дългосрочните петгодишни и десетгодишни контракти, където значителни държавни обеми се поемат от частни компании на началните тръжни прагове, без насрещно ценово състезание.

Това разминаване поставя въпроси, чиито отговори изискват преглед на масивите от данни във всички шест държавни горски предприятия и техните териториални структури. Настоящата обобщена статистика не разкрива кои са най-големите корпоративни купувачи на държавна дървесина в национален мащаб и какъв дял от общия добив от близо 4,5 милиона кубически метра се концентрира в техните производствени мощности. Липсва публично достъпен аналитичен регистър за това колко на брой процедури са завършили с подадена оферта от единствен участник, нито в колко от дългосрочните договори одобрените цени са абсолютно идентични с предварително обявения от държавата минимум.

Остава открит и въпросът каква част от добития публичен ресурс постъпва директно в местните предприятия за преработка и създаване на краен продукт с висока добавена стойност и каква пропорция напуска страната като необработена суровина за износ. Тези отговори не се съдържат в докладите на централната горска администрация, а изискват конкретен анализ на договорите, експедиционните дневници и търговските регистрации.

Първата стъпка към изясняването на реалния пазарен модел изисква детайлно проучване на субектите зад тези контракти. Кои са конкретните търговски дружества, които държат действащите петгодишни и десетгодишни договори за държавен ресурс в страната, кои физически лица фигурират като техни действителни собственици и управители, и какви управленски или икономически свързаности съществуват между отделните участници в процедурите за дългосрочен достъп до българската гора?